Напук на руските мекерета в България - 2/3 от българите искат да живеят в западна демокрация, подкрепата за НАТО силно се е увеличила

 България има стабилно продемократично мнозинство, което държи на членството в ЕС, а подкрепата за НАТО се увеличила чувствително в последните години. Въпреки това съществуват и антидемократични нагласи в някои части на обществото. Като цяло 2/3 от българите искат да живеят в страна със западна либерална демокрация, докато 1/3 предпочита да живее в някакъв тип диктатура - авторитарен режим, комунистическа страна или военен режим.

Такава картина се очертава според резултатите от национално представително проучване за нагласите на българското общество по ключови социално-политически и геополитически теми, направено от "Алфа Рисърч" по поръчка на "Фондация за хуманитарни и социални изследвания" (ФХСИ). Изследването е направено в периода 23-30 април 2024 г., тоест преди парламентарните и европейските избори на 9 юни. Анкетирани по домовете им са 1007 граждани чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.

Част от индикаторите са идентични с аналогични проучвания, проведени през 2017 г., 2018 г. и 2023 г., което позволява да се правят сравнения и да се очертаят тенденции. Направено е и качествено проучване в периода 21 – 27 май 2024 г. чрез четири фокус групи с представители на различни социални групи в различни населени места (София, Русе, Благоевград), чиято цел е била да се изследва по-дълбочинната мотивация и аргументи на българските граждани.

Демокрация или диктатура? 
На въпрос за предпочитаната система на държавно управление нагласите на българите са твърдо в полза на либералната демокрация, като 64% от запитаните предпочитат на живеят в страна със западен тип либерална демокрация.

В същото време стряскащо звучи фактът, че малко над 30% от хората са обявили, че биха избрали да живеят в някакъв вид диктатура - страна с авторитарен режим (20.8%), в комунистическа страна (9.4%) или в държава с военен режим (1.8%).

Одобрението за либералната демокрация сред столичани (81%) и сред жителите на най-големите областни центрове (73%) е чувствително по-високо, отколкото е в малките градове и в по-малките областни центрове (55%). В тях са концентрирани голяма част от радетелите на "здравата ръка", които споделят симпатии не само към Русия, Китай и Турция, но и към техните авторитарни лидери, посочват социалните изследователи.

Евроатлантизмът зависи от хляба на масата и парите в джоба 

Проучването намира ясна връзка между житейските перспективи на хората и отношението им към евроатлантизма. С увеличаването на песимизма и неудовлетвореността се увеличават и негативните оценки за ЕС, както и обратното. "Колкото по-неудовлетворени социални групи в личен и обществен план има в едно общество, толкова по-голям е рискът от пробив на различни популистки партии и движения. Тъй като един от основните им инструменти за мобилизиране на подкрепа е конструирането на външна заплаха (срещу традиционните ценности, срещу "нашия", "автентичен" начин на живот и пр.), ЕС е една от лесните мишени за трупане на електорални дивиденти", коментират изследователите.

Въпреки това ЕС и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност и членството на България в ЕС (61% "за" срещу едва 16% неодобряващи). Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%). Основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). И по трите индикатора се отбелязва ръст спрямо 2023 г., което е показателно за смекчаване на регистрираната тогава консолидация на евроскептичните настроения. Тези нагласи са водещи в почти всички социални, демографски и електорални групи от населението, отбелязват авторите.

Ами ако България напусне ЕС и НАТО? 
Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023 г., е мисленето в алтернативата "България извън ЕС". Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от прокремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.

"Това разминаване между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели. Екстремните ѝ стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират позициите на някои кръгове, но и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този момент хипотеза – какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив", коментират социалните учени.

Къде са антидемократичните нагласи?

Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20% и 25% и е съсредоточено основно сред по-възрастното население, в малките градове, симпатизантите на "Възраждане", БСП, както и част от негласуващите. Авторите са публикували интересна разбивка на геополитическите настроения сред електората на водещите политически сили на последните избори.

Оказва се, че избирателите на ПП-ДБ (90.2%), както и на ГЕРБ-СДС (81.1%) са почти изцяло проевропейски настроени, каквито позиции защитават и лидерите на съответните партийните формации. Най-силни авторитарни сантименти изпитва електоратът на БСП, като близо 67% от него предпочита да живее в диктатура, за предпочитане комунистическа (41.3%). Много подобни са и нагласите на избирателите на "Възраждане", тъй като 51% от тях искат да живеят в недемократичен режим, но по възможност авторитарен (41.7%).

Значителни недемократични нагласи има и сред електората на ДПС - 57% от избирателите на партията, която в момента е в криза, искат да живеят в демокрация, но близо 39% предпочитат недемократичен режим - по възможност авторитарен, а не комунистически.

