Какво ще получи Зеленски след турнето си в Европа - анализ на Камен Невенкин, военен експерт

Камен Невенкин, военен експерт, БНТ

Зимни бури и земетресения

Рядко по време на война се случва нещо, което да отклони общественото внимание от събитията на бойното поле и да накара обикновения човек поне за кратко да престане да мисли за зловещия конфликт. Преди Нова година за мнозина от вас такова събитие вероятно беше Световното първенство по футбол в Катар. В началото на тази седмица пък бяхме разтърсени от новината за опустошителното земетресение, сполетяло Турция и Сирия. Постепенно обаче работата на екипите ще стане рутинна, човешките трагедии ще изветреят от съзнанието ни, а мъката ще се загнезди трайно само у тези, които са пряко пострадали или са загубили някой близък в катастрофата, отредена от природата. Войната, за съжаление, остава и ще продължи да бъде нашето плашещо ежедневие явно още доста дълго. Колко дълго ще трае това "дълго" в момента може да каже само един човек. Всички знаем кой е той.

Въпреки затихването на емоционалния ефект от земетръсната трагедия у мен остават някои въпроси, на които няма как да намеря отговор. Например до каква степен политическите търкания и стари вражди между определени страни бяха подтиснати, за да се помогне на невинни хора в беда? Например въпреки че от доста време в Гърция виждат Турция основно като заплаха за националната си сигурност от там моментално изпратиха екип от поне 27 специалисти, а отделно от това Гръцката православна църква инициира кампания за набиране на помощи в допълнение на молебените, които провежда всеки ден.

Друга страна, която сравнително неотдавна попадна в графата "неприятели на Анкара" – Швеция – без да се замисля оказа финансова помощ в размер на 37 милилиона крони. А направо шокираща новина дойде от Светите земи – израелският премиер Нетаняху е откликнал положително на молба от Русия да се помогне на "вражеската държава" Сирия. И, за да продължа с въпросите: Не оставате ли с впечатлението, че мнозина от пострадалите в размирните сирийски северни райони бяха оставени сами на себе си? И защо Сирия получи по-малко помощ от Турция? Заради гордостта на един президент или заради международната политическа конюнктура? И например, ако същата тази катастрофа не се беше случила край югоизточната граница на Турция, а да речем някъде в Урал би ли приел Путин протегнатата ръка за помощ от така наречените "недружествени държави"?

Зеленски в Лондон = самолети за Украйна

Войната в Украйна тази седмица не донесе някакви особени промени на картата на бойните действия, а новините идващи от там по правило бяха доминирани от зареденото с много енергия турне на президента Зеленски в Западна Европа. За два дни той премина като вихрушка през Лондон, Париж и Брюксел, срещна се с британския премиер Сунак, френския президент Макрон и германския канцлер Шолц, беше приет на аудиенция от двама монарси (британският Чарлз Трети и белгийският Филип) и произнесе речи пред два парламента – пред британския (на английски) и пред европейския (на украински).

Каква беше целта на тези визити? Реално Зеленски отиде там, за да се увери лично, че тези които декларират подкрепата си за него са наистина изцяло на негова страна, както и да "побутне" някои колебаещи се дали да пресекат още една от прословутите "червени линии", наистина да го направят. Неслучайно първата му спирка беше Лондон. Именно Великобритания още от самото начало, заедно с Полша и балтийските държави, е сред най-категоричните поддръжници на Киев. И именно Лондон бяха първите, които се съгласиха да изпратят на фронта модерни западни танкове и чак след това бяха дадени разрешенията за американските "Ейбрамси" и немските "Леопарди".

Сега отново Сунак бе този, който направи първата крачка в голямата пъстроцветна западна коалиция. Зеленски излетя в посока Париж с публично декларираното обещание от страна на своя домакин, че в най-скоро време в британските бази ще започне подготовката на украински пилоти, а също че ЗСУ (украинските въоръжени сили) ще получат ракети с по-голям обсег.

Това бе ясен сигнал към по-колебаещите се, че още една червена линия – авиационната – e на път да бъде пресечена и нищо чудно на предстоящата поредна среща на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в Рамщайн да се дискутира активно кой с какви самолети може да подсили украинската авиация.

