За поредна седмица редица политици, явно подвеждани от своите икономически експерти, отново излъгаха обществото. След като Евростат и НСИ с последните си данни показаха, че България не е лидер в ЕС по индустриално производство, европейската статистика разкри още веднъж, че България не е и на 4-то място по икономически растеж, за което бяхме излъгани.
Какво ни показаха данните от седмицата?
• Предварителните данни на НСИ сочат икономически растеж от 4.8, което като цяло за началото на проблемите, свързани със зараждаща се рецесия зад океана все още изглежда добре.
• Всъщност цялостната картина не е изобщо оптимистична, защото:
- Според данните на европейската статистика, България е изпреварена по икономически растеж на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. от редица други страниц;
- Годишният икономически растеж е по-висок в Испания (6,3%), в Кипър (6.1%), в Унгария (6.5%), в Нидерландия (5.3%), в Португалия (6.9%), в Румъния (5.3%), в Словения (8.3%), а освен това се чакат данните за още пет държави членки. Всичко това означава, че България не е на 4-то място по икономически растеж през второто тримесечие на 2022 г., сравнено със същия период на предходната годината;
- Ако се използва сравнителният анализ се вижда, че за краткия период на управление на последните редовни правителства имаме относително влошаване в ранглистата при средно сравнение, по отношение на представянето на страната ни, независимо че правителствата са управлявали с различна продължителност от време.
Къде са добрите и лошите новини?
• Изключително лоша е новината, свързана с инвестициите в структурата на БВП.
• За последните четири тримесечия, инвестициите в структурата на БВП са намалели с доста над 40%, който процес е започнал веднага след промяната в управлението през пролетта на 2021 г.
• За същия период работещите са загубили 10,1 процентни пункта от покупателната си способност (ръст на заплатите от 7,7% при ръст на разходите на домакинствата със 17.8/%), докато при предходното редовно правителство, управлявало 4 години се наблюдава ръст от около 40%, защото доходите са нараснали с около 50%, а инфлацията с малко над 10% и то за 4 години.
• Изводът е, че средно на година доходите са имали реален растеж от 10% при единия модел управления, а последният е донесъл 10% спад.
• Данните на НСИ носят относителен оптимизъм по линя на запазване на темпа на ръста на потреблението, но той е съпроводен още с:
- Реален спад при потреблението на основни хранителни продукти в количества, което е тежък социален проблем за нискодоходните групи и в крайна сметка дава сигнал за влошаване при вътрешното потребление;
- Кредитите и заемите на домакинствата, с които се поддържа вътрешното потребление в страната са нараснали със 159.6% , видно от справката на НСИ за доходите, разходите и потреблението на потребителите.
• Положителна новина е, че БВП нараства (дори и по експресни данни) с по-добър темп от средното за ЕС, но това не се дължи на икономически реформи, а на унаследени дадености, които са:
- По-доброто икономическо представяне на България при Ковид-19 кризата и сработването на антикризисните мерки, които не само имаха предпазен ефект, но и дадоха тласък;
- Доброто състояние на електроенергийния сектор, който в момента реализира огромни ръстове на добавената стойност за страната и е източник на компенсации за бизнеса;
- Ръстът при добива на въглища, който е свързан с електроенергетиката;
- Ръстът и маржовете при реализацията от износ на изделия от военнопромишления комплекс;
- Частичен ръст в преработвателната промишленост и в частност в химическата промишленост, при износа на горива.
Изводът е, че България печели от създадената фискална стабилност, която е реализирала през последното десетилетие, но ще следва катаклизъм от гледна точка на фиска, поради спирането на естествения ръст при приходите, породен от инфлацията и ръста на сивата икономика. За съжаление в момента и бизнес, и държава не инвестират, от което губим растеж.
Стоим добре на фона други европейски икономики, благодарение на сектор електроенергетика, но при доставките на природен газ е настъпил апокалипсис. Бизнесът губи ценова конкурентоспособност, а хората губят покупателна способност. Необходими са бързи адекватни европейски мерки, които да върнат инфлацията близо до средноевропейската и да гарантират съществуването на бизнеса и хората.
.jpg?s=153320)
%60.jpeg?s=93217)
.JPG?s=205556)
%20(3).JPG?s=381509)
