Манол Глишев, преводач
Facebook
Години наред съм защитавал Трети март като национален празник. Нямах против наследството на романтичния XIX в. и виждах Руската империя като нещо различно от презрения Съветски съюз. Е, с това се свърши. Днес вече не просто отвращението ми от абсолютно всичко руско се е превърнало в остра алергия, но и осъзнавам нещо елементарно, което може би е трябвало да знам още преди години: нито една нация на този свят не бива да се дефинира чрез друга. Няма значение кой ви е съюзник, приятел, освободител или дори враг. Които и да сме ние, които и да сте вие - ние се дефинираме само чрез собствените си дела. И вие - чрез вашите. Нито една нация на света не дължи благодарност, приятелство или омраза на никоя друга; не и по-дълго от едно поколение. Ние сме българи. Дефинираме се чрез личности, събития и процеси, започващи далеч от Русия и далеч преди да има Русия. Ние сме себе си. Не сме други. И това е достатъчно. Имаме своя история, своя култура, свой език, своя територия и свое собствено право на свобода, без никакви задължения към никого на света - освен подписаните международни договори. Редно е да се отнасяме към всички останали нации само по начина, по който и те се отнасят към нас. Който ни е приятел, ще заслужи уважение. Който не ни е приятел, може спокойно да каже сбогом на каквито и да било контакти с нас. Никого не бихме нападнали, но и никой неканен навлек не бихме щадили на собственото си късче земя. Нашият национален празник не може да бъде ден, посветен на друга държава - която ще да е тя. Имаме си Съединение, Независимост, Ден на културата и писмеността - все дати, свързани най-вече със самите нас. Наша работа е да си изберем между тях. Оттам нататък светът е поле на безкрайни възможности и много цивилизации. Русия ли? Да си се прибира в международно признатите граници... или да върви цялата в Пъкъла, където, впрочем, ѝ е мястото заради нейните античовешки действия. И там сама да си празнува Трети март, ако иска.
.JPG?s=174621)
.JPG?s=263551)