Преди всичко трябва да имаме в предвид, че по отношение на самолетите все още няма нищо черно на бяло, тоест всичко е все още на ниво намеци и недомлъвки. Но пък подготовката на украински пилоти във Великобритания вече е в ход, като тя най-вероятно е започнала доста преди Зеленски да долети там. Това едва ли щеше да се случи, ако нямаше принципно съгласие по въпроса във върховете на водещите държави от антипутинската коалиция. Поради конфиденциалността на материята все още е невъзможно да се каже какви точно модели въоръжения и техника ще получи ЗСУ.

Дълго време из медиите се спекулираше, че на украинците ще бъдат дадени американски изтребители Ф-16, като сред възможните доставчици се посочваха Полша и Нидерландия. Президентът Байдън, обаче, неотдавна категорично отхвърли такава възможност, а поляците казаха, че няма да го направят самостоятелно, "а само в рамките на коалиция".

Нидерландия в петък официално декларира, че ако бъде помолена от Киев то най-вероятно ще се съгласи на такъв ход. От украинското ръководство реагираха незабавно и изпратиха съответната молба да Ниската земя. Крайната дума отново ще има Байдън, тъй като и тези машини са американско производство и се нуждаят от съответните разрешения за реекспорт.

Британските Кралски ВВС не ползват Ф-16, а Eurofighter Typhoon, който е съвместно "домашно" производство на четири европейски държави (Великобритания, Германия, Италия и Испания) и за когото се счита, че в повечето отношения категорично превъзхожда Ф-16. Освен страните производителки той е на въоръжение в няколко по-малки европейски държави, както и в повечето такива от района на Персийския залив.

Големият проблем е, че за момента от него са произведени по-малко от 600 бройки, а подобно на много други високотехнологични модерни оръжия самото производство е доста бавен и продължителен процес. Кралските ВВС към момента разполагат с около 160 самолета от този тип, което означава, че украинците едва ли ще могат да се надяват на нещо повече от една ескадрила от около десетина машини. Вероятно при окомплектоването на бойната авиация на ЗСУ с модерна западна техника ще се преследва подобен подход, както с танковете. Ще се разчита, че всяка страна с що годе прилично въоръжени ВВС ще ѝ се "откъсне от сърцето" известен брой самолети, било то Ф-16, било Eurofighter Typhoon или пък нещо друго.

Така постепенно ще бъдат окомплектовани няколко ескадрили, всяка от които въоръжена със съответен модел изтребител. Украински военни експерти неотдавна заявиха, че за постигане на пълно господство във въздуха ще са необходими около 180 модерни западни бойни самолети. С оглед моментното разпределение на силите по света, липсата на "свободни" бройки и изключително бавното и деликатно производство, едно такова количество изглежда по-скоро като фантастично пожелателно.

Няма съмнение, че за Обединеното кралство са заминали (и ще заминат) най-добрите украински пилоти с достатъчно боен опит, висока техника на пилотажа и доказани снайперски качества. Те ще бъдат придружени и от най-кадърните технически специалисти, които ще трябва в последствие да се грижат за поддръжката. Това ще съкрати подготовката им, за която принципно са нужни години до няколко месеца. Ако наистина първите западни самолети в ЗСУ се окажат Eurofighter Typhoon, то това ще бъде един много добър избор, защото те освен че са специално проектирани за въздушен бой могат да изпълняват и редица други задачи, като удари по наземни цели и комплексна поддръжка на войските на бойното поле. С други думи те трябва да помогнат на Киев да започне да установява господство в небето, където в момента на практика отсъстват въздушни боеве, както и да нанася сериозни загуби на агресора на земята, най-вече от разстояние.

Както при обещаните западни танкове, трябва винаги да се отчита, че колкото и модерна да е една единица бойна техника, тя не е неуязвима. Съвременните европейски и американски самолети също са уязвими за противовъздушните системи на противниковата страна. Когато неизбежните загуби (от въздействие на руското ПВО или заради катастрофи) започнат да се трупат, колко бързо партньорите на Киев ще бъдат в състояние да ги попълват? И отново май всичко опира да един обикновен баланс – ако през "живота" си един Eurofighter или Ф-16 е успял да нанесе максимално големи поражения и щети на руските нашественици то усилията по неговата поява на фронта категорично са си заслужавали.

