Войната ще продължи още дълго време, тъй като руският президент Владимир Путин не може да постигне такъв успех, на какъвто се надяваше – да разгроми украинската армия, да не говорим за първоначалните цели да влезе в Киев, да смени властта и евентуално да неутрализира президента Зеленски.
Това, което до момента Русия е постигнала, трудно може да бъде продадено за победа. Без такава победа Путин няма да спре войната. Това каза Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
Според него руският президент ще се надява на по-добри успехи в бъдещи сражения, което означава, че войната ще продължи. Анализаторът посочи, че Русия все още контролира един сериозен териториален актив – коридора между Донбас и Крим и два-три големи града. Той не очаква Украйна да се примири тези градове да бъдат откъснати от нея и няма мотив да спре съпротивата.
По думите му, "изходът, който може да бъде етикетиран като победа" от страна на Путин, "изглежда затрупан под развалините на военните действия". "Трудно е да се види какъв друг изход може да има за Русия от тази война.
Другият изход изглежда е тя да бъде разгромена и войските ѝ да бъдат изтласкани от територията на Украйна. И това не ми се вижда да се случи в скоро време. Няма изход към мира в този момент", коментира Димитров.
Що се отнася до гласуваната от САЩ военна помощ за Украйна в размер на около 40 млрд. долара, анализаторът смята, че тя ще доведе до укрепване на украинската отбрана, но е "малко вероятно руската армия изведнъж да рухне под напора на непрекъснато пристигащите помощи за Украйна".
Експертът отбеляза, че тези съвременни машини изискват и време за обучение на военните да работят с тях и това не може да стане от днес за утре. "Времето не работи в полза на Русия. От чисто военна гледна точка работи за Украйна", смята анализаторат.
По темата за договорените доставки на втечнен газ от САЩ за България след срещите на българския премиер с вицепрезидента Камала Харис и държавния секретар Антъни Блинкен Димитров каза, че са нужни подробности, за да се коментира, но добави, че спирането на руския газ само за две държави в Европа означава, че "фокусът на западната солидарност трябва да се насочи към тези две държави".
Той обясни, че за разлика от България Полша е запълнила почти на 100% газовите си хранилища. До края на годината трябва да заработи и един доста голям газопровод от Норвегия през Дания и Балтийско море до полските пристанища.
"И понеже България е много малък потребител на газ - малко над 3 млрд. куб. метра газ годишно, то никак не е невъзможно тези 3 милиарда (или по-скоро 2 милиарда, защото 1 милиард ще идва от Азербайджан), да бъдат осигурени с доставки на втечнен газ.
България може да бъде нещо като витрина за западния успех, че може да се справи и без руски газ в очертаващата се криза, в която руските енергийни ресурси очевидно стават токсични", е мнението на анализатора.
Той смята, че са възможни координирани действия на американците с Гърция и евентуално с Турция, където може да се разтовари втечнен газ. Димитров е категоричен, че петролно ембарго от страна на ЕС ще има, припомнявайки, че в момента се договарят какви ще бъдат условията и какви изключения за отделните държави ще бъдат направени.
"ЕК е направила предложението и тя се стреми да координира преговорите и дори да ги води с държавите, които не са съгласни с незабавното прилагане". "Различните държави в ЕС са в различна ситуация спрямо доставките на руски петрол.
Тези, които имат пристанища – Западна, Северна, Южна Европа, нямат проблем, защото петролът е глобално търгувана стока и може да дойде отвсякъде. Проблемът е единствено с тези три-четири държави в Централна Европа, които се снабдяват с петрол предимно чрез тръбопровода "Дружба", построен много отдавна, в съветско време.
Те действително се нуждаят от известно време, за да си организират доставките от най-близките пристанища и оттам вече с цистерни, с нови тръбопроводи да си решат въпроса", поясни анализаторът.
.JPG?s=174621)
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
