Обезглавяването на многоглавата хидра на руския шпионаж се случва пред очите ни

Антон Тодоров

Началото беше сложено на 10 септември 2019 г., когато Специализираната прокуратура повдигна обвинение за шпионаж срещу лидера на Национално движение "Русофили" Николай Малинов. На бившия генерал от КГБ Леонид Решетников и бивш резидент на СВР на РФ през първата половина на 90-те години, и на руския бизнесмен Константин Малофеев беше забранено да влизат у нас за 10 години.

След обвиненията за Малинов в края на октомври 2019 г. прокуратурата обяви, че има разследване срещу първия секретар в посолството на Русия Владимир Русяев. Заради имунитета му наказателното дело срещу него беше спряно, но той беше обявен за "персона нон грата" и напусна страната с полет за Москва.

В края на януари 2020 г. от София бяха изгонени двама руски дипломати, защото са извършвали разузнавателна дейност в областта на изборите и енергетиката. Това бяха Дмитрий Михайлович Ярошенко и Александър Александрович Хватов. Единият заемаше позицията на първи секретар в посолството, а другият - служител в търговското представителство.

На 24 септември 2020 г. бяха изгонени двама служители на руското посолство в България, уличени в шпионаж. В хода на разследването по досъдебното производство е установено, че в периода от 2016 г. до настоящия момент, двамата граждани на Руската федерация са осъществявали разузнавателна дейност, при която са търсили информация за плановете за модернизация на българската армия и поддръжката на техническата годност на военната техника. Ставаше въпрос за заместник търговските аташета в представителството на Москва в София – Сергей Николашин и Вадим Биков. 

На 18 декември 2020 г. България обяви за "персона нон грата" военния аташе на Русия в София Василий Сазанович заради извършване на шпионска дейност.

Поредицата експулсирания на руски шпиони, опериращи под прикритието на дипломати, от България е важна брънка от цялостен процес на прочистване на територията на Свободния свят от руски къртици. В периода 2018-2020 г. от различни европейски държави са изгонени десетки руски дипломати, разкрити, че извършват шпионска дейност в съответните страни. Ето хронология на тази враждебна дейност на Русия срещу Запада, който страната ни непоколебимо принадлежи:

На 14 март 2018 г. тогавашният премиер на Великобритания Тереза Мей обяви за изгонването на 23 руски дипломати, които по думите й са "необявени офицери от руското разузнаване". Повод за това действие беше обвинението към Русия за нейната причастност към опита за отравяне на бившия кадрови служител на ГРУ Сергей Скрипал и неговата дъщеря.

На 26 март 2018 г. 20 европейски държави, а така също САЩ, Канада и Австралия заявиха, че гонят множество руски дипломати. Тези мерки бяха предприети като акт на подкрепа за Великобритания по случая "Скрипал". САЩ изгониха 60 руски дипломати, засечени в шпионски действия.

На 6 юли 2018 г. гръцките власти уведомиха Русия за решението си да изгонят от страната двама руски дипломати и да забранят влизането в Гърция на други двама руски дипломати.

На 22 ноември 2018 г. беше изгонен дипломат от апарата на руския военен аташе в Словакия. Той беше заподозрян в шпионска дейност срещу Словакия и НАТО.

На 13 март 2019 г. шведското Външно министерство поиска един от служителите на руската дипломатическа мисия да напусне страната заради контакти на руския дипломат с гражданин на Швеция, задържан на 26 февруари по подозрение в шпионаж в полза на Русия. На 21 декември 2018 г. Министерството на външните работи на Руската федерация взе решение за експулсиране на шведския дипломат (според шведския вестник Expressen - пресаташето на шведското посолство Kalle Kniwilä).

През март 2019 г.  Полша изгони руския вицеконсул в Познан. Според Полската агенция за вътрешна сигурност руснакът се е занимавал с дейности, които не отговарят на дипломатическия му статут. Това става известно едва на 16 април, когато Русия обяви вицеконсула на Полша в Иркутск Камил Лешняк за персона нон грата.

