Клин Клио избива

Официалната версия на историята на Втората световна война трябваше да се превърне по замисъла на Кремъл в мощна поддръжка за руската външна политика, вкл. до възраждане на клуба на великите държави - победителки във Втората световна война. Но пандемията от коронавирус и остротата на противоречията със западните държави не позволиха да се изпълни замисленото. Парадът на Победата и другите юбилейни мероприятия се случваха в отсъствието на зрители и на практика не се превърнаха в значими медийни събития.

Покрай вниманието на обществеността премина и появата на нова дата в руския исторически календар - денят, отбелязващ края на Втората световна война на 3 септември 1945 г. 3 септември, който не е свързан с никакво историческо събитие, беше избран само заради това да не се получи съвпадение с 2 септември 1945 год. - денят, в който Япония подписа капитулацията си и който в Кремъл се възприема основно като американски празник. Едновременно с това потъна в забрава и Денят на солидарността в борбата с тероризма, който също се отбелязваше на 3 септември - в памет на трагедията в Беслан. В Северна Осетия правителството също се отказа да празнува края на Втората световна война заради това съвпадение, което не доведе до реакция на федералните власти. Така паметта за Втората световна война се използваше през 2020 г. от руските власти, за да изтрият или отслабят спомена за събития, които не са приятни на днешната власт в Русия - като събитията в Беслан и политическите репресии.

Това, което Кремъл постигна в пълнота беше внасянето на поправки в Конституцията, които направиха писането на критични текстове по повод официалната версия на историята на Русия твърде опасна работа, тъй като техните автори ги заплашва подвеждане под наказателна отговорност, особено ако става дума за ревизия на официалните версии на войните или военните конфликти. След тези промени, в руската Конституция вече е написано:

"Руската федерация тачи паметта на защитниците на Отечеството и обезпечава защитата на историческата истина. Омаловажаването на значението, което руският народ има при защитата на Отечеството, не се допуска". Ето че с "омаловажаването" възникват проблеми. Например, кое може да се счита за омаловажаване подвига на съветския народ във Великата Отечествена война, кое занижаване или преувеличаване на съветските военни загуби?
През втората половина на 2020 г. казионната историческа политика се съсредоточи върху явни опити да се заличи паметта за сталинските престъпления. За начало Тверската градска прокуратура премахна табелката от сградата си в Твер, където през пролетта на 1940 г. са били разстреляни полски офицери и полицаи. Започна ревизия на историята на разстрела в Катин, който преди години правителствата на Съветския съюз и Русия под натиска на неопровержими доказателства бяха принудени да признаят като дело на Сталин и НКВД. На проведена под егидата на руски официални структури научна конференция беше представен доклад, възраждащ напълно фалшивата съветска версия за отговорността на германците за престъплението в Катин.

След това беше извършена истинска диверсия против проекта "Последен адрес" (гражданска инициатива, която цели поставянето на индивидуален паметен знак-табелка с името на репресиран от държавния терор по времето на Сталин, бел.ред.). Вицепрезидентът на Руския съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП) Дмитрий Кузмин публикува в "Московски комсомолец" писмо, в което настоя да се свали табелата "Последен адрес" от сградата на РСПП, която се намира на ул."Котелническа крайбрежна" и поради тази причина се обърна към съда. Кузмин настоява да се спре инициативата "Последен адрес" (която той нарича конвейер, бел.ред.) и да се увековечава паметта не на всички жертви на сталинските репресии, а само на тези от тях, които имали "заслуги пред държавата", която всъщност ги е и погубила. Кремъл с помощта на регионалните власти и неправителствените, но на практика тясно свързани с държавата организации иска постепенно да минимизира мястото на сталинските репресии в паметта на народа. Но, струва ми се, това е един от немногото казуси, в които гражданското общество е способно да окаже някаква съпротива

Източник: Грани.ру (с незначителни съкращения)