Кремъл "халюцинира" не по-зле от ChatGPT: какво показа дезинформацията през 2023 г.

В средата на декември специална работна група на Европейската обсерватория за цифрови медии за изборите за Европейски парламент през 2024 г публикува доклад за дезинформационните разкази (наративи), използвани по време на избори през 2023 г. в Европа. Това са всякакви теми и преиначени или напълно измислени истории, чрез които да се влияе върху представите, нагласите и в крайна сметка - върху действията на гражданите на Европейския съюз и кого в крайна сметка избират.

По-малко от шест месеца преди Евроизборите на 6-9 юни 2024 г. вникването в тези разкази дава добра представа за сюжетите в арсенала на целящите да дезориентират информационно гласоподавателите в критичните моменти, в които от тях се иска да вземат информирани решения. В същото време, и което е още по-полезно, тези разкази подсказват какво може да се очаква да се случи по време на следващата предизборна кампания - било то национална или европейска.

Анализът разкрива широко разпространена дезинформация по време на предизборните кампании във всички разглеждани държави. Тя е свързана основно с изборния процес - често с неверни разкази, целящи да делегитимират изборите чрез:

• неоснователни твърдения за измами при отчитане на резултатите от гласуването;
• чужди влияния;
• нелоялни практики.

Във всяка държава обаче са уловени и специфични внушения, вграждани в съзнанието на избирателите чрез дезинформация, които са повлияни от и отразяват нейния национален контекст и текущи глобални събития. Насищането на медийно-информационното пространство с тези разкази подсказва, че реалното въздействие върху демократичните дебати в Европа от разгръщането им би могло да е значително. Това подчертава значимостта на навременната, солидна и видима проверка на факти и на инициативите за повишаване на осведомеността (разбирани като защитни механизми за съхраняване и укрепване на на електорален интегритет и демократични ценности).

Докладът показва, че почти всички публични дебати са били наситени с множество истории, анализирани и оценени като неверни от независими организации за проверка на фактите. За България тези организации са Factcheck.bg и proveri.AFP.com. Обхванатите избори и предизборни кампании са президентски и парламентарни на национално или на федерално равнище, но без местен и регионален вот.

Понятието "дезинформационен разказ" се разбира като неверни истории или твърдения, които се разпространяват чрез различни канали като социални медии, медийни издания и политически кампании. Намерението на създаването и използването им е да създадат объркване, да манипулират общественото мнение или да подкопаят демократичния процес. Тези разкази често са насочени към легитимни политически възгледи, проблеми или лица и представляват "ясно послание, което присъства в масив от свързано съдържание, чиято неистинност се доказва с помощта на методология за проверка на фактите".

Източниците на такива разкази могат да бъдат различни, включително политици, политически партии и чуждестранни субекти, отбелязва се в изследването. В този извод няма новина, но е важно да се припомня, особено когато фокусът неправилно се насочва изключително към социално-медийните платформи, докато се омаловажава усилващата и легитимираща функция на националния ефир на електронните медии, например.

В доклада различните теми, върху които са конструирани наративите, са разграничени цветово, което помага да се придобие добра предварителна обща представа.

Наред с дезинформацията за изборния процес - един от най-разпространените разкази като цяло - в доклада са изведени следните тематични области, наситени с дезинформационни разкази:

• Войната в Украйна;
• Изменението на климата (и свързаните с него въпроси, най-вече естеството на разглежданите и предприетите мерки);
• Институционалната уредба и законодателството на Европейския съюз;
• Икономика (данъци, инфлация, хранителна/енергийна криза);
• Въпроси за пола и ЛГБТИ общността;
• Имиграция, бежанци или изфабрикувани истории, разпространяващи ксенофобия и расизъм;
• Религия;
• Дезинформация, свързана с продължителността на живота, здравето и COVID;
• Външна политика и заплахи за сигурността;
• Настоящи и минали политически съюзи на политическите актьори; 

Дезинформация чрез истории, които попадат в категорията на разказите за нелегитимност на изборния процес е установена в Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Испания, Словакия, Полша, както и в Турция и Черна гора. Тя много често следва модела, който все още в най-голяма степен се свързва с тактиката на Доналд Тръмп около президентската кампания в САЩ през 2020 г. Подобни неоснователни обвинения нерядко са отправяни от членове на националните парламенти на анализираните държави, а и от други политици. Преди изборите в Словакия например бившият премиер и лидер на популистката партия "Смер" Роберт Фицо и президентът на крайнодясната партия Република Милан Ухрик предупреждаваха и провокираха избирателите с възможни изборни измами.

Конкретните твърдения, използвани за предпоставяне на нередности в изборния процес, са много различни в зависимост от страните, в които са били разпространени, отбелязва се в доклада на ЕОЦМ. Най-често те се отнасят до:

• предполагаеми опити за незаконно добавяне или отнемане на гласове;
• неизправности или измами, причинени от всяка форма на гласуване, различна от ръчното попълване на бюлетина и пускането ѝ в урната, в т.ч. машинно гласуване или гласуване по пощата;
• предполагаеми неясни процедури за преброяване в службите по вписванията, за да се раздуе броят на гласоподавателите.

