Историкът от ВТУ проф. Петко Ст. Петков: По-ярко и директно признание за външна зависимост на тези, които са лансирали този пропаганден гаф – изборът на патриарх като "нов 3 март" – трудно може да се измисли!

Екзалтацията на самообявилите се за "спечелили" в патриаршеския избор политикани е най-категорично проявление на тяхната нецърковност (виж първия и втория коментар). По-съобразителните "доволни" днес поне се опитаха да не намесват външни фактори и политически зависимости и да ни заблуждават, че нямало никаква политика в случилото се. Но не всички са съобразителни, някои ще си излязат от кожата от доволство, че бил дошъл, видите ли, "вторият Трети март". Вече няколко часа върви ярко и явно преброяване на външнополитическите ориентации и зависимости с мерилото "избор на патриарх".

 

В това чуждофилско-чуждофобско блато истински вярващите, църковният народ няма как да се чуе, той неслучайно не присъстваше и на помпозното, по светски маниер организирано "тържество" в храма само за избрани и поканени. Ами ако наистина искаме да повярваме на внушението на малцината умерени оптимисти, че новият патриарх ще трябва и ще съумее да бъде "духовен отец" на всички православни българи, което значи не просто едно от "децата" със свои "играчки" и "капризи", а истински загрижен духовен баща на цялото българско православно семейство. И как това ще стане, като макар нехомогенната чуждофилска третомартенска група веднага го сложи в единия полюс и го идентифицира със собствените си зависимости.

 

Преподавател от голям университет, прочут с чуждофилството си, написал тук в профила си след избора, а услужливи медии веднага го споделили, че "Днес е вторият Трети март, без преувеличение. Исторически ден за България, за нашата Българска Православна Църква и за Православието". За третомартенците този неокончателен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 е край на "турското робство", пита се ние досега под какво робство бяхме, та днес е настъпил новият трети март?... Третомартенците не признават, но отдавна е известно, че санстефанският предварителен договор не е първото руско-турско споразумение в края на войната 1877-78, което предвижда създаването на голяма и самостоятелна българска държава. Първото такова – Основите на мира от 19/31 януари 1878 – директно потвърждава мисията на Русия във войната, за която тя се е договорила с другите сили – да наложи със сила решенията на всички велики сили от Цариградската конференция.

 

Но Основите на мира, макар да са голямо постижение на руската дипломация, някак не изтъкват решително и категорично ролята на Русия като единствен "освободител", там ориентир са решенията на всички велики сили от края на 1876 в Цариград. Затова в деня на възкачването на престола на император Александър Втори 19 февруари 1878 (след 1916 – 3 март) верният му служител ген. Н. Игнатиев подписва договор, който нито ще бъде реализиран, нито ще бъде признат, но ще бъде запомнен и цял един народ десетилетия наред ще бъде зомбиран с тази геополитическа доктрина, та чак до 30 юни 2024, когато, видите ли, се появил "нов трети март".

По-ярко и директно признание за външна зависимост на тези, които са лансирали този пропаганден гаф – днешният избор на патриарх като "нов трети март" – трудно може да се измисли. Ами обикновеният български църковен народ, който очаква от архиереите си, вкл. и от новия патриарх, истински пастирски пример, образец на християнско поведение и благочестие, ние какво да правим, след като новият патриарх е така решително "приватизиран" външнополитически и псевдоцърковно от тези, които неотдавна определяха българския цивилизационен принос, символизиран от 24 май, като "американска политика" и почти си направиха партия "Трети март"…

 

Трети март е политика и само политика, а налагането на Трети март за национален празник на 27 февруари 1990 от свалилите Тодор Живков имитатори на демокрация също е политика, напълно отговаряща на основната им цел – да се заблуди обществото, че почват сериозни промени, а всъщност да се запази една половинвековна външнополитическа зависимост и да се предвари Великото народно събрание, което, напълно възможно беше, можеше да реши 24 май или 22 септември да са новият национален празник. А там я няма едната единствена "освободителка". За тях собствено българско няма – или си с едните външни господари, или с другите. Затова и така почитат Левски – на 19 февруари, в грешния ден, а може би не в грешния, а в санстефанския императорски ден. Левски им пречи на тях.

 

Знам, че постът ми няма да се хареса на третомартенците, но те го провокираха, изобщо не мислех да вземам отношение по злободневния въпрос с днешния избор. Може да ме смятат за обикновен наивник, но поредният гаф те го направиха. Без да ги питат, разпитват и принуждават сами признават публично, че за тях изборът на патриарх е просто и само политика, и то такава, която води към зависимост (външната военна окупация на България по третомартенския санстефански договор е най-малко две години). Да не отваряме дума за внушението за църковен разкол, което ни се натрапваше няколко месеца от същите хора, за претенциозното и недоказуемо твърдение, че една североизточна църковна столица е новият Рим, безпогрешният православен център и единствен пазител на православните канони. Че техният превзет и крив патриотизъм минава през чужбина, както и вярата им, е известно. Но не е задължително за останалите. Затова не премълчах, вероятно не само аз.

 

Ако наистина имате нещо общо с Църквата и Православието, дайте шанс на новоизбрания предстоятел на БПЦ да покаже достойнствата си в новата си роля. Здравият разум и истинската вяра не ни лишават от макар наивната засега надежда, че някои крайни изявления от митрополитското му минало може и там да си останат, ако той наистина иска да бъде "духовен отец" на всички православни българи. Не ни трябва нов "трети март", а истинско единение около нов общобългарски идеал и воля да го следваме, без да се бием помежду си, обслужвайки многобройните заинтересовани от българското разединение чужди сили.