Петър Кичашки: Наблюдаваме от първия ред разпадането на руския имперски проект

Без значение дали Москва се управлява от император, генерален секретар на ЦК на КПСС или от президент, руският държавен проект е създаден, развиван и управляван като великодържавен имперски конструкт. Няма как да се разбере поведението на Кремъл, ако не се вникне в корена на този манталитет. От времената на Иван Грозни насам, руската държава се намира в самоналожения й географски капан.

Москва се намира насред една от големите равнини на планетата. Около руската столица няма никакви естествени защити - няма планини, няма големи реки, няма море, няма никаква географска естествена предпазна система. Това прави Москва лесна мишена за завземане или поне така гледа на проблема руското управление.

Затова от създаването на тази държава през всичките нейни държавни формулировки, всеки управляващ търси как да разшири ареала около Москва до достигане на естествена защита. Нека минем по часовниковата стрелка. От север опасността е през Финландия, която може да осигури подстъп към руската столица. Затова Русия държеше на "неутралитет" на Финландия. И разбира се, след безумието на Кремъл в Москва този "неутрален" буфер вече го няма. На изток се опира в Урал, която е естествената преграда и осигурява защита.

От югоизток до Москва се стига през степите на станите - Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. От юг се опира в Кавказ, който осигурява защита между Каспийско и Черно море. Дотук Русия си е създала предпазна мрежа, някаква. На цената на война в Чечения, Грузия и прочие, на цената на пълно овладяване на Казахстан. Но на запад проблемът на Москва е голям. Единственият буфер е Беларус. Балтийските държави са част от свободния свят и няма да се върнат в сферата на руско влияние. Украйна избра друг път и вече никога няма да бъде буферна зона, за да пази на Москва страх.

Затова Русия, от нейното си изкривено гледище, трябваше да си осигури Украйна. Първо беше Крим. Севастопол е фактически единственият топъл порт на Русия. Впрочем, това е другият голям географски проблем на страната - няма топъл голям порт с лесен излаз до световния океан. Най-близкото до това е Севастопол, което прави стратегическото му значение огромно. Там обаче трябва да се осигури подкрепата на Турция, без чиято благословия Севастопол е просто едно вътрешно пристанище без глобално значение, защото ключът се държи от Босфора.

Но на Русия никога не й е стигал Крим. Тя "трябва" да овладее всичко до и включително Молдова. Защо? Защото Молдова е на естествения вход между Карпатите и Черно море. След Крим това е втората голяма релация, която Москва смята, че трябва да овладее. От геополитическа гледна точка страхът на Москва от инвазия е толкова дълбоко вкоренен, че те смятат, че нямат избор, освен да осигурят всички тези подстъпи към столицата на страната. Впрочем, на това се дължи и шизофренното говорене на Кремъл, че едва ли не тя се защитавала в Украйна, а не напада. Просто от тяхното гледище и при включване на този панически страх за сигурността на Москва в уравнението, тази фалшива реалност им се вижда съвсем истинска.

В известна степен тази параноя, от гледище на Русия, може да бъде обяснена. Но не може да бъде подкрепена и одобрена. Няма как да се случи просто. Първо, защото в всички тези държави живеят два пъти повече хора, отколкото в самата Русия. Хора, които не искат да бъдат сведени до човешки щит, за да не се страхували кремълските лидери. Хора, които не искат и няма да бъдат част от "руския свят".

Второ, защото това е параноя, която няма как да бъде преодоляна. Дори и Русия да завладее всичко гореизброено, както прочее беше по времето на Съветския съюз, тя пак няма да се успокои. Русия ще е спокойна само тогава, когато граничи сама със себе си. И тук идва истинският практически вододел - длъжни ли сме ние, които поради географска лотария се намираме в онова, което Русия вижда за своя буферна зона, да се съобразяваме с паник атаките на Кремъл? Необходимо ли ни е да правим компромис със себе си, за да се чувства Русия спокойна? Разбира се, че не. Ние сме свободни хора. Не сме роби на руската параноя, не сме буфер, не сме разменна монета. 

Претенцията на Москва, че не просто може, но и трябва да овладее всички подстъпи към себе си, за да е спокойна, никога не е могла да се случи. Най-близко бяха по времето на СССР, когато западния, от гледище на Москва, буфер стигаше Берлин. И затова е тази носталгия по соца - не, защото е бил хубав, а защото в този кратък исторически период хищническият манталитет на Русия да бъде заобиколена от предпазни зони, за да се чувства тя в безопасност, беше поне частично задоволен.

Но това не е устойчиво и никога няма да бъде устойчиво. И няма да се върне. Колкото й горчиви сълзи да рони Путин и обкръжението му. Времената на "руски свят" от Берлин до Владивосток и от Скандинавия до Афганистан няма да се върнат. Това е прост факт от действителността, който обаче убегна на руското ръководство. Липсата на добра себеоценка и на оценка на координатната система, в която се намира страната, е рецепта за провал.

Русия надцени енергийната си мощ и значително надцени европейската енергийна зависимост от себе си. Отделно Русия значително надцени собствените си военни способности, армия и въоръжение. Значително и подцени реакцията на свободния свят. Безспорно подцени и желанието на Украйна да не е част от руския имперски проект. Русия първо реши, че никой няма да й се противопостави по морално-етични причини.

Смяташе, че в Украйна харесват Кремъл. Наивности. После реши, че никой няма да смее да се бие с нея ефективно, заради ядрения й арсенал. Отново наивности - ядрената бомба е опасна, ако само ти я имаш. Ако и опонента има достъп до такава, тогава и двамата сте в ситуация на това да не можете да движите цариците си по шахматната дъска. Всичките приказки и пропаганда, че Западът едва ли не искал руския газ и петрол и затова "обкръжавал" Русия са точно това - приказки и пропаганда. След шистовата революция в САЩ, Вашингтон няма нужда вече от енергоизточници, тъй като се превърна в най-големия производител на енергия в света. Леснодостъпна енергия, която се извлича евтино и бързо.

Всичко гореизложено води до извода, че наблюдаваме от първия ред разпада на руския имперски проект. Русия няма да осигури "буфери", няма как да се случи. А играта им беше вабанк точно с тази цел. Затова е и минорността в изказа на руското ръководство - вече дори те си дават сметка, че светът е много по-различен от времената на Иван Грозни, когато за пръв път са прилагани в действие тези подходи.

Русия ще трябва да се съобразява с реалностите. А те диктуват нещо просто - страната няма нито икономическия, нито политическия, нито военния, нито географския потенциал да продължи да бъде третирана като глобална суперсила. И вече не е. Остава и в Москва да го проумеят.

Петър Кичашки, "Труд"