Мълчанието е "злото": Изследване анализира липсата на информация в българските учебници относно негативната роля на Русия в критични епизоди от българската история

Фокусът е върху "изкривяването и фалшификацията на историята като основния фактор, който информира кремълските операции за влияние в България на базата на наратива за привидно взаимоизгодните връзки между България и Русия, скрепени с културно-исторически сходства"

Учебници по история за 4, 7 и 10 клас
Учебници по история за 4, 7 и 10 клас Източник: Колаж/Zonanews

Учебниците по история (...) между 1 и 12 клас запазват относително мълчание относно често негативната роля на Русия в критични епизоди от българската история след освобождението от Османската империя през 1878 г.


Заглушаването на негативните последици от руската намеса се придружава от позитивно представяне на Русия, съчетано с прехвърлянето на "интерпретативна отговорност" върху учениците (от тях често пъти се изисква сами да открият фактите за участието на Москва в българските политически, икономически и обществени процеси).


Преподаването и научните изследвания на университетско ниво се характеризират с ограничен фокус върху руската роля в българската история и липса на добре развито академично направление в областта на българо-руските отношения. Това са част от заключенията на доклада "История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с миналото от Централна и Източна Европа" на Института за глобални анализи, публикуван през август, който ще бъде представен във вторник в София. Това е оригинално изследване на представянето и интерпретацията на ролята на Русия в българската история в съвкупността от "носители на историческата памет": учебници по история, монументално наследство и в медийното пространство.


"Как неразказаната история на Русия ражда злонамерени измислици", е наречена една от главите в текста. Фокусът е върху "изкривяването и фалшификацията на историята като основния фактор, който информира кремълските операции за влияние в България на базата на наратива за привидно взаимоизгодните връзки между България и Русия, скрепени с културно-исторически сходства". Първият от четирите основни аспекта в изследването е "анализ на милитаризацията на историята в руската вътрешна политика, включително политически дискурс, законодателство, култура, образование, отбелязване на събития от миналото, както и в насочването на историческата пропаганда към трети страни".

 

История под прицел
История под прицел Източник: Институт за глобални анализи

Д-р Румена Филипова, автор на доклада за изследването и председател на института, изрично обръща внимание, че са по-малко застъпени индивидуалните гледни точки на учителите и семейната история и памет, които също обуславят историческите възгледи на младите хора. Докладът споменава съвсем кратко отговорността на Министерството на образованието и науката за това положение с учебниците, но не навлиза в подробности. А те са, че то определя коя история, в какъв контекст, колко часа и в кой клас да се изучава. Негови екипи одобряват тезите и съдържанието на написаното, както и кой го е написал.

 

Освен това отговорност носят и издателствата, тъй като те подбират и канят авторите си (в един от учебниците автор е известен професор русофил) и в търсене на комерсиален баланс налагат колко страници да има един учебник, опитващ да обхване синхронизираната история на света и България в продължение на векове. Често просто не остава място повече от едно или няколко изречения за големи български имена в историята, да не говорим за комплексен феномен като ролята на Русия.

 

"Въздействието на Русия върху историческите възприятия на българската общественост стои в основата на възприемчивостта към всички останали руски пропагандни послания в България. Тези послания - с давност почти век и половина, се фокусират върху привидно "вечната" руска добронамереност към политическите, обществените и икономическите съдбини на България, върху "братството" и взаимноизгодните двустранни взаимодействия, произтичащи от освобождението на България от Османската империя в края на XIX век в резултат на военните действия на Руската империя", смята тя.

 

Изследването обръща внимание на още на това, че:

  • Статутът на паметниците от комунистическата/съветската епоха продължава да не е решен, тъй като взаимно противоположни политически и граждански инициативи, олицетворявани съответно от критични към Русия и прокремълски групи, се блокират взаимно. Липсата на институт за паметта и музеи, които да изследват, образоват и критично оценяват комунистическото минало, затвърждава амбивалентността на България по отношение на миналото;

  • Незавършеният процес на критично оценяване на ролята на Русия в българската история в сферата на образованието, културата и политиката на паметта е благодатна почва за кремълската пропаганда, тъй като снижава обществената устойчивост. Липсата на видимост и честото потискане на исторически обективната информация прави българската общественост податлива на руска намеса във вътрешните дебати;
  • Анализът на медийното съдържание разкрива тенденция на активизиране на историческата дезинформация от страна на руските официални институции и техните местни "проксита", особено във връзка с отбелязването на ключови исторически събития като освобождението на България от Османската империя, последвалото съединение, съветската окупация и др.


