Корупцията у нас мутира – става основа на диктаторски режим

Димитър Николов, "Правен свят"

Трудна задача се оказва анализирането на правителственото решение от миналия петък, с което бе прието създаване на работна група, която да предприеме действия в отговор на наложените санкции от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на Съединените щати. Това е така, защото взимането на решението, а най-вече и очакваното му прилагане, не се базират на съществуваща нормативна основа, съответно не подлежат на тълкуване.

Единственото, което следва да се направи в тази ситуация, е час по-скоро актът на Министерския съвет да бъде обявен за нищожен, а прилагането му незабавно прекратено, преди да са настъпили опасни и вредни последици. Но служебният кабинет изглежда няма никакви намерения да се съобрази със законовото положение, а още от днес възнамерява да стартира разширяването на т.нар. "черен списък" на свързвани физически и юридически лица със санкционираните от САЩ по Закона "Магнитски" трима български граждани – Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.

Дори и да приемем, че с действията си служебният кабинет, назначен от президента Румен Радев, има най-доброто намерение за ефективно справяне с корупцията у нас, то отсега е ясно, че това няма как да се случва с грубо нарушение на конституционно установения ред. Уповавайки се на обществените очаквания за яростна разправа с корумпираните, настоящата служебна власт, не просто надскача правомощията си, а директно суспендира правовия ред, което е най-бързият преход от демокрация към диктатура.

Забележително е, че тези действия се вършат или подкрепят от същите, които до вчера се обявяваха за върховенство на правото и остро се противопоставяха дори на най-малкото намерение за засилване позициите на властта. Достатъчно е да си припомним, че преди две седмици служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков наричаше служителите на ДАНС "престъпници", защото подслушвали български граждани в нарушение на закона, а днес същата служба ще изготвя, заедно с НАП, списък на хора и фирми, с които държавните органи не трябва да влизат в каквито и да е отношения.

Или след като ръководството на контраразузнаването бе овладяно, там "престъпниците" изчезнаха. Трудно е да си представи човек, че в демократична държава, при това част от Европейския съюз, на база информация на секретна служба, ще се готвят списъци, които ще ограничават свободния икономически пазар. И отново да повторим – всичко това ще се случва, без наличието на законоустановен ред, защото все пак санкциите, които САЩ налага, освен, че не важат извън нейната територия, все пак се базират на закон.

Въпреки това тотално безобразие, трети ден без никаква реакция са всички онези неправителствени организации, чието съществуване се обуславяше от необходимостта за спазване на правовия ред и защитата на човешките права и свободи. Реалността показва, че зад тази фасада всъщност винаги се е криело обслужването на определени корпоративни и политически интереси. Не, че досега това не се е знаело, но сега видимо се и доказа.

Странно в настоящата безпрецедентна ситуация е мълчанието на адвокатурата и особено на един от българските адвокати – Георги Атанасов, който в десетки свои статии през последните години излагаше доводи срещу т.нар. "гражданска конфискация", осъществявана по реда на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество. Вероятно и той е затруднен, защото в случая дори нямаме нормативна уредба, по която ще съществува въпросната работна група от представители на НАП и ДАНС, която ще разширява "черните списъци" на "асоциирани" с Божков, Пеевски и Желязков.

Защо е важна реакцията на адв. Атанасов ли? Защото, след като дълго време публично бранеше издателите Галя и Иво Прокопиеви от "тормоза" на КПКОНПИ, само преди два месеца публично се ангажира да защитава и инвеститорите в жилищния комплекс "Нове Хоумс" в столицата, свързван с един от санкционираните по закона "Магнитски" – Васил Божков. И ако мълчанието на определени, иначе много активни граждани и активисти, в случая е разбираемо – все пак всичко тръгна от санкции наложени от САЩ, то напълно резонни са опасенията, които вече се появиха в медиите, че последиците от своеобразното дописване от българското правителство на закона "Магнитски" ще има дългосрочен негативен ефект върху икономическия оборот на страната и дори може да коства членството на България в еврозоната.

Ясно е, че няма чуждестранен инвеститор, който да си вложи парите в страна, в която с решение на правителството висши мениджъри, малки, средни или големи частни компании, могат да попаднат в санкционен списък, без да е ясно на какво основание и по какъв критерии се извършва този подбор. По логиката на кабинета, назначен от президента Румен Радев, една публикация в определена медия, може да послужи за аргумент нечии бизнес да бъде свързан с Божков, Пеевски и Желязков, а оттам да бъде изключен от възможността да участва в обществени поръчки, по които възложители се явяват общински или държавни учреждения. Самото допускане на подобно самоуправство, без никаква законова аргументация, е възможно най-лошият атестат за инвестиционния пазар, чиято репутация се гради с години, а се руши за един миг, с решения като приетото на тъмно от служебните министри.

Дори и да приемем, че този неразумен ход преследва конкретна вътрешнополитическа цел, с оглед на предстоящите предсрочни парламентарни избори, а вероятността т.нар. работна група от представители на НАП и ДАНС да бъде първото нещо, което ще закрие едно редовно правителство, отговорността за създаването на този прецедент дълго време ще преследва авторите му. Все пак има достатъчно много правни механизми, по които засегнатите – било те мениджъри, управители или обикновени служители на търговски дружества, или отделни лица, ще могат да търсят обезщетения, както пред българския съд, а така също и пред международни арбитражи. В един момент България може да се окаже страна по дело и пред Съда на ЕС, с оглед на това, че се засягат основни принципи на общността. Авторите на "черните списъци" следва да се опасяват и от наказателно преследване, с оглед на обстоятелството, че разгласяването и ползването на класифицирана информация, не по установения ред, е престъпление. 

В исторически план има много примери, когато за постигане на определена цел, използваните методи и средства са водили до още по-голямо задълбочаване на проблемите и до нанасянето на тежки щети, включително и върху тези, които са били изключително ентусиазирани от случващото се. Сега ставаме свидетели на прилагане на същото правило, при което "целта (не)оправдава средствата". Ясно е, че санкциите по "Магнитски" са преди всичко политически инструмент за влияние, отколкото реални действия по противодействие на корупцията. С дописването им по български, назначеното от Румен Радев служебно правителство излиза далеч отвъд правомощията си и се превръща в инструмент за елиминиране на политически и икономически опоненти на президента и на кръгове, които очевидно заемат все по-голямо влияние над него.

Това не само няма да ограничи корупцията във властта, а напротив - ще позволи да заеме още по-широки територии, с единствената разлика, че играчите ще са нови. Защото, когато нещо се върши извън закона, а в случая дори нормативна база не съществува, то няма как да доведе до прочистване, а до мутация, при която корупцията ще се превърне в основа на настъпващия диктаторски режим.