Мегапроектът за батериите става все по-скандален

Колкото повече подробности излизат около мегапроекта за изграждане на държавен парк от батерии за съхранение на електроенергия от ВЕИ, толкова по-скандален изглежда той. Министрите са подозрително лаконични, а детайлите се променят в движение. Общата картина е мъглява, което позволява на опозицията в лицето на ГЕРБ всекидневно да атакува кабинета с въпроси, намеци и спекулации.

Проектът, който ще позволи съхранение на енергия от ВЕИ в моменти на излишъци и ползването й при по-добра конюнктура, е на стойност 1,5 млрд. лв. (100% безвъзмездно финансиране от ЕС). По него ще бъдат купени батерии с капацитет от 6000 MWh. Те ще бъдат платени от нова държавна фирма под шапката на енергийното министерство, ще бъдат инсталирани на подстанциите на ЕСО в близост до съществуващи и нови ВЕИ и ще могат да се ползват срещу наем.

През цялото време правителството рекламира проекта като начин за балансиране на ключов сегмент от енергийната система – енергията от възобновяеми източници, който тепърва ще расте. Основен недостатък при ВЕИ-тата е фактът, че производството не е постоянно. Батериите дават възможност то да се балансира, като излишната енергия се съхранява и се ползва в моменти, в които е по-изгодно или необходимо. Изтъква се и че батериите ще се произвеждат в България – което е ключово за енергийната независимост.

За да се стимулират инвеститорите да ползват новата услуга, ще има специална схема за подпомагане на нови ВЕИ-та с батерии. По нея инвеститорът трябва да изгради или наеме батерия с продължителност най-малко 4 часа и минимална мощност от 30% от общия инсталиран капацитет. Безвъзмездното финансиране е 342 млн. евро, а частното съфинансиране - 684 млн. евро. По принцип идеята не е лоша, въпросът е защо изобщо държавата трябва да влиза в ролята на посредник - да купува батерии и да ги отдава под наем, след като частните инвеститори могат сами да си инсталират такива "резервоари".

В предишния си вариант планът за възстановяване и устойчивост предвиждаше именно такава схема. Тъй като инвестицията в батерии все още е твърде скъпа, държавата планираше да подпомогне изграждането на минимум 1,7 GW нови ВЕИ с капацитет на батерията минимум 25% от общия. Основната разлика между това държавата или частниците да купят батериите е централизирането на доставката. В случай че батериите се купуват от държавна фирма, това ще стане през обществена поръчка и договорът ще бъде подписан с един изпълнител.

Фишът на проекта предвижда това да се случи през последното тримесечие на 2022 г., т.е. правителството бърза да сключи договор до края на годината. Ако самите ВЕИ-та купуват батериите, производителите ще са повече. Другата последица е, че целият риск от инвестицията пада върху държавата. Проектът за батерийния парк няма финансова обосновка и правителството говори мъгляво за максималния брой презареждания на батериите. Споменава се максимален живот на инвестицията от 10-15 години.

Експерти изтъкват, че при презарежданията ефективността на батериите пада (в зависимост от вида им). Този централизиран модел прехвърля върху държавната фирма и оперативните разходи около поддържането на парка, въпреки че в проекта се изтъква, че бюджетът няма да бъде натоварен допълнително, защото компанията ще се издържа от такси за ползване на батериите.

Вторият голям въпрос около проекта е огромният капацитет за съхранение, предложен в него. Той надхвърля многократно капацитета на най-голямата съществуваща в момента система за съхранение на енергия в батерии в света - Moss Landing на Vistra Energy. Тя влезе в експлоатация в окръг Монтерей, Калифорния, през декември 2020 г. и капацитетът й беше 300 MW / 1200 MWh. Във фаза 2 на този проект бяха добавени 400 MWh, а накрая бе съобщено, че някой ден Moss Landing може да достигне до 1500 MW / 6000 MWh.

Българският парк с батерии е много по-амбициозен. Заложеният капацитет от 6000 MWh би покрил на 100% нуждите на ВЕИ сектора със заложения ръст в производството до 2030 г. Показателно за размаха е и сравнението с "Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика", разработена от инвестиционния мениджър Димитър Енчев и представена в края на миналата година от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българската фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), върху която стъпват идеите на правителството за развитие на сектора.

Там са заложени много по-скромни батерийни мощности от 850 MW или 3400 MWh към края на периода. Появата на мегапроекта за батерии с огромното финансиране по него доведе до раздуване на разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост над предвиденото от Брюксел. Общата стойност на проектите в плана скочи на 13,6 млрд. лв. при 12,3 млрд. налично финансиране. Ясно е, че това ще доведе до орязване на отделни проекти в плана. Редукцията вече е засегнала допълнителната схема за финансиране на включването на нови ВЕИ мощности със заложени батерии към тях.