Докладът описва съдържателната част на учебниците по история за четвърти, седми и десети клас, където има засилен фокус върху българската история от древността до наши дни. В 12-ти клас се изучава историята на ХХ век, но там вече това става избираемо и профилирано в европейския контекст. Затова и в последния клас на средното образование учебниците заемат стотици страници, но те трудно могат да компенсират вече създадени в продължение на години представи за ролята на Русия."

 

В учебниците за четвърти клас е установена "тенденция за премълчаване и въздържане от подробни дискусии на ролята на Русия в ключови епизоди от българската история. И в трите варианта на учебниците се избягва споменаването на Русия като част от освободителния процес в края на XIX век. Вместо това в уроците се акцентира върху последвалите събития, свързани с Берлинския конгрес от 1878 г., който по сходен начин е представен като мотивиран от факта, че "големите европейски държави нямали интерес от нова голяма държава (т.е. България) на Балканите", "разкъсвайки българските земи". Ролята на Русия - като върл противник на българския обединителен процес, не е предмет на обсъждане в уроците, посветени на този период".

 

В учебниците за седми клас също има "премълчаване на руската роля или нейното селективно положително представяне и допитване до учениците" да правят презентации на определени теми, за които сами да намират информация. Последното се коментира като позволяване учебниците да отклонят "интерпретативната отговорност". Не се говори за разрушително въздействие на руската политика в критични епизоди от българската история, а всички варианти на учебниците се въздържат от обсъждане на критичните възгледи на българските революционери от възрожденския период спрямо Русия като Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Левски.

 

Твърдото противопоставяне на Русия и подкопаването на българските дипломатически усилия за обединяване на Княжество България и Източна Румелия са премълчани обсъдени съвсем накратко в едно изречение или смекчени. В един от учебниците се твърди, че Русия била подкрепяла българското обединение, но без българския княз Александър Батенберг, който е бил възприеман като проводник на западното влияние.

 

Този модел се повтаря и в учебниците за 10-и и за 12-ти клас. Частта за десетокласниците се казва "Десети клас: Русия остава загадка", а за учениците от последния клас в гимназията - "Дванадесети клас: обучение за напреднали без обсъждане на ролята на Москва".  В изследването се анализира и какво е разказано на учениците за ролята на Руската империя и СССР за събитията през ХХ век, съветската окупация на България по време на Втората световна война и десетилетията на тоталитарно управление. Има и специални части за ролята на паметниците и празниците, както и за медиите, включително на страници в социалните мрежи с десетки хиляди последователи.

 

В заключение са изброени и множество препоръки, включително за подобряване на медийната среда, пише "Дневник".

Още от "Мнения и анализи"

Торос Торосян: Дано всички копейки и русороби в България видят какво е да си с Рycия и да се надяваш на помощ от нея!

Дано нашите лизaчи на рашки подметки осъзнаят, как pyckите "братя", настройват арменци срещу арменци, за да върнат на власт техните си марионетки и да инсталират правителство, което изпълнява техните желания

Прочетете повече прочетете повече

Мълчанието е "злото": Изследване анализира липсата на информация в българските учебници относно негативната роля на Руси

Фокусът е върху "изкривяването и фалшификацията на историята като основния фактор, който информира кремълските операции за влияние в България на базата на наратива за привидно взаимоизгодните връзки между България и Русия, скрепени с културно-исторически сходства"

Прочетете повече прочетете повече

Михаил Подоляк: Унищожаваме флота на Русия, прогонваме я от Черно море и ще я натикаме в руските пристанища

Путин губи Крим - там започна опитът му за възстановяване ан Съветския съюз, там и ще свърши, добави съветникът в канцеларията на украинския президент

Прочетете повече прочетете повече

България и Гърция - най-надеждните опори на Запада в Източното Средиземноморие и Черно море

Със строителството на стратегически проекти (газопровод за втечнен природен газ IGB, магистрали, връзки от гръцките пристанища до българския бряг) те представляват енергийна и транспортна ос в един бързо променящ се регион

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени