Митът за "великата руска култура" е един от най-силните антиукраински инструменти в САЩ и на Запад като цяло

Експертна комисия на Украинския институт за национална памет призна писателя Михаил Булгаков за символ на руската имперска политика. В Украйна заради това се води разгорещена дискусия дали решението е справедливо. Препечатваме изявлението на посланика на Украйна в САЩ Оксана Маркарова в превод от украински, пише The Moscow Times.

Първо
Завърших гимназия през 1993 г., което означава, че по-голямата част от моя училищен живот премина в Съветския съюз, с цялото (възприето в съветските училища) потисничество на украинската литература, дозираната и силно цензурирана чуждестранна литература и агресивното налагане на руската литература.

Второ
По това време ми харесаха две творби на Михаил Булгаков – "Майсторът и Маргарита" и "Кучешко сърце", в останалите му творби антиукраинските настроения истински ме нараниха. Сред другите литературни депресанти като Достоевски-Куприн-Горки и всякакви Шолоховци, тези творби изглеждаха като нещо блестящо и гениално.

Очарованието от тези две книги на Булгаков продължи до падането на Съветския съюз, когато открих цялата вселена от забранени или унищожени украински произведения – и още по-голяма вселена от световна литература, от която бяхме лишени в Съветския съюз. Въпреки че ще бъда честна: намирането на украинска литература за мен и децата ми беше предизвикателство дори във вече независима Украйна. Голям поклон пред всички издателства, които са издавали и издават на украински и за украинци.

Трето
Когато получавах магистърската си степен в университета в Индиана, който е един от най-добрите американски университети не само заради сериозното си финансиране, а и заради предлагането на отлични програми по култура, включително литература, в частност руска, за пореден път се убедих, че руската литература наистина е много специфична и заема малко място в световната литература. И ако премахнем от нея това, което украинците и писателите от други поробени народи са написали, тогава всичко, което руските писатели са направили, от Пушкин до днес, е много тъжна картина!

В същото време финансирането на руските изследвания от руски олигарси и директно от Русия чрез всевъзможни програми беше толкова щедро, че и до днес хората в американските университети масово се измъчват с "Война и мир" и "Евгений Онегин". И в края на краищата Руската федерация не може да предложи нищо ново на света на творците нито тогава, нито сега.

Четвърто
А сега - за решението на експертната комисия на Украинския институт за национална памет, която призна писателя Михаил Булгаков за символ на руската имперска политика. Такава класификация на Булгаков не е забрана, а важна част от деколонизацията, необходима стъпка за спиране на харченето на парите на данъкоплатците за прослава на този украинофоб, в известна степен плагиат и компилатор и в крайна сметка доста посредствен писател, ако прочетете малко повече извън произведенията в "съветския списък" с литература. Но това по никакъв начин не забранява на почитателите на Булгаков да я четат или да организират всякакви руски литературни вечери за своя сметка и под собствена принуда.

Но решението да се определи Булгаков (като символ на руската имперска политика, бел. ред.) е правилно.

Защото митът за "великата руска култура" е един от най-силните антиукраински инструменти в САЩ и на Запад като цяло, който все още щедро се финансира и е неразделна част от мита за "голяма и непобедима Русия" с нейната "мистериозна терористична душа". И този втори мит вече е много опасен и е в основата на много страхове и нерешителност, срещу което се борим, особено през последните години.

В заключение
През трите години на моя мандат като посланик на Украйна в Съединените щати моят екип и аз активно се занимавахме с деколонизиране на образованието и културата, подкрепяхме украинските изследвания и развенчавахме митовете за руснаците, особено когато се крият под евразийски, европейски и други маски. Сега се активизираме още повече в тази посока.

И не като посланик, а просто като гражданин на Украйна и дългогодишен данъкоплатец, категорично възразявам срещу харченето дори на копейка от моите данъци за музеи на Булгаков и други като него и отпечатването на учебници с неговите произведения.

Що се отнася до останалото - ние имаме демокрация. Тези, които искат да продължат да купуват и четат руски произведения, могат да го направят, нищо и никой не го забранява.