На 4 април нека сложим край на мръсната приказка ДеБъ

Антон Тодоров

Имаме да извършим нещо спешно и много важно на 4 април - трябва да приключим веднъж-завинаги с измамата "Демократична България". Ако вечерта след като завърши изборния ден разберем, че ДеБъ са останали извън парламента, можете да сте сигурни, че българската политика е с една идея по-справедливо място. Съществува и идея за абсолютна справедливост – тази криптокомунистическа коалиция да постигне на парламентарните избори резултат под един процент, за да не получава и субсидия, каквато иначе би им се полагала по закон. Това засега е точно такова, каквото го описвам - единствено теоретична възможност. Но зъщо пък да не си помечтаем, толкова хубава изглежда подобна перспектива. Нека типовете в ДеБъ покажат, че могат сами да си изкарват хляба, а не да висят на шията на чичко Сорос. Христо Иванов трябва да се върне към професията си на "адвокат", Антоанета Цонева – на филолог, Малеева да си гледа 21 дка златна земя, която тя и семейството й усвоиха. Дори само да я продаде и ще има до девето коляно да папка. А Вие им гласувате! Да се чуди и мае човек тези хора остатъчен срам имат ли и ако не, защо продължават някакви хора все още да ги репродуцират в политиката. 

Какво дясно може да има при тези хора, след като всичките им знакови лица са или с кървавочервено болшевишко потекло, или са били част от комунистическата номенклатура, или някой от роднините им (или те самите) са били сътрудници на репресивния апарат на тоталитарния режим, или са работили за централни органи на БКП или ДКМС, или са били идеологически журналисти преди 10 ноември? Миналото им е със статут на "хвърлен камък" - не подлежи нито на редакция, нито на изтриване. Истината е, че ДеБъ, както РБ преди това,  не е замислена като нещо повече от инструмент в ръцете на олигархията, която извърши криминалната приватизация по времето на Иван Костов. Днес разбираме, че тези хора не подлежат на промяна. Двуличието, наглата им демагогия и лъжи в индустриални количества трудно могат да бъдат оставяни повече без незабавна реакция. Хора, които в мнозинството си произхождат от номенклатурната Аркадия преди 10 ноември 1989 г., днес се опитват да ни се представят като алтернатива, която да следвали "десните". Запомнете нещо от мен - всеки, който се самооскверни да гласува за това демонтративно политическо менте, автоматично признава, че е лишен от елементарен здрав смисъл. Как е възможно изобщо някой, при днешното ниво и количество на информация за злодействата им да продължава да се хваща на лъжите и номерата им? Що щат тези подлеци в политиката? Вместо отдавна да са изтекли в каналите на историята, те се завърщат отново с настървение за грабеж и злодеяния. 

С тези хора не може да се постига консенсус, те трябва да бъдат изтласквани, защото техните "принципи", тяхната опитност, техните "светци" и образци за подражание са вредни и носят еиднствено и само ноу-хау за злодеяния. В ранната съветска история има един интересен случай, който е подходящ, за да се опише природата на "великите реформатори" от ДеБъ. Когато строили мавзолея на Ленин, работниците повредили една от канализационните тръби на Кремъл. Зимата била много люта и всичко замръзнало, но след няколко месеца пролетта донесла цунами от екскременти, което заляло мумията и мавзолея. Руският патриарх Тихон тогава казал нещо, които му коствало живота: "Какъвто светецът, такъв и елеят". Болшевиките никога не му простили тези думи и година по-късно той бил отровен. Подобен е "елеят" и при олигархичните ставленици, каквито тези от "Демократична България" представляват. Затова най-вероятната перспектива пред тях след 4 априлт е да започнат да водят активен задгробен живот, затова отсега промоутърите им трябва да помислят за четворка от политически Undertaker-и (гробари), които да носят останките на тази сбъркана формация, резултат от поредния експеримент на олигархичния д-р Франкенщайн, чието творение са. Съвсем скоро за описанието на кратката им политическа история ще бъдат достатъчни единствено думите на Дън Сяо Пин, с които оценяваше "перестройката" на Горбачов: "Силен гръм, но слаб дъжд". В техния случий биха звучали така: "Силен гръм в Росенец, но слаб електорален дъжд на 4 април". Да бъде!