Мартин Табаков: Доналд Тръмп обеща мир, а носи още война

 Доналд Тръмп обеща мир. Наричаше многократно конфликта в Украйна "войната на Обама и Байдън", която нямало да се случи, ако той бил президент на САЩ. И се зарече да разреши конфликта в Европа за 24 часа.

Ръководителят на Белия дом обеща и друго: "здрав разум", а САЩ повече да не инициират или да не се намесват в отвлечени конфликти, които са в далечни земи, и нямат отношение към интересите на американците.

От встъпването му в длъжност обаче Русия осъществява най-сложните си и тежки удари срещу Украйна.

Хронологията на руските атаки от началото на годината бележи ясна тенденция - това са удари, в които участват все повече безпилотни летателни апарати, крилати и балистични ракети.

Руските сухопътни сили междувременно маневрират и по границата на Харковска, Сумска и Черниговска области, готвейки своята лятна офанзива, докато Кремъл хвърля прах в очите на Вашингтон, симулирайки воденето на преговори с Киев.

Изправен пред безсилието си да усмири руския президент Владимир Путин, Тръмп, който иначе постоянно заявяваше, че това е безсмислен конфликт, в който загиват много хора и от двете страни, стигна внезапно до заключението, че "понякога е по-добре да оставиш две деца да се бият малко".

Невъзможността на американския президент да озапти руския си колега обаче се видя най-добре в дипломатическата сфера. Там Доналд Тръмп се обяви за 30-дневно преустановяване на военните действия и предложи щедър мирен план на Владимир Путин, според който Москва щеше да запази де юре/де факто окупираните украински територии, а Украйна се разделяше с перспективата да стане член на Алианса.

Владимир Путин отхвърли и двете. Американското искане за преустановяване на военните действия като предварително условие за започването на преговори между украинци и руснаци бе пратено в кошчето за боклук в Кремъл.

Заедно с това, Москва поиска бъдещия неутралитет на Украйна да бъде придружен с допълнителни ограничения, касаещи количеството на поддържаните от Киев войски и военното оборудване на тяхно разположение, както и пълната забрана на каквито и да е отношения между Украйна и държави-членки на НАТО в сферата на сигурността и отбраната (обучения, логистика, боеприпаси, военен хардуер, разположение на сили). Русия заяви, че Украйна трябва да отстъпи допълнителни територии, покриващи се с административните граници на Донецк, Луганск, Запарожие и Херсон.

Всъщност Тръмп не просто не преустанови войната между Русия и Украйна, но води такава дипломация, която накара Путин да се чувства още по-силен. А на всяка една отстъпка, която Вашингтон правеше, се появяваше ново искане от Москва. Руският президент все още не е извоювал победата на фронта срещу украинците, но вече получи такава от Вашингтон на полето на дипломацията.

Т.е. Доналд Тръмп не само, че не успява да спре Владимир Путин, но и със сбъркания си чембърлейнски подход създава обстоятелства за удължаването и увеличаването на руското настъпление спрямо Киев.

И понеже апетитът идва с яденето, Москва вече казва и друго: регулирането на края на войната трябва да включва и защитата на рускоговорящото население (думам ти, Украйна, сещай се, Балтика!). Ако Украйна е златна ябълка, то Тръмп не пресече пътя на искащия да я откъсне Путин, а му подаде стълба. Разбира се, че ако зависи от него, Кремъл ще си тръгне с цялото дърво.

Но дори и Владимир Путин не може да жонглира с Доналд Тръмп така майсторски, както го прави Бенямин Нетаняху. По отношение на ескалацията между Тел Авив и Техеран израелският министър-председател успя да се наложи над американския президент два пъти: инструментално и целево.

Инструменталната промяна в политиката на Тръмп се изразяваше в това, че ако той първоначално се застъпваше за разговори с Иран, то впоследствие ръководителят на Белия дом прие подхода на Нетаняху: военните удари ще дадат по-добър резултат, отколкото дипломацията.

Целевата промяна при американския президент пък се прояви, когато Тръмп трансформира позицията си спрямо ядрената програма на Иран от такава, в която Техеран ще има право да обогатява самостоятелно уран за граждански цели, в тази, в която близкоизточната държава няма да може да го прави, а ще трябва да внася отвън необходимия радиоактивен елемент.

Синхронизирайки се с позицията на Тел Авив, междувременно Тръмп заяви, че преустановяването на конфликта между Израел и Иран не му е приоритет, а такъв е окончателното унищожаване на възможността Техеран да може да създаде ядрено оръжие.

От човек, който преди това сам бе казал, че евентуални израелски удари по Иран ще затруднят преговорите, които водят американците и иранците в Оман и Рим, той нареди американски атаки по ядрените съоръжения на персийската страна в Натанз, Исфахан и Фордо.

Доналд Тръмп, ако бе верен на заявката му за мир и на отказа му от интервенционалистка политика, трябваше да спре една война (тази в Украйна) и да не се включва в друга (тази в Близкия Изток). Той направи точно обратното.

Но всъщност и Владимир Путин, и Бенямин Нетаняху успешно наложиха дневния си ред върху Доналд Тръмп.

От встъпването в длъжност на Тръмп чисто и просто има повече, а не по-малко война. Въпреки ползотворната роля, която Вашингтон изигра за преустановяването на ескалацията между Пакистан и Индия, както и на конфликта между Руанда и Конго, тази американска дипломация няма да се запомни с тези позитивни примери, а с това, което се случва в Украйна и Близкия изток.

Като част от манипулирането на американския президент, ръководителят на Белия дом продължава да усвоява позициите на чужди лидери срещу тези на собствените му разузнавателни служби.

Така както през 2018 г. Тръмп застана на страната на Путин срещу оценката на ФБР за вмешателството на Русия в американските президентски избори, така и днес той се солидизира с Нетаняху срещу данните на DNI спрямо желанието на Иран да се сдобие с ядрено оръжие (DNI е национална разузнавателна служба, която борави с постъпващите данни от външните и вътрешни агенции на САЩ, включително тези на ЦРУ, разузнавателната служба на Пентагона, ФБР и др.).

А ако всичко това е "Америка на първо място", представете си какво би било "Америка на второ място".

Източник: News.bg
Автор: Мартин Табаков
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.