Младен Шишков, народен представител от ГЕРБ-СДС
Фейсбук
След първия нелеп опит за извинение на колегата депутат Христо Петров, си бях подготвил дълга публикация. Исках да му обясня, че четири пъти хората са ме назначавали на тази работа, благодарение както на партийната ми принадлежност, така и на мажоритарния инструмент предвиден в българското законодателство. И жестът му беше адресиран именно към тези хора - няколко хиляди гласували директно за мен, и няколко стотин хиляди, гласували за партията ни. Отказах се да я публикувам. Не беше на нужното ниво.
След днешния негов ментален изблик обаче, няма да премълча.
Колега, в този парламент съм не заради спортните си качества, не заради любовта ми към бълграския фолклор. Не съм и заради професионалните ми знания. Тук съм заради чисто човешкото ми отношение към хората. И съм стигнал до тук именно защото спазвам моралните и правни норми.
Впрочем говорейки за качества, от цялото творчество на тази супер-звезда бих могъл да цитирам две парчета. Да, казвам парчета, а не песни, защото за мен това не са песни. С уважение към всички, които харесват такъв тип музика разбира се. Едното парче съдържа рефрен от песен на великия Васил Найденов. Съдържанието на другото е грубо иронизиране на колегите му. А всички знаем какви са хората, които оплюват колегите си. Толкова за творчеството на тази звезда - колкото и изказванията му в зала - два броя, изпразнени от съдържание!
Иначе си прав - в парламента има хора, които са категорично за килия. Дори си монтираха решетки, за да свикват с тях. И те са толкова близо до теб, че можеш да надушиш ароматите им. На скъпи маркови парфюми. Толкова са близо, че можеш да усетиш смрадта им. Душевната им смрад. Защото зад прилежно сресаните бради, зад оформените вежди, зад пилингованите им лица, зад лакираните им нокти се крият смрадливи души. Черни души. Души, дошли за малко, за да откраднат много. Да, за решетки са! Защото за една година съсипаха държавата. Унищожиха всичко градено десетилетие с много труд, усилия и похабени нерви.
И като заговори за хората. Колега, ние сме постоянно сред хората. От 15 години. Бяхме сред хората, когато протестираха заради 20 ст увеличение на горивата. Бяхме сред хората, когато направихте държавния преврат през 2020-та. И сега сме сред хората. Всеки ден. Всяка събота сме в различни градове. И знаете ли какво ми казват на мен хората? Не членовете на ГЕРБ, онези хора, които миналата година ми обясняваха, че било време за промяна, че харвардците ще спасят България. Днес ми казват - ако не ги свалите вие, съвсем скоро ще полетят камъни върху тях.
И сега аз ще споделя една лична история. Вчера, преди срещата със симпатизанти в Кюстендил, седнахме да хапнем баничка и да изпием по кафе. В баничарницата милите дами, веднага ни разпознаха и ни подариха една тавичка с баничка. Чудехме се как да откажем, защото знаем какво им коства това. Но те бяха категорични. Вземете казаха - за здравето на всички нас. Ние сме с вас и искаме да спечелите следващите избори. Това бяха думите им, а очите им казваха - Много ви моля, върнете ни нормалния живот!
Беше много тъжно.
И да, за всеки влак си има пътници. Не казвам, че и теб не са те поздравявали заради средния пръст. Гордостта ти. Нали ми каза, че с това си известен - с псувните си. И го заяви с гордост. Със сигурност има хора, които се радват на тези неща. Хора, които вярват в комикси.
Но знам и нас какви хора ни поздравяват. Работещите хора. Отрудените хора. Хора, които изкарват хляба си честно, а не с псувни и лъжи!
Що се касае до НСО. Достатъчно пот и кръв съм хвърлил през живота си, за да мога да се защитавам сам. Но никога не ми се е налагало. Никога не съм и помислял за това. За разлика от твоя шеф, който уж щеше да ходи пеш, а се разхожда с конвой от охранители.
И за финал. Вчера в Кюстендил беше разказана притчата за трите писма.
Време е да отворите третото писмо колеги. Време е, защото тогава и решетките, които си сложихте няма да ви спасят. За ваше добро го казвам.
П. С. Ако наистина си мъжкар, ще върнеш парите, които вземаше от "крадците”, когато "пееше” по предизборните им кампании!