На 13 август 2019 г. Украйна обяви за персона нон грата дипломат в руското генерално консулство във Лвов "за дейности, несъвместими със статута на консулски служител". Същия ден Москва отвърна на удара като изгони служител на Генералното консулство на Украйна в Санкт Петербург.

На 4 декември 2019 г. германското Външно министерство обяви за персона нон грата двама служители на руското посолство в страната, като постанови "решението да влезе незабавно в сила". Причината бе започнало разследване на Главна прокуратура в Германия на убийството на гражданина на Грузия Зелимхан Хангошвили в Берлин на 23 август. Като заподозрян по случая бе задържан руснак. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нарече неоснователни подозренията, че Руската федерация може да бъде замесена в това престъпление. На 12 декември Москва отвърна на удара, като изгони двама служители на германската дипломатическа мисия.

На 5 юни 2020 г. министър-председателят на Чешката република Андрей Бабиш съобщи, че и.д. ръководителят на "Россотрудничество" в Прага Андрей Кончаков и друг служител с фамилия Рибаков са обявени за персона нон грата. Това решение бе свързано със скандала, избухнал в края на април около предполагаемото транспортиране на отровния рицин до Прага, предназначен за местни политици, участвали в демонтажа на паметника на съветския маршал Иван Конев. Тези слухове се оказаха измислени, но Чехия не отмени решението си. На 15 юни Москва отговори реципрочно, като изгони от Русия двама служители на Чешкото посолство.

На 6 август 2020 г. словашките власти обявиха поредна порция руски дипломати, за персона нон грата, като имената им не бяха съобщени. Според говорителя на словашкото Министерство на външните работи Юрай Томаги това решение е взето заради доказани "злоупотреби с визи, издадени от Генералното консулство на Словакия в Санкт Петербург", в резултат на което "е извършено тежко престъпление на територията на друга държава - членка на НАТО и Европейския съюз". Тогава  Руското посолство в Словакия заяви, че експулсирането на дипломати "противоречи на духа на плодотворно сътрудничество между републиката и Русия". На 31 август руското Външно министерство обяви решение за експулсиране на трима служители на Словашкото посолство в Москва.

На 19 август 2020 г.  норвежката телевизионна компания NRK, позовавайки се на норвежкото Външно министерство, съобщи, че руски дипломат е изгонен от кралството. Според норвежкото издание "Verdens Gang" това е "Александър Стеколщиков, служител на Търговската мисия на Русия в Норвегия". Решението за експулсиране е взето след задържането на гражданин на страната от норвежките правоприлагащи органи по подозрение за предаване на важна информация на чужда държава. Руското посолство в Норвегия протестира решението, свързано със ситуацията около "заместник-търговския представител на Руската федерация" и относно намерението да бъдат направени заключения от тази ситуация, че става дума за "нарушаване на правомощията на един дипломат". На 28 август руското Външно министерство обяви експулсирането на един от висшите дипломати на норвежкото посолство в Русия.

На 24 август 2020 г.  австрийското Външно министерство информира, че експулсира руски дипломат. Твърди се, че действията му противоречат на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Според австрийския вестник "Kronen Zeitung", страната за първи път е обявила дипломатически служител на Руската федерация за персона нон грата, като последният е заподозрян в индустриален шпионаж. Още същия ден Русия обяви дипломат на австрийското посолство за персона нон грата.

На 22 януари 2021 г. Албания също изгони руски дипломат. МВнР на страната обяви Алексей Кривошиев за "персона нон грата" и му нареди до 72 часа да напусне страната. Като официална версия за изгонването му беше обявено, че непрекъснато е нарушавал противоепидемичните мерки. Според източници на Zonanews.bg, истинската причина за експулсирането му е била, че А. Кривошиев е бил кадрови офицер от руското разузнаване, бил е много активен и е провеждал множество срещи с местни лица.