Новите одежди на старите муцуни

Виктория Георгиева, "Труд"

Желанието на новите властници да ревизират управлението на ГЕРБ е разбираемо. По-малко разбираема е бързината, с която се случва всичко. Човек придобива представата, че през утрешния ден слънце няма да изгрее, ако сега и на момента не бъдат уволнени всички служители, назначени от предходните управляващи, ако сега и на момента не се извадят всички кирливи ризи на миналото правителство, ако сега веднага не бъдат изкарани на светло корупционните схеми. Какъв е проблемът, ще попитате? Защо трябва да се чака? Проблемът не е, че започва да витае усещане за реваншизъм. Истината е, че това по-скоро е удобно оправдание на прежди управляващите и симпатизантите им. Проблемът не е, че новите избори са съвсем скоро и след тях всички тези уволнения и назначения вероятно ще бъдат променени. Проблемът дори не е, че уволнението на толкова много хора по всичките етажи на администрацията и властта би могло да доведе до нестабилност.

Същественият проблем е, че на пръв поглед напълно естественото и похвално желание мигновено да бъдат осветени всички сделки, договори и действия на предходното управление, още по-мигновено беше яхнато от политически субекти, които от години се опитват да се доберат до властта по един или друг начин, чрез една или друга партия, чрез един или друг ракетоносител. Началото бе повече от обнадеждаващо - още временната комисия за ревизията на управлението в последните 10 години с председател Мая Манолова даде заявка, че представлението ще си заслужава. Но това първо заседание беше прелюдия към последвалата вакханалия при следващите. Най-големият производител на птиче месо в България - "Градус", се оказа в центъра на представленията - компанията, в частност собственикът й Иван Ангелов, бяха обвинени в рекет, а ГЕРБ - в злоупотреба с власт.

Едва успял да си поеме дъх, на следващите заседания уважаемият зрител чу за Мата Хари, пачки, кюлчета злато, белот, пистолети, плеймейтки, а върха на сладоледа беше споменаването на видео със сексуални издевателства над бизнесмен в затвора. В действителност още тогава, удоволствието, което изпитаха някои заради сериозните обвинения, които заваляха към ГЕРБ, беше изместено от горчивия вкус, породен от усещането, че в този филм добри няма. Дори свикналият на какво ли не български избирател не знаеше на кой свят се намира. Като на лента пред очите му се разиграваха етюди, на които би завидял всеки сценарист на треторазряден екшън.

Тъкмо поутихнаха битките на арената, и аха, уважаемият зрител да получи възможността да поразсъждава над чутото и видяното, и на предна линия с апломб изскочи ген. Атанас Атанасов от ДСБ, който хвърли постоянно актуалната и винаги водеща до скандали любима негова бомба, че са подслушвани политици. В случая, от противникови на ГЕРБ партии. Същият Атанасов, който беше обвинен навремето от главния прокурор Филчев, че го е подслушвал, от което се пръкна първият "Бръмбарейт". Същият Атанасов, по чието време (1999 година) избухна страхотен скандал с подслушване на телефони на политици, журналисти и магистрати. Тогава журналистическо разследване установи, че редакциите на "Труд"  и "24 часа" се подслушват. Проверени бяха и телефоните на видни варненски магистрати, политици и бизнесмени, и се оказа, че те също са следени. Впоследствие самият Атанасов беше подслушван, заради подозрения, че е шпионин...

Интерес буди въпросът откъде той има информация, че са подслушвани политици? В ролята на какъв той е получил толкова строго поверителна информация, ако въобще е вярна, разбира се. Прокуратурата вече обяви, че ще разследва публичните твърдения на Атанас Атанасов, но трябва да разследва как така точно Атанасов има достъп до такива данни. Предчувствайки, че този път от храста ще изскочи заек, избирателят трепетно притаи дъх. Да, ама не. Преди няколко дни Ивайло Мирчев от ДБ обяви, че доказателствата за подслушването на политиците са унищожени чрез наводняване на хранилището. В тв предаване той съобщи, че информацията идва от трима независими източника. Кои са тези "независими" източника, които имат достъп до хранилището с информацията и в ролята на какъв е уведомен точно Мирчев, явно няма да бъде осведомен негово величество избирателят.

Това е, което ни се предлага - нов бардак със стари труженички. На толкова са ни оценили кукловодите. По-лошото е, че явно правилно са преценили - целта е задоволяване на най-низките човешки страсти, защото това е, което успява да размърда иначе апатичния избирател. Но поне формално, крайният изход е в ръцете на избирателя, който на 11 юли може да гласува с палец надолу...