Пълна неяснота цари и по отношение на това какви (и най-вече дали) оръжия със среден обхват ще получи Украйна от Великобритания. С оглед на това, че най-вероятно става въпрос за някое местно производство то възможните варианти не са толкова много. Сред руските и украинските военни топ експерти засега има консенсус, че най-вероятно става въпрос за Storm Shadow. Това е изстрелвана от самолет високоточна ракета с обхват от поне 250 километра. Документираната ѝ прецизност е изключително висока (отклонение от целта не повече от 3 метра), а още при бойното ѝ кръщение (войната в Ирак през 2003 година) показва отлична ефективност.

Характеристиките на ракетата (лети с около 1000 км/ч ниско над земята, до 30 м от повърхността, което я прави много трудна за откриване от руските радари) и мощната ѝ бойна глава (450 кг експлозив, около пет пъти повече от този на Хаймарсовете) подсказва как най-вероятно ще бъде използвана на първо време – за удари по важни обекти в руския тил, които в момента са извън възможностите на Хаймарсите. Твърде вероятно е на първо време СЗУ да използват същата тактика, която в момента руснаците прилагат при обстрела на украинските електроцентрали – да вдигат самолетите над собствена територия, където ще бъдат като цяло извън обхвата на руската ПВО и от там да изстрелват ракетите по цели във вражеския тил.

Голямо настъпление или просто (зимна) буря в чаша вода

Почти от началото на годината непрекъснато се говори за предстоящо руско голямо настъпление. Според мен то вече е в ход, но просто повечето от вас все още не го забелязват. Или пък може да греша и тепърва да се случи нещо голямо? Честно казано не виждам как. Най-реалистичният сценарий при вече активен фронт ми се струва усилване на руските атаки на известните до момента локации, както и евентуално възобновяване на руските атаки на най-северния участък в Луганска област с удар в западна посока (Харков) или на югозапад в тила на защитниците на Бахмут. Самите руснаци знаят, че времето им изтича и разполагат с още около четири седмици, през които земята извън основните шосета все още ще е замръзнала и подходяща за танкове. След това ще настъпи поне месец на кал и дъждове, а след това неизбежно ще е дошъл и моментът, в който обещаните от Запада тежки оръжия ще започнат да пристигат в увеличаващи се количества в състава на ЗСУ.

Засега единственият успех, с който руснаците могат да се похвалят след превземането на Соледар, е на северния фланг, където в района на Кремина не само че успяха да отблъснат всички украински атаки, но и на свой ред ред преминаха в настъпление, напредвайки няколко километра. Това беше постигнато най-вече за сметка на значителното увеличаване на силите в този район, предимно с неотдавна попълни с новомобилизирани военни части. Прословутите военновъздушни полкове, които от доста време се използват като елитна щурмова пехота, в момента представляват по-скоро жалка картина – в тях преобладават някакви голобради младежи с вид на гимназисти. Това не бива да учудва никого – просто всяващите страх "десантники" вече ги няма. Те или са отпътували в черни пакети към гробищата в покрайнините на родните си места или пък са наторили с останките си украинската земя.

Дори руски военни кореспонденти бяха принудени наскоро да признаят, че още към момента на обявяването на "частичната военна мобилизация" (21 септември) десантните части вече са били загубили около 40-50% от първоначалния си състав, а това бяха наистина качествени бойци с много умения и високо ниво на бойна и физическа подготовка. А след това последва и Херсон, и Бахмут и сега явно само малцина от тях са все още годни за активна служба на фронта. В района на Бахмут новините са свързани най-вече с продължаващата неспособност на нашествениците да установят контрол върху основното шосе, снабдяващо защитниците на "крепостта". Без него всякакви намерения за окончателно обкръжаване на града си остават неосъществими.

