Очертанията на войната: "Патриотични игри" или крахът на мита за безаналоговото руско оръжие

Експертът Камен Невенкин за БНТ

Пропагандата като Пинокио

Изтича още една седмица от т. нар. тридневна специална военна операция и всички, които следят събитията в Украйна, вероятно ще се съгласят с мен, че тя беше доста динамична. Явно с настъпването на астрономическото лято постепенно ще отпадат пречките и извиненията защо дадено нещо не се случва или не е възможно да се направи и ние волю-неволю ще се "наслаждаваме" на войната в пълния ѝ "блясък". Реално всичко за което ще стане дума в поредния коментар е продължение на събития, чието начало бе през миналата седмица - просто сега те получиха своето развитие в дадена посока и техният ефект вече се усеща много по-силно. Ако има нещо, на което действително трябва да се обърне внимание, то това безспорно е крушението на мита за руските супероръжия.

Цивилизованият свят в продължение на години бе бомбардиран от разнообразна информация за уникални оръжейни системи разработени от Москва без "аналог" в другите държави и алианси, как само някой да посмее да посегне на свещения суверенитет на Русия и ще види какъв отговор ще последва и т.н. Нормалните страни (т.е. всички общества и народи незаразени от бацилите на Победобесието и "Можем повторить") напълно естествено си бяха изработили своите психологически защитни механизми и гледаха много-много да не нервират руската мечка, защото току-виж взела, че се ядосала.

А когато Путин най-сетне нападна Украйна, то първоначалната реакция в повечето държави в Европа, включително и техните правителства, бе шок, объркване и парализа. Спомнете си как всички се оглеждаха наоколо и се чудеха какво да предприемат. Кои ще са следващите? Няма ли да сме ние? Ще употребят ли ядрено оръжие? Накъде да бягаме? Колко още му остава на Зеленски? Може ли руските танкове да достигнат Атлантическия бряг? Тези толкова нервни и смущаващи първи дни и седмици на безумната инвазия на Путин в Украйна безспорно бяха период и на триумф на проруската пропаганда по всички точки на земното кълбо, включително и у нас.

Най-интересното бе, че станахме свидетели на това как тя работи на практика и всъщност колко елементарна е тя в действителност. Обикновено в някоя от руските официални медии се подхвърляше някаква теза, след това тя се доукрасяваше на живо в някое от най-популярните политически токшоу програми в Москва, а дни след това започваше да си пробива път и в чужбина, включително в родното медийно пространство. За по-наблюдателните остана твърдото усещане за предварително планиране и организация, за своеобразен пропаганден Коминтерн, който отново е базиран недалеч от Кремъл и откъдето пък разпространяват по цял свят указания как да се действа и какво да се говори.

От всички медийни кътчета в родината изпълзяха някакви "експерти", които балансирайки между страха и лъжата, между плашенето и фейковете, със завидна упоритост се захванаха да манипулират всеки що-годе грамотен българин, да не говорим за тези дето едвам сричат. При това го правеха абсолютно искрено, с голям ентусиазъм и плам. "И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина", пише в библията (Матей 24:11) и така си беше. Брадати, гладко избръснати или такива, които редовно се гримират, всички те използваха целия съвременен комуникативен арсенал, за да ни внушат най-вече колко права е Русия и как никога не греши.

От телевизионния екран, от радиото, от Фейсбук, от Ютюб, от Вайбър и от разните там сайтове научихме какво ли не. Например, че всъщност Украйна не съществува, защото Ленин я е измислил. Или че всички украинци са бандеровци, т.е. нацисти. А също че Украйна иска да влезе в НАТО, защото иска да нападне Русия, а НАТО по принцип си е поставило за цел да унищожи Русия. И какви ли не глупости от този род.

Когато "специална военна операция" започна да протича по доста по-различен начин, отколкото Путин и обкръжението му си представяха, на лековерната публика бе съобщено, че Русия едва сега започвала сериозно да се занимава с Украйна, защото по принцип се стремяла да щади цивилните. Освен това войски имало в излишък.

След това с наближаването на есента и гръмките провали на фронта изведнъж се оказа, че всъщност украинските войски били много, а руските малко и затова се налагало мобилизация. А и санкциите били лошо нещо най-вече, защото без руската газ ще замръзнем и ще спим под мостовете. После дойдоха ракетните удари срещу електроцентралите, но това не било насочено срещу обикновения украинец ами се правело, защото украинските военни ешелони били теглени от електрически локомотиви.