"Допълнителен риск за приплъзване на парламентаризма към една или друга разновидност на авторитарно управление крие "успехът" в изпразването от съдържание на базисни демократични процеси и подмяната им с техни ерзаци, т.е. увеличаването на територията на "фасадната демокрация". По този модел, чрез присвояването на етикета "европейци", "атлантици", "борба с корупцията" и пр., но с прокарването на de facto противоположни практики, беше отслабена ценностната идентификация както с Европа, така и с демокрацията. Може да се очаква, че при продължаваща политическа нестабилност, без използването на плашещи определения като авторитаризъм и лична власт, ще се тестват обществените настроения за подкрепа на "орбанов" тип демокрация", коментират авторите.

Разочарованието и засилващата се апатия към политическия живот се отразяват пряко и на информационните практики на хората. Спада делът на активно информиращите се по вътрешно- или външнополитически теми (от 56% на 43%), за сметка на ръст в рядко или изобщо неследящите актуалните събития (21% през 2024 г., при 15% през 2023 г. заявяват, че не следят).

Ценностите на Европа са далечни на българина
Като проблем авторите констатират, че сред голяма част от българите липсва чувство за ценностна принадлежност и общност с останалите европейски страни, което, от една страна, отнема от сцеплението и устойчивостта на евроатлантическата ориентация, а от друга, отваря пространства за наслояването на широко споделяни стереотипи и страхове, които при всеки удобен момент се използват за ерозиране на доверието към ЕС.

В рамките на проведените фокус групи идентифицирането с Европа на ценностно ниво също е доста проблематично. На моменти изрази като "демократични ценности", "либерални ценности" и пр. будят не просто дистанциране, но и негативни асоциации. Според изследователите това може да се причисли към спечелените битки на антилибералната пропаганда. 

Одобрението към НАТО вече е 40% 
След началото на руската агресия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният образ на Русия като спасител от нацизма и на Путин като "миротворец", основните линии на хибридната пропаганда бяха изместени към релативизиране на отговорността, чрез "поделянето" ѝ между двете воюващи страни, към намаляване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на "колективния Запад" и по-специално на САЩ, чрез засилване на образа им на "световен жандарм". Всички те намират сериозен отзвук в общественото мнение и поляризират обществото, посочват социалните учени.

Трябва да се подчертае, че макар и да отвоюват обществено пространство, тези послания не поставят под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, заради опасенията от агресивността на Русия е налице дори известен ръст в подкрепата. Дългосрочният им ефект обаче може да се прочете като отслабване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им преди всичко в прагматично-конюнктурен аспект. На политическата сцена тези нагласи изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, така и в поведението на мейнстрийм политическите актьори, които официално подкрепят и гласуват евроатлантическите ангажименти, но не ги защитават пред избирателите.

От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40%. Отрицателните оценки остават почти без промяна (26%-28%), но ако в началото подкрепящи и неподкрепящи са били с равен дял, сега одобряващите членството в Алианса имат ясно преимущество (40%:26%).

В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или загубила от членството си в НАТО. Съотношението през 2024 г. е 49:29%, като за последните 6 години дистанцията между двете позиции е нараснала от 5 на 20 пункта в полза на преимуществата от трансатлантическия съюз.

Подкрепата за Путин и Русия намалява 
Същевременно, след руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на Владимир Путин – те вече не се определят като надеждни партньори и "миротворци", а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат правата на човека и националния суверенитет на другите държави.

Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.

Прозападните политици мълчат за силата и ползите от НАТО и Запада  

Изводът от проучването според изследователите е, че хибридната пропаганда е толкова по-ефективна, колкото повече стъпва не върху ясни опозиции и факти, а върху мимикрия и подмяна. Тя атакува реални, преувеличени или измислени уязвимости на Запада не за да бъдат те отстранявани, а за да ги покаже като целенасочени и преднамерени действия срещу България (или срещу православието, традиционните ценности и пр.).

Голям проблем е също пасивността (често заради електорални калкулации) на прозападно ориентираните партии и политици. "Няма ясни послания от страна на политическата класа за реалните уязвимости на Русия, нито за онова, което страната ни би загубила, ако излезе от настоящите евроатлантически партньорства. Също така, премълчавайки широката палитра от основания за принадлежността ни към евроатлантическата общност, темата бива вкарана в своеобразна "спирала на мълчанието", която създава видимост (но постепенно тя може да започне да се налага и като реалност) за много по-голяма тежест и аргументираност на антизападните настроения и ориентации, отколкото те имат", обобщават социалните учени.