ЗСУ явно се подготвят за вероятния сценарий, при който би се наложило да се изтеглят окончателно от мястото, защото се счита, че вече са намалили числеността на гарнизона до към 10 хил. души. Освен това вече бяха принудени да изоставят един от основните си опорни пунктове в източната част – месокомбинатът. Окончателната развръзка, обаче, май все още е далеч.

Пак с Бахмут е свързана и още една новина, но тя май по-скоро е от вътрешнополитическо значение. Пригожин вече заяви, че затворници повече няма да бъдат вербувани в неговата ЧВК "Вагнер". Решението, разбира се, не е негово, а му е наложено отгоре.

Явно Путин сериозно се е уплашил от растящото влияние на някогашния си готвач (или какъвто е бил там) сред войнолюбивата част на обществото и е решил да му покаже кой все пак държи кормилото. С този си ход кремълският диктатор за пореден път показа, че единствената управленска техника, която владее наистина добре, е "разделяй и владей". Все пак Пригожин донесе единствения видим успех на бойното поле от много месеци насам (Соледар) и това възбуди до крайност екстремните Z-патриоти, които виждат в него "якия мъжага" и считат Путин за нерешителен мухльо. "Вагнеровците", разбира се, ще останат на бойното поле, но лишени от основния си ресурс ролята им постепенно ще стане поддържаща. Потокът от пушечно месо от колониите и затворите към фронта също ще продължи, но той вече ще се контролира от някаква мътна структура към руското Министерство на отбраната.

Двойна руска катастрофа край Въгледар

И тази седмица не мина без унизително руско поражение. То се случи на южния фланг на фронта, в района на Въгледар. Според мен е симптоматично за всичко нередно, което се случва от много време насам в руската армия. В Главното командване в Москва от известно време таят големи надежди, че евентуален пробив на север от Азовско море ще принуди ЗСУ да изпратят там доста от резервите си и по този начин да облекчат настъплението си в Донбас. Но нещо въобще не им се получава.

Щурмът на Въгледар се извършва от две бригади морска пехота, чиито командири един от водещите руски военни експерти определи като "пълни кретени". Явно са такива след като за има-няма четири дни сътвориха не една, а цели две чутовни глупости, които доведоха до тотални катастрофи. Първо, в началото на седмицата, проведоха директна атака на разположения на възвишение град-крепост от юг. Първоначално изпратиха напред някакви малки щурмови групи пехотинци с явната идея да завземат позиции в непосредствена близост до покрайнините.

След това към тях под прикритието на димна завеса трябвало да се присъединят и бронираните машини (танкове и бронетранспортьори). Както можеше да се очаква това доведе само до хаос, като така образувалата се сбирщина моментално попадна под прецизния огън на артилерията на ЗСУ. За капак на всичко нашествениците установиха, че се намират и върху минно поле след което действията им се направляваха единствено и само от обзелата ги паника. Кадрите от дроновете показваха картини, които, ако не бяха ужасни, просто щяха да бъдат ужасно смешни. Бронирани машини влачеха трупове с веригите си, танкове избухваха на парчета от мините, върху които попадаха, докато се мъчеха да избегнат артилерийските снаряди, горящи танкисти тичаха из заснеженото поле, а уплашените пехотинци се мятаха насам-натам, опитвайки се да изнесат поне някой от ранените си другари. В резултат на чутовния военен експеримент "втората армия в света" се лиши от около десетина бронирани машини плюс неизвестен засега брой човеци в униформи.

Окопитили се от първоначалния шок руските военни "гении" решиха да опитат нещо в стил Ромел. При атаката в четвъртък те заложиха не на директния щурм, а на обходен маньовър. Дълга колона танкове и бронетранспортьори с пехота се опита да заобиколи Въгледар от запад, движейки се по тясно шосе с ясното съзнание, че всяко отклонение извън него ще ги вкара отново в минно поле. Тъй като в цяла Украйна трудно може да се намери по-равно, открито и лишено от растителност място масовото избиване на руски военнослужещи не закъсня. Бяха унищожени двадесет и девет единици бронирана техника (част от тях с преносими противотанкови системи, останалите – с артилерия), а според руски източници загиналите са стотици, включително "десетки танкисти". В момента поне една от бригадите морска пехота (155-а тихоокеанска) е в реанимация (тоест е изтеглена в тила за попълване и възстановяване). А пред Ухледар, според последни разузнавателни данни, е останал само един батальон доброволци от Татарстан.

