Пактът Тръмп-Путин е като сделката му с талибаните, но с много по-лоши последици

Мик Раян, генерал от резерва от армията на Австралия, анализатор, лектор и писател с фокус върху теми като воденето на война, военни стратегии и как институциите за отбрана се подготвят за бъдещето. Автор в блога "Футура доктрина".

Има десетилетия, в които нищо не се случва; и има седмици, в които се случват десетилетия, е фраза, редовно погрешно приписвана на Владимир Ленин. Но смисълът на идеята е напълно уместен, когато се върнем назад към последните няколко дни. В зашеметяващ – макар и верен на формата – ход от страна на Тръмп в Белия дом, американските и руските събеседници си сътрудничиха по нов пакт между Русия и Америка, който уж е за прекратяване на войната в Украйна, но в действителност е също толкова за възстановяване на бизнес отношенията между Русия и САЩ и за отдръпване от европейските въпроси за сигурност. Ако бъде приложен, той ще промени фундаментално и глобалните норми за сигурност.

Планът от 28 точки: Афганистан като прелюдия
Още по време на първата администрация на Тръмп негови представители проведоха тайни преговори с талибаните за прекратяване на войната в Афганистан. Схемата на сделката беше изготвена без никакво участие от правителството на Афганистан, на което Америка и десетки нейни коалиционни партньори предоставяха помощ в продължение на близо две десетилетия. Окончателното споразумение, известно като Споразумението от Доха, беше публикувано от Държавния департамент на САЩ под заглавието "Съвместна декларация между Ислямска република Афганистан и Съединените американски щати за установяване на мир в Афганистан".

Целта на споразумението беше да се прекратят военните действия и да се намали присъствието на чуждестранни войски в Афганистан. Това поне беше целта на Тръмп. Целта на талибаните беше да завземат отново властта в Афганистан и да премахнат всеки правителствен или военен персонал и институции, които биха пречили на тази цел. След съгласуването на споразумението САЩ спряха голяма част от въздушната си подкрепа за афганистанските сухопътни войски, което доведе до огромен скок в нападенията на талибаните.

През 2020 и 2021 г. повечето западни държави изтеглиха останалите си сили, въпреки че през юли 2020 г. Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите на САЩ гласува в подкрепа на изменение на Закона за национално разрешение за отбрана, за да се ограничат правомощията на президента Тръмп до нивото от 8600, определено в споразумението. По времето, когато Джо Байдън стана президент, администрацията на Тръмп беше намалила броя на американските войски до около 2500 души.

През април 2021 г. Байдън обяви, че всички останали американски сили ще се изтеглят до 11 септември 2021 г. До август 2021 г. талибаните напредваха бързо и бяха превзели големи части от Афганистан. Окончателната, хаотична и смъртоносна евакуация на войски и цивилни се случи през последните дни на август 2021 г. Това беше катастрофален край за Афганистан, за който беше обвинен Байдън. Но основите бяха положени от администрацията на Тръмп. Фиаското в Афганистан предоставя полезна информация за това как администрацията на Тръмп мисли за отношенията си с чуждестранните партньори и за подхода си към преговорите за прекратяване на войната. Трябва да разберем това, защото същите нагласи вероятно се прилагат и към инициативите за "край на войната в Украйна", които периодично изскачат от Овалния кабинет.

Кои са ключовите моменти от споразумението на Тръмп за Афганистан? 

Тръмп не изпитва никакви угризения на съвестта, че не говори с всички страни, участващи в конфликт, ако за него това означава, че включването им ще забави или усложни разрешаването му. На тези, които са най-изложени на риск – гражданите на подкрепяната страна – не се дава никаква възможност за действие и не им се обръща внимание или състрадание от онези, които се стремят да преговарят за бърз и лесен край на конфликта. Най-гнусните действия, извършени по време на войната и смятани за абсолютно неуместни, се допуска да бъдат пренебрегвани, като по този начин се отрича всякакъв вид справедливост за онези, които са били обект на военни престъпления по време на конфликта.

Както се отбелязва в последвалия преглед на изтеглянето от Афганистан от страна на правителството на САЩ, "по време на двете администрации не е имало достатъчно разглеждане на висше ниво на най-лошите сценарии и колко бързо биха могли да последват те". Този доклад също така установи, че оценките на САЩ за способностите на приятелските и на вражеските сили са били грешни. Старият военен принцип да се надяваме на най-доброто, но да планираме за най-лошото, не е следван.

