Преди година влезе в сила споразумение за пълно прекратяване на огъня между украинските войски и ползващите се с подкрепата на Москва сепаратисти, пише Петар Петрович в полския сайт TVP.info. Оттогава сепаратистите нееднократно го нарушиха. Напоследък атаките им се увеличиха и има всички основания да се предполага, че Кремъл желае отново да разпали конфликта, за да усили натиска си срещу Украйна. За тази цел Москва е улеснена от съгласието на САЩ да се завърши "Северен поток 2", което мнозина коментатори оценяват като жест за предаване от Вашингтон към Берлин на контрола за руските действия там.
Откакто на 27 юли 2020 г. влезе в сила режимът за прекратяване на огъня, в Донбас са загинали 45 украински военни и 150 са били ранени. От 14 септември 2014 г., когато в източната част на Украйна започнаха военните действия, са загинали 2 705 украински военни, а 10 280 са били ранени. Украинските власти са разочаровани, че сепаратистите нарушават договорите и критикуват Москва за нейния отказ да изпълнява споразумението от Минск.
Според военният анализатор от киевския Център "Разумков" Николай Сунгуровский, ако противникът не спазва условията на примирието, то тогава не може да се говори за примирие. "Наши военни и граждански лица загиват и биват ранявани, унищожава се инфраструктура, имущество. Това е недопустимо. Абсурдно е да се говори в такъв случай за примирие", обобщава той. Според него цялата отговорност за случващото се носи Владимир Путин и неговите марионетки в т.н. Донецка и Луганска народни републики. Путин се старае да покаже на украинците, че те трябва да се откажат от прозападния курс, който са избрали.
Публикуваната наскоро статия на руския президент настоява, че руснаците и украинците са един народ, призвани да живеят в едно историческо и духовно пространство. Според наскоро проведено социологическо изследване на украинската агенция "Рейтинг", мнозинството от украинците (55 %) не приемат подобно тълкуване. 44 % са съгласни с Путин. Това е ясен знак, че подобни пропагандни лозунги намират позитивен отклик в немалка част сред жителите на Украйна, особено тези, които живеят в нейната източна част. Това дава възможност на Кремъл да разцепва центровете на властта в Украйна и да поставя под въпрос нейният суверинитет.
Москва е наясно, че слабостта на съвременна Украйна, а така също нейният дълъг и сложен път, който трябва да извърви в посока на бъдеща европейска интеграция, биха могли да предизвикат негативни чувства сред все по-големи слоеве от украинското общество, особено на фона на знаците на Запада, че не се стреми достатъчно силно да привърже тази страна към себе си. Кремъл разчита и на страха, който предизвиква очакването Русия да започне настъпление на украинска територия. Освен това, Москва е наясно какво влияние може да оказва на Украйна по линия на енергоносителите.
Това допълнително нагнетява разочарование сред властите в Киев относно позицията на Германия и САЩ за газопровода "Северен поток 2". През последните години освен Украйна, също така Полша и други държави от Източна и Централна Европа непрекъснато подчертаваха каква опасност представлява тази руска инвестиция, Берлин продължаваше да укрепва сътрудничеството с Москва, докато си затваряше очите за фактите, доказващи, че Русия не се е отказала от агресивната си политика.
След споразумението между САЩ и Германия относно "Северен поток 2" изглеждаше, че на Кремъл му оставаше единствено да отвори бутилка шампанско. Но руснаците решиха да спечелят още точки. След като Меркел се обади лично на Путин, за да го увери, че "Северен поток 2" ще бъде достроен, от устата на редица руски дипломати прозвучаха...думи на недоволство. Кое не се хареса на Москва? Не й хареса това, че в споразумението Германия поема ясен анагжимент да поддържа Украйна и да въведе санкции срещу Русия, ако тя използва доставките на природен газ като политическо оръжие. В документи присъства и абзац, с който Берлин се ангажира да склони Кремъл да продължи да 2024 г. действието на договора за доставка на природен газ през територията на Украйна още 10 години.
Този ангажимент беше подложен на силна критика от руския посланик в САЩ Анатолий Антонов, който описа договора като "политическа атака срещу Русия". Отрицателна оценка на споразумението даде и руският първи дипломат Сергей Лавров, който нарече неговите условия неприемливии подчерта, че Германия вероятно се чувства доста уверена, след като смята за възможно подписването на подобни документи, без участието на Русия. По този начин Москва вече пристъпи към завоалиран шантаж на Европа, след като й даде ясно да разбере кой смята да диктува условията във взаимните отношения.
Източник: InoSMI.ru
Източник: InoSMI.ru
.JPG?s=174621)
.JPG?s=263551)