И, за да завърша темата, не мога да подмина и кадрите с разпитите на оцелелите от вухледарската катастрофа руснаци, попаднали в ръцете на ЗСУ. Когато се казва "морски пехотинец" обикновено в съзнанието на хората възникват някакви мускулести холивудски персонажи, които с голи ръце могат да натръшкат за нула време десетина противници. Кадрите обаче показваха някакви същества облечени с униформи с цвят на небелена краставица (вероятно, за да си личат по-добре на снега), които въпреки заявената възраст (28 до 35 години) изглеждаха така сякаш имат внуци. Физическата им форма, очевидно, също беше ужасяваща – ако не бяха във военно облекло спокойно можеха да минат за някакви "бомжи" (клошари, бел. ред.) и даже "алкаши" (пияници,бел. ред.). Толкоз за "частичната военна мобилизация".

И така, ще има ли голямо руско настъпление или не

Ако го карат като досега, Путин и велможите му по-скоро ще трябва да провеждат нова мобилизация, а не да мислят за офанзива. Преди време украински водещ експерт заяви, че руснаците успяват да увеличават бойните си сили на фронта средно с два батальона на ден. (Един батальон е около 500 души). Съответно, ако ЗСУ успява да изважда от строя около 1000 противници на ден, то нарастването на руската армия в Украйна ще бъде математически невъзможно. Доскоро ежедневните загуби, които нашествениците понасяха (според официалните сводки на Генералния щаб в Киев), се колебаеха в диапазона от 500 докъм 900. Тази седмица, обаче, те за пръв път надхвърлиха психологическия четирицифрен праг, при това два пъти. В петък дори бе заявено за цели 1140. Приемайки абсолютно задължителния в такива случаи елемент на неточност (украинските твърдения се базират основно на кадри от дронове, като се брои това, което се вижда на екрана), цифрите сами по себе си са плашещи. Само в един малък град в Татарстан неотдавна бяха докарани накуп единадесет ковчега.

При това руската армия страда от недостиг на амуниции, комуникациите са слаби, липсват достатъчно самолети, за да се установи господство във въздуха, а и няма модерна тежка бронирана техника, с която да се извърши дълбок пробив на фронта. Това, обаче, е по-малката беда – в поведението си на бойното поле руските части рядко демонстрират някакво израстване и тактическа гъвкавост, тоест утре те ще атакуват така, както са го правили и вчера. Все по-рядко се прибягва и до масираните ракетни обстрели на украински енергообекти. Последният беше в петък, но с интервал от 26 дни от предишния, а в началото бяха едва ли не всяка седмица. Като теглим чертата излиза, че единственото, което Путин все още разполага в изобилие, е човешкият материал. Но колко дълго може да продължава това?

В началото на днешния анализ питах риторично дали, ако не дай боже, някъде в Русия се случи катастрофално земетресение върхушката в Кремъл би приела чуждестранна помощ най-вече от така наречените "вражески държави" от "колективния Запад", с който Руската федерация уж била във война в момента. И се сетих за едно доста забравено, но силно разтърсващо събитие, случило се в самото начало на управлението на самодържеца мислещ се за Петър Първи – трагедията с подводницата "Курск" от август 2000 година.

Тогава още в самото начало, след като светът научи за нея, всички водещи държави в дълбоководното спасяване (САЩ, Великобритания, Израел, Франция, Германия, Италия, Норвегия) безкористно предложиха помощта си, но тя бе отклонена от Москва с аргумента, че "спасителната операция е в ход". Всички знаем как завърши тя. Май това е отговорът ми на хипотетично-риторичния въпрос, който си зададох в началото. В момента се провежда една друга "спасителна операция", която май също се е устремила към своя логичен завършек. А Русия, или по-скоро народът ѝ, подобно на екипажа на подводницата "Курск", е на самото дъно - уплашен, объркан, молещ се, задушаващ се, постепенно губещ надежда за спасение...