Каква е поуката за Украйна?
Как можем да приложим това знание, докато Украйна преминава през изключително трудния период до Деня на благодарността на САЩ на 27 ноември – само четири кратки дни? Първо, най-накрая можем да се откажем от идеята (ако някой все още вярва в нея), че интересите на Украйна или украинския народ ще играят някаква роля в това как Тръмп и Путин виждат края на тази война. Въпреки че Тръмп може да е направил някои изказвания в миналото по повод нощните терористични атаки на Русия с дронове срещу украински цивилни цели, подобни изявления почти изчезнаха. Пактът Тръмп-Путин е изцяло за отношенията между Русия и Америка. Украйна се възприема от двамата лидери като пречка за връщане към нормалния начин на живот. С идването на Доналд Тръмп отново на власт в Белия дом правителствената помощ на САЩ за Украйна практически спря.

Второ, друг ключов играч – Европа – е видимо отстранена от предложеното споразумениеи вероятно ще играе малка роля при изпълнението му. Това би било приветствано от Путин, както и от антиевропейската фракция в правителството на Тръмп. Макар че това може да помогне за ускоряване на преговорите, то също така гарантира, че много от сложните въпроси за бъдещата украинска и европейска сигурност, както и факторите, които могат да предизвикат бъдеща подкрепа на САЩ за Украйна, вероятно ще бъдат пренебрегнати или недостатъчно обмислени.

Това е добре обяснено от Рут Дейермонд, старши преподавател в катедра "Военни изследвания" в Кингс Колидж Лондон, в скорошна публикация в социалните медии:

"Предложената гаранция за сигурност е моделирана по член 5 на НАТО, но не съдържа нито едно от тези условия за действие, камо ли всички тях. Тази предложена гаранция за сигурност изисква въоръжена атака от страна на Русия да бъде значителна, умишлена и продължителна, за да се получи отговор. Освен това, разбира се, всеки, който взема решения и действа недобросъвестно, би могъл да намери основания да твърди, че един от тези изключително неясни критерии не е бил изпълнен (когато в действителност е бил). Което ни води до това кой решава какви действия ще бъдат предприети. Предложената гаранция за сигурност е ясна, че само президентът на САЩ решава какви действия ще бъдат предприети в случай, че се установи, че е имало руско нарушение. Украйна, НАТО и "европейските партньори" са консултирани, но не им е дадена роля за вземане на решения тук. Умишлено или поради некомпетентност гаранцията за сигурност е формулирана по такъв начин, че да позволи на президента на САЩ да се консултира с Русия, преди да реши дали да предприеме действия срещу Русия. Дори "Монти Пайтън" не биха могли да разработят по-абсурдно решение".

Европа очевидно се надпреварва с времето да се намеси и да предложи алтернатива, която да не дава на Путин да получи точно това, което иска, но изглежда са били хванати напълно изненадани и неподготвени. Трети извод от начина, по който предишната администрация на Тръмп преговаряше за Афганистан, е, че точно както споразумението, договорено с талибаните, пактът Тръмп-Путин би гарантирал, че всеки руски военнопрестъпник е напълно освободен от вина за всички свои действия по време на войната.

Както е описано в текста на първоначалния проект на 28-точковия план:

"Всички страни в конфликта ще получат пълна амнистия за действия по време на война и се съгласяват да не подават искове или да предявяват оплаквания". Това е отблъскващо решение. Трябва да има справедливост за онези, които са извършили ужасни военни престъпления срещу украински цивилни и войници. Тези военнопрестъпници никога не трябва да бъдат оставяни на мира.

А може би просто не им пука?
И накрая, комбинацията от ограничаване на въоръжените сили на Украйна, ограничаване на чуждестранните им военни съюзи, даване на територия на Русия, която тя е завзела със сила и която все още не е завзела, забраната сили на НАТО да влизат в Украйна, разрешаването на Русия да се реинтегрира в световната икономика без санкции и фантазията за някакви руски уверения срещу бъдеща военна агресия могат да доведат само до най-лошите възможни резултати за Украйна и Източна Европа. Администрацията на Тръмп просто не е обмислила всички най-лоши възможни резултати от това споразумение, точно както не го направи и за Афганистан. Алтернативата е, че са предвидили всички най-лоши резултати за Украйна и Европа и просто не им пука.

Превод: Дневник