Междувременно целият цивилизован свят се зае сериозно да помага на Киев с оръжие и тогава пропагандният Коминтерн премина направо към заплахите. От екраните най-често се припомняше, че Русия е ядрена държава и че няма да се поколебае да използва най-ужасяващите си оръжия в случай, че се наложи "да се защити". При това, докато пропагандаторите направо призоваваха да се нанесе удар ту по Лондон, ту по Вашингтон, руските официални лица се ограничаваха само с двусмислени намеци. (Независими журналисти изчислиха, че Путин и обкръжението му през последните 16 месеца са използвали ядрена риторика цели 58 пъти.) Особено устойчива се оказа баснята за това как ядрена държава никога не била губила жизненоважна за нея война.

Нищо че има поне три такива случая в недалечното минало, които доказват, че това въобще не е вярно. (За справка – френско-алжирският конфликт през 60-те, Виетнамската война на САЩ и най-вече съветската авантюра в Афганистан, която завърши с окончателния разпад на СССР на съставните му части.) Понеже ядрените "плашилки" са като приказките на лъжливото овчарче и не могат да се използват безкрай пропагандаторите налучкаха нещо много по-трайно: "Знаете ли какви страховити оръжия има Русия? Има ракети Искандер, Кинжал и Сармат, има и най-модерните танкове и самолети. Никой в света няма такива. Те са без аналог". Така "безаналоговите" оръжия станаха хита на зимния сезон в българското (и не само) домашно медийно пространство. На практика никой не ги беше виждал в действие, а представите за тях се базираха най-вече на някакви клипчета. Но пък като мантра звучеше доста добре и галеше ухото на зажаднелите за положителни новини сталинисти.

Кой строши орехчетата на Путин?

Мачисткото начало при дрънкането на оръжия повелява, освен да възхваляваш собствените си "играчки", задължително да обясняваш колко зле са тези на противника, как те не стават за нищо и най-вече как ще бъдат унищожени за нула време. Точно така постъпи и Владимир Владимирович Путин, който още през юни миналата година, когато стана ясно че Украйна ще получи модерни западни оръжейни системи и най-вече станалите емблематични впоследствие "Хаймарсове", отговори весело нещо от рода на "Будем щелкать их как орехи". Демек с нашите оръжия ще ги трошим направо както някакви си орехи.

Е, всички вече знаем как завърши тази нова версия на "Лешникотрошачката", пардон на "Орехотрошачката". За изтеклата една година, в резултат на попаденията на управляемите ракети на "Хаймарсовете", хиляди окупатори отпътуваха директно при праотците си. Отделно от това, трайно или перманентно бе извадена от строя значително количество техника, включително "безаналогова". А самата мисъл, че вероятно се намират в обсега на поражение на "Хаймарсовете", вече предизвиква панически пристъпи у мнозина от "денацификаторите".

Още по-болезнен за руснаците се оказа самият процес на "орехотрошенето". Въпреки декларираните до момента от официална Москва 27 случая на унищожаване на "Хаймарсове" засега реално нито една установка не е извадена от строя. При това ЗСУ (украинските въоръжени сили) показват изключителна изобретателност при опазването на безценните машини. Те ги крият в специални подземни противоядрени хранилища изградени още по времето на Студената война. Освен това често използват надуваеми макети, визуално наподобяващи установките, за да заблудят руското разузнаване и оператори на дронове.

Сценарият, разигран при "Ловът на неуловиямия Хаймарс", се повтори тези дни - при това събитията в римейка се развиват в изключително болезнена за Москва посока. Първо миналата събота в небето над Брянска област, т.е. в руското въздушно пространство, за нула време бяха свалени четири руски летателни апарата. При това не какви да е, а от най-модерните – бомбардировач Су-34, изтребител Су-35 и два хеликоптера Ми-8 наблъскани с разузнавателна апаратура.

Въпросната групичка си изпълнявала "рутинна" мисия по обстрелването на обекти в Украйна от разстояние, когато ненадейно била изпепелена пред очите на жителите на областта. За бъде шокът пълен никой от членовете на злощастните екипажи, общо 11 човека, не оцелява. Експерти по история на авиацията веднага установиха, че това е най-тежкото еднократно поражение на Русия във въздуха от далечната 1970 г., когато пак наведнъж израелски изтребители свалили четири съветски Миг-21, сражаващи се на страната на Египет. Тогава тези Миг-ове са попаднали в ловка засада, устроена им от израелтяните.

