Народът е казал, че "когато сееш ветрове жънеш бури". За съжаление провежданата през изтеклите 7 месеца икономическа, индустриална и енергийна политика ни доведе до там, че още преди есента и преди да сме вкусили негативите на задаващата се рецесия, вече берем много горчивите й плодове. Заводът за торове "Неохим" АД, Димитровград принудително спря производството си. 61 работници и служители вече са съкратени, а още близо 600 няма да работят през следващите месеци. Това е един от най-големите работодатели в региона и единствен торов завод, който произвежда и амоняк.
Това се случи точно в период, в който отгоряващите за икономическото развитие се хвалеха с най-големите си постижения в сферата на индустриалната политика. Жалко е, че през изтеклата една година никой не се вслуша в предлаганите мерки и не разбра, че:
• Провежданата антиинфлационна политика е неадекватна и ненавременна;
• Инфлационните процеси в България са много по силни от тези в Европа, както за хората, така и за производителите, а инфлацията не е само привнесена, а зависи и от действията на управляващите;
• Бизнесът губи ценова конкурентоспособност и ще дойде момент, в който ще е принуден да спре работа;
• Мерки за компенсиране на високите цени на природния газ нямаше, а се въвеждаха посредници при доставките му;
• Настоящото увеличение на цената на природния газ с 60% и последващото с още 30% ще доведат до там, че съдбата на "Неохим" АД ще последват и други заводи от стъкларската промишленост, металургията, машиностроенето и химическата промишленост.
Жалко е, че в този ден, когато един от структуроопределящите заводи затвори врати, бившият вицепремиер и министър на икономиката и индустрията обърка "Неохим" с "Нефтохим". Може би това не е случайно, защото държавата през изтеклите 7 месеца се държеше към едни като майка, а към други като мащеха.
• Единият завод е затворен, защото не са предвидени компенсиции за високата му цена на основната суровина – природен газ, докато другият завод получи дерогация за доставки на основната му суровина – петрол на ниски цени от Руската федерация.
• Единият завод е купувал природен газ от "Булгаргаз", респективно от доведените без търг посредници, които иззеха ценовата му конкурентоспособност и 600 души остават в къщи.
• Държавата допусна вторият завод сам да си доставя евтин природен газ, без "Булгаргаз" и доведените газови посредници, както и да работи с посредници за доставката на суров петрол.
Всеки един завод и всяко едно работно място са важни за българската икономика, още повече структуроопределящите. За разлика от индустриалната политика на България през последните месеци в истинските демокрации се дава равен шанс на всички, а на тези, които са в беда им се помага. След изнесените данни от Евростат и НСИ днес за пореден ден виждаме провала на провежданата индустриална политика.
От тук нататък е необходимо спешно:
• Служебното правителство да предприеме спешни мерки за компенсиране на засегнатите производства от високите цени на природния газ, така че да не се затварят още заводи.
• До избора на Народно събрание всяка една стъпка на обществения доставчик "Булгаргаз" да бъде контролирана от обществен съвет, състоящ се от потребителите на природен газ (индустрия и газоразпределителни дружества).
• Да се създаде механизъм, на базата на който, до назначаването на редовно правителство, което може да гарантира дългосрочни договори и диверсифицирани доставки, потребителите и клиентите на Булгаргаз да следят действията на ръководството му и да не допускат корупционни схеми с посредници.
• Съвместно с работодателски и синдикални организации да бъде намерен най-подходящият механизъм за компенсиране на бизнеса и редуциране на плащанията към посредници.
.JPG?s=181795)