В първоначалния вариант за този проект бяха предвидени 448 млн. евро безвъзмездно финансиране за включване на 1,7 GW мощности, след редакциите новите мощности са намалени на 1,4 GW. В проекта има и други любопитни промени. В първоначалния вариант се предвиждаше публичното финансиране да бъде разпределено при 6 тръжни процедури за изграждане на минимум 285 MW мощност на търг. Заложено бе изрично изискване минимум 25% от бюджета, или около 70 MW от общо 285 MW на всеки търг, да са за малки ВЕИ проекти (под 5 MW). В новия вариант изискване за защита на малките играчи на пазара не съществува.

В преработения вариант е завишен и минималният капацитет за съхранение с батерии – от 25 на 30% от общия капацитет на съоръжението. При тази схема възниква и въпросът за риска от дискриминация между различните ВЕИ инвеститори – нови и стари Ако се предоставя публично финансиране за изграждане и присъединяване на нови ВЕИ към мрежата с включени батерии, излиза, че те ще ползват батериите при много по-изгодни условия от старите ВЕИ, които ще плащат наеми на пазарен принцип. От детайлите около схемата за подпомагане на нови ВЕИ става ясно, че делът на разходите за батерийната част от проектите ще е 50% от финансирането, т.е. при 342 млн. евро безвъзмезден ресурс общото предимство за новоприсъединените ВЕИ ще е 171 млн. евро.

Във "Визия 2030" се твърди, че до 2030 г. при следване на заложените в документа политики за развитие на сектора годишните разходи за електричество на България ще намалеят с 2 млрд. лв. Балансирането на сегмента с енергията от вятърни и слънчеви централи заедно с възможностите на ПАВЕЦ и ВЕЦ ще доведе до намаляване на средните цени на електроенергията, а газовите електроцентрали ще се използват предимно през студените месеци на годината, когато натоварването е най-голямо. Всичко това е свързано с инвестиции и норми на възвръщаемост, като по тази тема проектът за батериите не съдържа и една дума.

Ползите от подобна инвестиция за собствениците на ВЕИ е ясна – те ще могат да управляват по-добре произведената енергия. Ползата за обществото се представя като следствие от това – постигането на по-изгодни средни цени. На този фон въпросът кой каква част от тежестта по инвестицията следва да поеме е доста важен. Тук сравнението между числата е показателно. Според Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. инвестициите в нови ВЕИ мощности до 2030 г. при желания сценарий ще възлязат на близо 2 млрд. евро. На този фон държавата възнамерява да инвестира в батерии с ограничен живот близо 800 млн. евро.

Заложената сума за мегапроекта е далеч над предвидените нива в плана за енергетиката и климата за подобни инвестиции. В него са заложени 200 млн. евро за насърчаване на комбинирането на нови ВЕИ с локални съоръжения за съхранение на енергията – общо около 200 MW, както и допълнителни 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на честотата. Показателно е и сравнението с друг ключов проект за балансиране на системата – увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ "Чаира" чрез изграждането на язовир "Яденица". Проектът е за 220 млн. евро, а ще увеличи многократно възможността за работа на пълна мощност на централата.

На този фон е ясно, че новият мегапроект ще гарантира бизнеса на бъдещия завод за производство на батерии за години напред. За тази инвестиция няма да има никакви рискове – заводът ще произвежда и инсталира батерии по мегапоръчката до 2026 г. И въпросът кой ще произвежда батериите става много любопитен. Ако се съди по анализите за развитие на сектора, това вероятно ще са литиево-йонни батерии. Цените им са спаднали драстично от над 1100 долара за киловатчас през 2010 г. до 137 долара за киловатчас през 2020 г., сочи анализ на изследователската компания "БлумбъргНЕФ", цитиран в проучването "Съхранение на енергия – пазарни перспективи за България".

Темпото за реализиране на проекта, декларирано от правителството, е свръхамбициозно, което навежда на мисълта, че всичко по стартирането на подобно производство вече е задвижено. Засега не е ясно как ще се гарантира, че закупените от държавата батерии ще са българско производство. Вицепремиерът Асен Василев хем твърди, че е готов да плаща санкции заради залагане на дискриминационни условия при бъдеща поръчка, хем уверява, че няма как да има такива, тъй като процедурата ще е под шапката на ЕБВР. Какво ще се случи в идните месеци, предстои да видим. При всички случаи изпълнителят на такава доставка ще спечели много.

Източник: Сега