Михаил Вешим, в. "Стършел"
Ние сме опак народ – преди избори ни дават ден за размисъл, а ние вместо да мислим, ходим за риба. Почваме да мислим в деня след изборите, когато е късно и вече са ни хванали за риби. Ето какво си мисля аз в следизборния ден за размисъл: Че след народния вот има добри и лоши новини.
Започвам с лошите: Мнозинство в парламента ще има "Прогресивна България", формацията на бившия президент Румен Радев. Той е герой на "Стършел" повече от девет години – още като приземи самолета си в президентството.
От първите му прояви като държавен глава го преценихме що за глава е и по-нататък не сбъркахме в преценката. Типичен военен, човек недиалогичен, свикнал да раздава заповеди във фатмашки стил: "молчать и не разсуждать!". През годините доказа и подозренията, че е проект на руския генерал Решетников, никога не си обърна езика да нарече Русия "агресор" за нападението срещу суверенна Украйна, а ни обясняваше, че Украйна "не държи на мира, а държи да води тази война".
Уж говореше, че е за мир, но нито веднъж не се обърна към Кремъл с призив да спре войната – ако агресорът се изтегли от чуждите територии, не е ли това най-лесният път към мира? Но Радев не посмя да го каже, за да не разсърди диктатора Путин. Нещо повече: във вечерта, когато закриваше предизборната си кампания, на голям екран бе прожектирана снимка на братско ръкостискане между президентите Радев и Путин, сред развети руски знамена.
С такава снимка нито един европейски лидер не би се гордял – но нашият Румен се пъчи на голям екран, затова и западните медии го определят като "човек на Путин" и "втори Орбан, който ще заеме в ЕС мястото на първия".
Не се знае дали във външната политика Радев ще има куража на Орбан да се опъне на ЕС и да се обяви за вдигане на санкциите срещу Русия. Като президент той показа, че едно говори пред европейците – прави мили очи на Брюксел, а щом си дойде и у нас, си позволява някоя критика към ЕС.
Вероятно и сега ще продължи да я кара по "байтошовски" (вече и физиономията му заприлича на Живковата) и по "байганьовски" – да сме добре и с тия, и с ония… Че закъде е без милиардите от Европа?
Иначе във вътрешната политика популизмът му е без граници – цялата негова предизборна кампания бе да говори срещу еврото и високите цени, заради въвеждането му. И нито дума, че цените и в други съседни държави, например Румъния и Сърбия, също са високи, макар да нямат евро.
В целия свят горивата литнаха нагоре, но Радев нито веднъж не каза, че причината са хаотичните действия на президента Тръмп и необмислената му война в Близкия изток. Интересно, сега, когато ще има цялата изпълнителна власт и възможността да управлява, как Радев ще се справи с растящите цени и инфлацията? А дали ще върне лева – много от гласувалите за него повярваха, че ще го направи.
Как ще се справи с олигархията, както неведнъж обеща? Или на мястото на модела Борисов-Пеевски, който ще разгражда, ще изгражда свой Радев модел, с менажер приближения му Копринков? Модел, удобен за олигарси като Георги Гергов, братя Бобокови, Васил Василев – Хладилника Мраз… И за други известни и неизвестни милионери и ТИМ-ове, които финансираха кампанията му.
Навремето, през далечната 1968, френските студенти бяха издигнали лозунг: "Искаме да ни управляват хора с въображение!" И ние искаме, но такива си нямаме. Нито Радев, нито хората около него са с въображение, с идеи, с визия за бъдещото управление.
Макар да се наричат "прогресивни", те са точно обратното. Повечето от депутатите му са военни или спортисти – та кога в човешката история военните и спортистите са движили прогреса?
Но покрай лошите следизборни новини има и добри. Добрите новини са, че няма да гледаме в бъдещия парламент простотиите на чалга партията ИТН, на "мечове" и на "величия". Там няма да е и БСП със сталинисти и путинисти като Жаблянов, Румен Петков и с омръзналата ни Татяна Дончева. А пък "копейките" на Костадинов ще са намалени наполови-а.
И за нас, сатириците, има добри вести управлението на Радев обещава да ни осигури доста работа.