NYT: САЩ са изправени пред най-голямата криза за демокрацията от Втората световна война

Съединените щати са изправени пред четвъртата голяма криза в своята история, която поставя под въпрос устойчивостта на демократичните институции, върховенството на закона и самите основи на републиката. Това предупреждава известният американски режисьор и документалист Кен Бърнс в авторски коментар за "Ню Йорк Таймс" в деня на междинните избори за Конгреса на САЩ.

Бърнс припомня, че американската история е преминала през три съдбоносни изпитания - Гражданската война, Голямата депресия и Втората световна война. Въпреки огромните сътресения, които те предизвикват, демократичната система успява да устои.

Изборите продължават да се провеждат, властта се предава мирно, а съдебната система запазва своята независимост. Основните институции остават стабилни и се ползват с доверието както на обществото, така и на политическите лидери. След всяка от тези кризи демократичните механизми не само оцеляват, но и укрепват. Според режисьора днешната ситуация е различна, защото самите основи на демократичната система са поставени под съмнение. "Докато днес отиваме до урните на едни от най-съдбоносните междинни избори, ние сме изправени пред четвъртата голяма криза в историята на страната ни", пише Бърнс.

Той обвинява настоящата американска администрация, че насърчава дезинформацията и подхранва стари страхове и конспиративни теории, създавайки разделение между "нас" и "тях", което е несъвместимо със здравото демократично общество. "Изборите са поставени под съмнение, най-висшият съд изглежда компрометиран, историята се изопачава, книги се забраняват, диктатори се ухажват, докато най-близките ни съюзници са осмивани и отхвърляни", посочва режисьорът.

По думите му тревогите на американците дали институциите не са достигнали критична точка са напълно основателни. През последните две години Бърнс е обикалял САЩ, представяйки документалната си поредица за Американската революция, излъчвана по обществената телевизия PBS. Проектът е отнел близо десетилетие работа, а срещите му с американците постоянно са повдигали едни и същи въпроси.

"Какво научих за нашата сложна и крехка република през почти десетте години, необходими за създаването на филма? Може ли толкова разделена страна като нашата да оцелее? Какво биха си помислили основателите на държавата за нас днес?", разказва той.

Според Бърнс бащите основатели на САЩ биха били дълбоко разочаровани от факта, че толкова много представители на законодателната власт са отстъпили правомощията си на изпълнителната власт. Тя от своя страна е запълнила този вакуум с корупция, посегателства срещу върховенството на закона и действия, подкопаващи основното право на глас.

Режисьорът смята, че Джон Адамс, който настоява, че републиката не може да функционира без добродетелни лидери, би бил потресен от преобладаващата вулгарност и некомпетентност в днешната политика.

Бърнс припомня, че самото създаване на Съединените щати е изглеждало малко вероятно. През по-голямата част от човешката история хората са живели под авторитарно управление, но в 13-те бивши британски колонии по източното крайбрежие на Северна Америка се заражда нов политически модел, основан на гражданството, макар първоначално политическите права да са били ограничени до белите мъже.

Той цитира Томас Джеферсън, който пише в Декларацията за независимостта:

"Опитът неизменно показва, че хората са по-склонни да търпят злините, докато те са търпими, отколкото да възстановят правата си, като премахнат формите на управление, с които са свикнали". Поддържането на демокрацията, отбелязва Бърнс, винаги е изисквало активни усилия за съчетаване на индивидуалните свободи - това, което всеки човек желае, и колективните свободи - онова, от което обществото се нуждае.

Едно от най-големите постижения на Джордж Вашингтон според него не е само победата във войната за независимост, а способността му да убеди 13 щата с различни икономически интереси, религиозни убеждения и исторически противоречия да се възприемат като част от единна държава. Така старите вражди трябва да отстъпят пред общото чувство за принадлежност и съюз. Трябва да съществува "ние", без противопоставянето на "тях".

По време на Конституционния конвент през лятото на 1787 г. основателите на САЩ осъзнават необходимостта не само от политически компромиси, но и от механизми, които да предотвратят възхода на тиранин. В писмо до Джеймс Мадисън Джеферсън изразява опасение, че президент, загубил изборите, може да "представи фалшиви гласове" и да "задържи юздите на управлението".

Александър Хамилтън също предупреждава за опасността човек "без принципи" да се възползва от популярността си и да "хвърли всичко в хаос". "При управление като нашето никой не стои над закона", пише Хамилтън.

Близо шест години след щурма на Капитолия от 6 януари 2021 г., когато разгневена тълпа се опита да осуети потвърждаването на резултатите от президентските избори през 2020 г., отричането на изборните резултати продължава да бъде част от политическия подход на настоящата администрация, предупреждава Бърнс.

Той посочва, че едва четирима от 13-те републикански кандидати в силно оспорвани надпревари за Сената са заявили готовност безусловно да приемат резултатите от предстоящите избори. Режисьорът противопоставя тази ситуация на скандала "Уотъргейт" през 70-те години, когато дори представители на Републиканската партия стигат до заключението, че задължението им към Конституцията е по-важно от лоялността към президента Ричард Никсън.

През август 1974 г. републиканските лидери в Конгреса посещават Белия дом и уведомяват Никсън, че е изгубил подкрепата им. На следващия ден той обявява оставката си. Бърнс призовава американците да помнят, че демокрацията зависи от непрекъснатия диалог между настоящето и историята.

Той припомня речта на Ейбрахам Линкълн в Гетисбърг, произнесена няколко месеца след най-голямата битка на американска земя. Тогава президентът призовава живите да се посветят на "новото раждане на свободата", признавайки, че всяко поколение трябва да обновява и разширява обещанията, дадени при основаването на държавата.

Дуайт Айзенхауер, който познава по-добре от мнозина ужасната цена на войната, също предупреждава в прощалното си президентско обръщение, че единствено "бдително и добре информирано гражданство" може да съхрани свободата и сигурността.

Въпреки тревожната политическа обстановка Бърнс остава оптимист за бъдещето на американската демокрация. "Оптимист съм, че американският народ осъзнава, че нашите демократични институции и чувството ни за благоприличие могат да ни обединят", пише той.

Режисьорът припомня, че САЩ са преодолявали тежки кризи и преди, а разделението по време на Американската революция, Гражданската война, Реконструкцията и войната във Виетнам е било дори по-дълбоко от днешното. През своите 250 години съществуване страната е постигала напредък, макар и неравномерен и несъвършен, включително по отношение на расовото равенство и гражданските права.

Бърнс обаче предупреждава, че сегашното политическо разделение изправя американците пред фундаментални въпроси за характера на лидерството и бъдещето на републиката. "Какъв вид лидерство ще ни преведе през настоящата криза? Защо продължаваме да подкрепяме лидери, които имат интерес да задълбочават разделенията ни, използват конспиративни теории, за да плашат обществото, отричат фактите и, по думите на Александър Хамилтън, хвърлят всичко в хаос, за да могат да яхнат бурята и да управляват вихъра?", пита той.

Режисьорът отбелязва, че междинните избори обикновено се възприемат като референдум за политиката на действащия президент. Настоящият вот не прави изключение, но според него залогът е много по-голям от обичайните политически различия.

"Тези избори са за хората, които имат властта да ограничават действията на президента, и за кандидатите за Конгреса, които или вече са положили клетва пред Конституцията, или се надяват да го направят. Дали са готови да спазват тази клетва трябва да има огромно значение за всеки, който цени идеята за "нас" - идеята за Америка", заключава Кен Бърнс.