Така се е случило и този път. Единствено засега остава загадка как точно украинците са успели да го постигнат – дали чрез самолет-примамка, дали чрез комплекси ПВО, които скришом са придвижили до границата или пък чрез свои изтребители от голямо разстояние. Сигурно е обаче, че са използвали някои от западните оръжия получени неотдавна, същите тези дето Путин щеше да троши като орехчета. Явно в Кремъл все още се намират в ступор, защото до момента от официалните им канали не е казана нито дума за катастрофата. Т.е. повечето от жителите на необятна Русия, чийто единствен източник на информация си остава телевизорът, продължават да са в неведение каква беда е сполетяла считаната доскоро за втора по сила армия в света.

Няма как да подмина и една информация, която мимоходом споменах миналата седмица и която намери своето категорично потвърждение през настоящата. Става въпрос за ракетите със среден обсег Storm Shadow, които ЗСУ неотдавна получи от Великобритания. Те най-вероятно за пръв път бяха използвани в петък, 12 май, когато бяха взривени две големи сгради в Луганск, използвани като бази от окупаторите. Последва нов успешен изстрел по Луганск и трети голям обект също се превърна в руини. Още по-интересен е начинът, по който украинците използват тези оръжия със самолетно базиране – първо изстрелват ракета-примамка без заряд, която привлича върху себе си цялото внимание на руското ПВО и веднага след нея следва истинската, смъртоносната.

Както си му е редът руснаците веднага започнаха да се хвалят как вече са свалили няколко Storm Shadow. Аз лично не отричам такава вероятност, но каква точно е тяхната успеваемост и дали пак не става въпрос само за поредната порция пропагандни лъжи най-вероятно ще разберем след години. Но по-важната новина е, че във вторник Франция обяви, че ще предаде на Киев ракети SCALP, които реално са тамошният еквивалент на Storm Shadow. На езика на дипломацията това означава, че те вече са в Украйна.

Патриотични игри

Дори и само бегло да се интересувате от развоя на конфликта най-вероятно вече сте дочули нещичко за това как в началото на седмицата Киев бе обстрелван с ракети и как двете страни заявиха големи успехи в това кой какво е успял да порази. Както обикновено се случва при такива заплетени ситуации нужни бяха поне няколко дни, за да се вдигне "мъглата на войната" и да се получи що-годе достоверна картина. Това, което е известно със сигурност в момента е, че поредната руска атака срещу украинската столица завърши с пълен провал. Още по-важното обаче е, че крах претърпя и руската пропаганда и най-вече митът за безаналоговите оръжия.

В крайна сметка се оказа, че ЗСУ са поразили абсолютно всички изстреляни ракети – общо 18 на брой – между които 9 Калибър, 3 Искандер и 6 Кинжал. Особено впечатлява унищожаването на последните два типа. Искандерите са от класа на балистичните ракети и би трябвало да летят със скорост до 7200 км/ч, а Кинжалите по принцип се водят свръхзвукови, при това се движат зигзагообразно и на теория не би трябвало въобще да могат да бъдат прихващани. На практика обаче ПВО-то на Киев вече бе успяло да свали един Кинжал, а в нощта на 15 срещу 16 май списъкът набъбна с още шест.

От там насетне гръмна чутовен скандал. Кинжалите, гордостта на руската военна промишленост, безаналоговите страшилки ги трошаха като орехи! По-схватливите експерти започнаха да си задават "неудобни" въпроси. Защо класически системи за противовъздушна защита като "Пейтриът", които са разработени още през 80-те години на миналия век и само модернизирани след това, са безпогрешни срещу нещо, за което толкова упорито се твърди, че е оръжие на бъдещето? Ами, ако се окаже, че не са свръхзвукови, а просто бързи? Ами, ако руснаците за пореден път са излъгали? Ами, ако са излъгали най-вече тези, които са усвоили бюджетните милиарди?

В Русия, страната на победилия неосталинизъм, реагираха светкавично. И най-вече по сталински. Още във вторник стана известно, че са арестувани тримата основни конструктори на Кинжала. Лепнато им е традиционното (за 1937 година) обвинение в "държавна измяна".