Други неверни твърдения относно процедурите за гласуване включват:

• изтриващи се моливи за гласуване;
• предварително маркирани бюлетини;
• грешки, които действително са възникнали в кабините за гласуване, но са представени като координиран опит за манипулиране на вота.

В Полша, където се проведе референдум заедно с парламентарните избори, се твърдеше, че двете бюлетини ще бъдат забодени една за друга с телбод, така че гласоподавателите да бъдат принудени да гласуват и за двете. Изборът дали да участват и в двата вота трябва да е напълно свободен и в деня на гласуването на 15 октомври изрично бе напомнено на избирателните комисии, че нямат право да подават бюлетини на влизащите в секциите или дори да напомнят, че в този ден има два вида избори.

Някои такива истории попадат в няколко теми едновременно. В няколко държави например са циркулирали твърдения, че на имигранти или украински бежанци е разрешено да гласуват. В този случай целта на разказа е да инсталира или подклажда ксенофобски настроения, карайки хората да повярват, че действителните им политически избори са обезценени. В Полша, където има най-много украински имигранти и бягащи от войната в Украйна, тези измислени истории са били разпространявани както преди, така и в самия изборен ден.

В Испания - страната, където дезинформацията относно изборния процес е открита и анализирана в най-големи количества от проверяващите факти, се е твърдяло, че Педро Санчес и негвата социалистическа партия (PSOE) са попречили на влаковете да напуснат Валенсия, така че пътниците да не могат да гласуват. Или че правителството предлага работни места по време на предизборната кампания, за да угоди на електората. Вариацията на тази история, установена в Естония, е за предполагаемо увеличение на заплатите на държавните служители с цел да им се повлияе как/за кого да гласуват.

Опитът за поставяне под съмнение на легитимността на изборния процес често е придружавана от неверни твърдения за "подозрителни" разполагания на въоръжени сили или предполагаема намеса на чужди държави и организации.

В Словакия, където според скорошно проучване на общественото мнение населението е силно подозрително относно "намесата на Запада" в изборите, бе разпространено предполагаемо телефонно обаждане, в което лидерът на социално-либералната партия "Прогресивна Словакия" Михал Шимечка разговаря с журналист за фалшифицирането на изборите. Според експерти, анализирали аудиото, за което се твърди, че е запис на разговора, то е създадено с изкуствен интелект.

В България внушенията за намеса на Съединените щати в парламентарните избори се прокарваха с манипулирано и манипулативно представено съдържание като преправеното, извадено от контекст и представено като актуално видео от преди пет години. В страни с много висока религиозна чувствителност като Турция, тези разкази са изградени върху предполагаема намеса на чужди религиозни власти.

Сред измислените истории, засечени в публичното пространство преди парламентарните избори в България през април, особено актуална беше тази за предполагаемото разполагане на български войници в Украйна, внушаваща пряко българско участие във войната. Други истории са свързани с членството на България в ЕС, включително твърдения, че България е била на челните места в света по количество произведена селскостопанска продукция, проверени и опровергани фактологично от АФП Провери.

В Чехия, където през януари 2023 г. се проведоха двата тура на президентските избори, военните и свързаните с отбраната въпроси бяха в центъра на публичния дискурс и са били засегнати от значително количество невярна/дезинформация, отбелязва се в доклада на ЕОЦМ. Достигналият до балотажа, но изгубил изборите бивш премиер Андрей Бабиш се опита да се възползва от страховете, свързани с потенциалното разрастване на войната в Украйна.

В навечерието на изборите в Естония особено широко е била разпространявана дезинформация за войната в Украйна, като са установени обширни паралели с руската пропаганда (такива са установени и в Чехия). Примери за такива разкази са били свързани с доставки на оръжие за Украйна, предполагаеми политически връзки с Русия, както и с украински бежанци.

Примери за повтарящи се разкази във Финландия преди парламентарните избори в скандинавската държава - една от най-богатите в ЕС, с най-качествено образование и високо ниво на медийната грамотност, измерено чрез показатели като свобода на медиите и доверие в институциите - включват твърдения за скъпоструващото налагане на Директивата на ЕС за енергийните характеристики на сградите. Някои мерки за борба с изменението на климата невярно са представяни като причина за предполагаемо намаляване на нивото на заетост.

Най-шумните дезинформационни разкази в периоди на гръцките парламентарни избори са били по теми за ЛГБТИ+ и проблеми с имиграцията, в т.ч. истории за предполагаеми кандидатури на ЛГБТИ+ активисти, плакати против мастурбацията, внушаващи, че тази практика води до безплодие, и възбуждащи хомофобия твърдения за сексуално индоктриниране в училищата.

