Максим Яли, член-кореспондент на Академията за политически науки на Украйна, публикувано в УНИАН
В Русия прибягват до откровен шантаж заявявайки, че ще помогнат за недопускането на световна продоволствена криза срещу отмяна на западните санкции. Владимир Путин действа по класическата "кагебистка" схема: най-напред създава проблем, а след това предлага да го реши. В това се изразява и същността на заплахите около създаването на подоволствена и миграционна криза.
Но ако не решиш проблема с първоизточника, с основната причина за даден проблем, то той задължително ще се повтори. Много години западните елити се страхуваха да расърдят Владимир Путин. не въвеждаха строги санкции след окупацията на Крим и началото на войната в Донбас. И притискаха Украйна, заставяйки я да изпълнява капитулантските Мински съглашения. Но karma i a bitch (кармата е кучка, прел. от английски).
Поради това, ако те (Западът, бел. ред.) продължават да се бавят с предоставянето на ракетни системи за залпов огън (РСЗО), ПВО и противоракетна отбрана (ПРО) на Украйна, а така също позволят на руските военни да спечелят битката за Донбас, още есента ще усетят на собствен гръб всички "прелести" от своята многогодишна мекотелост и безгръбначие.
Европейските елити изобщо не ги е еня за възможната смърт от глад на милиони хора в Африка и Близкия изток от липс ана продоволствие. Те, на първо място, са притеснени от възможна нова вълна мигранти от тези страни, прекрасно помнейки последиците от предишната през 2015 г.
Тази вълна им беше организирана именно от Путин - при помощта на "килимни" бомбардировки на Алепо и други сирийски градове. Но вместо да приемат строги санкции, те го върнаха на "масата за преговори" след относителната изолация през 2014-та година, а освен това започнаха да си подават топката с него в т.н. "Нормандски формат".
Не е учудващо, че сега той се опитва да повтори този трик като в прав текст заявява, че настоява за премахване на санкциите в замяна на разблокирането на украинските пристанища за експорт на зърно. И, разбира се, ще настоява за признаване на анексираните територии.
Ако украинското ръководство устои на натиска и поиска в замяна на експорта на зърно да получи системи за ПВО, ПРО и РСЗО, а тези същите Франция, Италия и Германия продължават да бавят помощта и да предлагат все нови и нови "мирни планове", то милиони гладни мъже, жени и деца ще нахлуят именно при тях. Гърция също е под заплаха, но тя главно е пунк за прехвърлянето им.
Апропо, в ЕС вече оцениха разликата между тези преселенци и нашите принудително изселени мигранти, които се адаптират (на Запад, бел. ред.) много по-леко и работят за благото на техните икономики, попълвайки липсата на работна ръка (в този смисъл аз чак сега разбрах колко стратегически правилно е било да не се пуска мъжкото население да напуска Украйна по време на военното положение).
Тоест, нашите трудови мигранти са колосален ресурс за развитие на икономиките на ЕС. Което не може да се каже за идващите от Африка и Близкия изток, които се задоволяват с помощи, имат висок уровен на фертилност (раждаемост), отказват да се асимилират и да учат език, имат много по-ниско ниво на професионална пригодност, освен за "черна работа". Всичко това вече беше казвано от самите лидери на ЕС. Тази същата Ангела Меркел, която говореше за провал на политиката на "мултикултурализъм". Даже не говоря за религиозния екстремизъм и терористичните заплахи.
Така че, уважаеми партньори, мислете! А на нашето ръководство да пожелая издръжливост. Именно "наглата дипломация" в условията на война за оцеляването на държавата и нацията е единствено верният и възможен вариант. Време е високомерните европейски чиновници да разберат, че ние всички сме в "една лодка". Иначе те ще станат свидетели на нова "нашествие" и ще повторят съдбата на Римската империя.