Оказа се, че са писали някакви статии, които не би трябвало да пишат, ходили са и са говорили на международни симпозиуми, на които не би трябвало да ходят и въобще, че "безаналоговото" ноу-хау някак си е изтекло в посока на Китай. За всеки нормално мислещ човек обаче е пределно ясен фактът, че система на "средна възраст" като "Пейтриът" успява да порази чудо-оръжието на Путин единствено и само, защото то не лети толкова бързо колкото се очаква, а не заради научната дейност на създателите му. Ракетният обстрел от 15/16 май породи и друго противоречие с пропагандаторски привкус. По време на атаката пострада част на един от комплексите "Пейтриът". Това моментално даде основание на руснаците да си припишат поредния "голям успех".

Информационна агенция РИА Новости, която е под крилото на Кремъл, побърза да заяви пълното унищожаване на цели пет пускови установки плюс радарната станция. И именно така московците ги хванаха в поредната им опашата лъжа – няма как един или даже два Кинжала да унищожат толкова много компоненти наведнъж. Защото "Пейтриът" е система, а не единично изделие. И се състои от няколко основни елемента – команден пункт, радарна станция и до осем пускови установки. И най-важното – за да покрият колкото се може по-голям периметър всички въпросни елементи се разполагат на километри един от друг. Излишно е да ви казвам колко експлозиви и колко "Калибъра" са нужни, за да стане твърдението на руската пропагандна централа действителност.

Както крушата си има опашка в една такава бомбастична новина много често има и мъничко истина. Така беше и този път. В продължение на два дни световното медийното пространство бе като разбушувал се океан. Ударен ли е "Патриотът", с който украинците се сдобиха с толкова усилия? Сериозно ли е? И, ако е сериозно, то май ще трябва да се праща чак в САЩ на ремонт, нали? И, ако ЗСУ наистина са свалили всички цели над Киев, как така "Патриотът" е бил повреден? След известно объркване към четвъртък всички елементи от пъзела си дойдоха на мястото. Оказа се, че наистина има повреда, но тя не е причинена от директно попадение, а от парче на вече унищожена ракета. И, че щетата е лесно отстранима, при това на място. В крайна сметка се оказа, че ПВО ситемата се е оттървала с "лека уплаха", ремонтът е протекъл без усложнения и тя отново е на бойно дежурство.

Равносметката от седмицата в чисто финансов аспект изглежда ужасяващо за руснаците – в удара на 15/16 май те изразходваха ракети за около 120 милиона долара без да регистрират нито едно попадение. При това продължават в буквалния смисъл на думата да хвърлят пари на вятъра и то в момент, когато цяла провинциална Русия реално се задушава от мизерия и недоимък.

Няма средства за пътища, за ремонт на болници и канализация. Най-големият удар обаче бе нанесен на телевизора. Вече много трудно от там ще разпространяват невероятните си истории за оръжията без аналог. Единственият въпрос, който май вече вълнува всички руски пропагандатори, е от тук насетне с какво ще плашат хората.

В крайна сметка май ще се окаже, че не новите танкове, самолети и ракети са най-страховитите оръжия, с които руската армия разполага, а представата за тях е насаждана от виртуозната пропаганда. През 2015 г., на юбилейния деветомайски парад на Червения площад, най-новият руски танк Т-14 Арматата буквално угасна пред невярващите очи на милиони зрители и му трябваха поне 15 минути, за да потегли отново.

До ден днешен от него са произведени само няколко тестови бройки, а в Украйна руснаците продължават да воюват най-вече с Т-72, чийто индекс обозначава годината на приемането му на въоръжение. Някой обаче вече е усвоил много милиони, за да може Арматата да бъде показвана тук-там и пропагандаторите да тръбят как той е без аналог. В небето над Украйна би трябвало пълен господар да е представеният преди около десетина години като невидим за радарите Су-57.

От него обаче засега са изработени около пет работещи екземпляра и едва ли някога количеството им ще се увеличи. Ще мине някоя друга година, той така или иначе вече ще е остарял морално, и ако Путин и шайката му все още са на власт, отново ще бъдат отпуснати много милиони за разработката и производството на единични бройки на следващото безаналогово чудо-оръжие, с което пропагандата на Кремъл да плаши света.

С голяма вероятност също така може да се прогнозира, че болницата в Ипатово ще продължава да се нуждае от основен ремонт, централната улица в Северодвинск ще изглежда като след бомбардировка, а канализацията във Волгоград пак ще е избълвала на повърхността нечистотии.