В Полша, където най-големи обеми от дезинформацията около изборите за парламент са свързани с войната в Украйна, са се срещали наративите, налагани от руската пропаганда, като "Зеленски е геноцид", "украинците продават костите на руски войници като играчки" или дори "войната не се случва или е инсценирана". Съединените щати, НАТО и други организации конспиративно са "разобличавани" като подстрекатели на войната и действителните заплахи за "националните ценности", едновременно с отричането на руската отговорност за избухването на войната.

Дезинформацията като оръжие и нейното обезоръжаване

Всички маркирани и много други разкази, разпространявани интензивно в осемте държави от ЕС, в Турция и в Черна гора, които се споменават в доклада на ЕОЦМ, са анализирани от проверителите на факти и всяка от проверките може да бъде отворена от хипервръзките в доклада.

В допълнение към изброените теми и събитийни поводи, разгледани в него, които предлагат добра основа за съпоставки и разбиране за вездесъщата директна и индиректна роля на Кремъл, докладите на Държавният департамент на САЩ по въпросите на дезинформацията също се занимават с теми, които се срещат и в българското медийно-информационно пространство.

Най-скорошният подобен доклад - от 7 ноември 2023 г. - е за усилията на Кремъл за добре прикрито разпространение на дезинформация в Латинска Америка, но докладът от август, например, е за "Войната на Кремъл срещу децата на Украйна", а този от август - за "Войната на Русия срещу украинското зърно и глобалните хранителни доставки", с изведени и развенчани пет мита. В навечерието на първата година от нахлуването на Русия в Украйна в сайта на Държания департамент на САЩ, посветен на дезинформацията ("Да разоръжим дезинформацията"), излезе обширна публикация под заглавие "Дезинформационна рулетка: Годината на лъжите на Кремъл за оправдаване на една неоправдана война".

В обобщение, представените в тези доклади анализи доказват, че и през втората година от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, Кремъл плете своята мрежа от измислици, с която цели да обвие в мъгла и препроектира неоимперските намерения на Кремъл като нещо друго в съзнанието на хората - най-вече като действия, с които "спасява" моралния източен човек от кухите, прогнили западни ценности и обществен ред. А покрай това и да оправдае своята агресия, която няма и не може да има друго оправдание, освен посочените намерения.

Кремъл "халюцинира" не по-зле от ChatGPT в своите фиктивни твърдения, за да отвлече вниманието от провалите на бойното поле и политическата изолация. От "обкръжаването" на НАТО и "геноцида срещу Донбас", през "денацификацията", до "десатанизацията" и "защитата на суверенитета на Русия", тези риторични изкривявания служат на една цел. Тя е да маскират очевидните усилия на Русия да заличи суверенната, независима държава Украйна от картата и да установи тоталното си влияние върху всички податливи субекти на геополитическата карта. Където "податливите субекти" са тези държави от и извън ЕС, където кремълската пропаганда работи продължително и напоително от десетилетия.

Кремъл използва както открити, така и скрити мрежи, за да манипулира информация и да разпространява антидемократични, авторитарни идеологии по света, показват анализите както на водещия проект на оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство на Европейската служба за външна дейност (EU vs Disinfo), така и на Държавния департамент на САЩ.

По-рано тази година Центърът за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна също проведе проучване на антиукраинските наративи, които Кремъл разпространява конкретно чрез дипломатическите мисии в социалните медии в страните на НАТО, и публикува резултатите в множество публикации в X.

Дадени са конкретни примери за такива разкази в САЩ, Исландия, Словения, Германия, Белгия, Северна Македония, Черна гора, Обединеното кралство, Португалия, Нидерландия, Франция, Люкембург, Словакия, Албания, Испания, Турция, Унгария, Латвия, Полша, Румъния и България. Те са представени в свързани публикации за всяка държава.

За доклада на ЕОЦМ

Докладът на ЕОЦМ се основава на над 900 статии за проверка на фактите, публикувани в контекста на изборите в десет европейски държави до октомври 2023 г., осем от които от Европейския съюз - в т.ч. България, и две - членки на Съвета на Европа, но не и на Европейския съюз. ЕОЦМ е европейска мултидисциплинарна общност, в която обединяват експертност, опит и сили академични изследователи, проверяващи факти, медийни специалисти, експерти по цифрова и медийна грамотност и други с цел активно откриване, анализиране и разобличаване на кампании за дезинформация в цяла Европа.

Анализираните неверни истории са избрани чрез преглед на всички публикации от организации за проверка на фактите в периода преди и след изборите. Критериите са посочени в методологическите бележки на доклада. Периодът от време, разглеждан за всеки от изборите, обикновено е бил от два месеца преди изборния ден (или първия тур на гласуване) до един месец след изборния ден (или възможния последен кръг на гласуване).

Източник: Дневник