Писателят Георги Марков, убит на днешната дата през 1978 г.: Може би Съветският съюз бе заинтересован от съществуването на постоянен хаос, на патологична бъркотия в България и затова поощряваше абсурдния подбор на кадрите

Александър Йорданов
Фейсбук

На днешния ден през 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон Държавна сигурност извършва едно от най-големите си престъпления – убийството на народния будител Георги Марков, организирано от нея. Денят не е избран случайно. Това е рожденният ден на диктатора Тодор Живков и убийството на писателя е "подарък" за именития рожденик. В книгата си "Убийте Скитник" (2005) журналистът Христо Христов представи документално истината за поръчителите и изпълнителите на престъплението.

 

Георги Марков издъхва на 11 септември. През 1990 г. служители на ДС унищожават многотомното му досие. Това е доказателство за тяхната вина. Основна задача на тази зловеща държавна служба бе да пази властта на комунистическата партия. Тя функционираше като филиал на съветския "Комитет за държавна сигурност" (КГБ).

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в София. По професия е инженер-технолог. Първите си разкази публикува в началото на 60-те години, а през 1962 г. излиза романът му "Мъже". Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава". През 1969 г. емигрира. Избира свободата и носи родината в сърцето си. Започва работа в Би Би Си. Сътрудничи на радио "Дойче деле" и радио "Свободна Европа". На лондонска сцена е поставена пиесата му "Да се провреш под дъгата". Пиесата му "Архангел Михаил" печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург. Но за всички нас той е народен будител със своите "Задочни репортажи за България", които се четат по радио "Свободна Европа". В тях изобличава престъпния комунистически режим у нас, който бе признат за такъв едва през 2 000 г. със закон приет от 38-ото Народно събрание.

 

От микрофона на "Свободна Европа" са прочетени общо 137 "задочни репортажа". В тях писателят разказва живи истории от българската комунистическа действителност, които демаскират цинизма, простотията и наглостта на властта, чийто на висш израз бе партийният лидер и държавен глава Тодор Живков. В "Назначения" Марков пише: "Каквито и способности да притежаваше някой български гражданин, той нямаше никакви шансове за издигане, ако не влезеше в партията и не получеше нейното благоволение". В същото есе говори за "партиен расизъм", за "помитане на всякаква идея за справедливост", за това, че "...може би Съветският съюз бе заинтересован от съществуването на постоянен хаос, на патологична бъркотия в България и затова поощряваше абсурдния подбор на кадрите". Нима днес дългата ръка на Кремъл у нас не върши същото?

Марков е конкретен, когато пише за "партийната партизанщина" и за "принадлежност към някоя мафия". Според него без "благословията на Държавна сигурност" при комунистическия режим не е възможно да се заеме "виден ръководен пост". Този факт се доказа конкретно в наши дни от отворените досиета на ДС и РУМНО.

Задължително е да се познава есето на Марков "Любовта към "големия брат". Става дума за отношението на българите към Русия и Съветския съюз. В него публицистът припомня, че още Христо Ботев "...е разбирал, че потисничеството в почти феодална царска Русия е било равно на потисничеството, упражнявано от Османската империя." Казва и още една истина, а именно, че т.нар. освобождение "...не бе резултат на всеруска хуманна експанзия, състрадание и любов към нещастните българи, а резултат на рационална империалистическа политика".

 

Прав е и когато пише, че "...освобождаването на България не беше въобще обща цел на войната от 1877-1878 година, а само резултат от нея". След което пояснява:

"Защото Русия се опитва да третира младата страна като марионетка и като че всички игри, машинации, вмешателства, нестихващи интриги на руската администрация са само предвестник на онова, което ще стане след Втората световна война".

 

Народният будител е споделил с нас и още една истина, която би било добре младите днес да знаят:

"Що се отнася до широките народни маси в България, няма никакви сериозни доказателства за ясно изразена любов към СССР в периода между двете световни войни, нито пък по време на самата война. Дори когато сравняваме посрещането на двете армии, влезли в България – германската и съветската, ние не можем да си затворим очите пред далеч по-топлото и сърдечно посрещане на германците. Така че всякакви исторически претенции за любов към СССР преди войната трябва да бъдат ограничени до малобройното прокомунистическо движение. Абсолютно невярно е такава любов да бъде приписвана на цял народ".

 

Това е истинският народен будител. Той не се бои да казва гласно истината. И заплаща за нея с живота си. Ето и още една негова истина:

"Целият терор и ужас на сталинския период, деградирането на българските граждани почти до нивото на феодален крепостник, непознатото в българската история страхотно безправие и произвол, смазването на националната интелигенция, обезличаването на народната култура, вилнеещият страх от Държавна сигурност, венцехваленето на чужда страна и чужди ръководители – всичко това за всеки български гражданин, партиец или безпартиен, е свързано със СССР. Думата "съветско" в края на 40-те и началото на 50-те беше синоним на "ужасно", "отвратително", "омразно", "долнокачествено", "грубо", "срещу ръжен не се рита", "тиранично", "цинично", "блюдолизническо" и т.н.

 

Георги Марков не прави разлика между фашизъм и комунизъм. Според него "теорията на класовата борба, целият марксизъм по принцип, онова, което наричат ленинизъм, не е нищо друго, освен идеологическото развитие на собствения фашизъм". Мога още дълго да пиша за този наш народен будител. И съм писал в книгата си "Патриотични уроци"(2019). Достоен човек, талантлив писател, драматург и публицист. И най-важното – откровен и духовно свободен. Дано убийците му да горят вечно в ада! Поклон пред светлата му памет!