По инициативните комитети ще ги познаете

Живка Кехайова, Zarata.info

По инициативните комитети ще ги познаете. А изборите ще познаят що за народ е българският в момента. Изборите за президент ще са екзистенциални (философия на съществуването). Очевидно ще има втори тур и очевидно той ще е моментна снимка на нивото на българския избирател. Защото избирателят в мнозинството си гласува за онзи, с когото се идентифицира, са доказали анализаторите отдавна.

От едната страна е Румен Радев с 26-ма агенти на Държавна сигурност в неговия Инициативен комитет и сред поддръжниците му, плюс няколко кърваво-червени обединения, включително едно на кърваво-червени интелектуалци – храненици на неотдавнашния режим.

От другата страна е ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. д.ф.н. Атанас Герджиков с 10 ректори на водещи български университети в Инициативния комитет, успешните кметове на най-добре развиващите се общини и интелектуалци от по-новото поколение.

Лозан Панов е само за цвят, без да е ясно в момента неизбираемата му кандидатура кого от двамата по-горе ще облагодетелства.

С другите няма да се занимавам поради предизвестено незначителното им присъствие.

От едната страна е Радев, чията личност и първоначална номинация са податливи на нечистички спекулации (Решетников, назначения на бъдещи жени, Грипен лобиране и т.н.).

От другата страна е Атанас Герджиков, за когото всичките 26-ма от ДС не успяха да намерят сериозно петно, та се наложи да употребят Татяна Дончева (явно само тя се е навила след скандала с листчетата), да изтърси два лесноопровержими фейка за майка му и за това, че бил ерген – нещо, с което нито съпругата му, нито синът му биха се съгласили. А, да, човекът освен специализациите в Германия и Австрия, освен научните достижения, освен, че е автор на първия превод на български на Аристотеловата "Политика", владее английски, немски, френски и руски, плюс латински (а може би и други като възпитаник на Националната гимназия по древни езици и култури).

За нормален избирател в нормална държава двете кандидатури са просто несъизмерими. У нас обаче не е така. Въпреки, че от сума време по социалните мрежи се повтаря как българите искали достоен, образован, цивилизован президент, който да представлява достойно българите, изборите ще покажат така ли е.

Колко са интелигентните избиратели, които се идентифицират с Герджиков, или биха искали децата им да се идентифицират с него и колко са онези, които са загубили перспектива, не им пука за перспективата на следващото поколение и се идентифицират с юмруци, негативизъм, злободневна злобица, чакат и разчитат на това да им падне да смачкат лошите (дори да не са наясно кои са, важното е да им бъдат посочени такива и те да са различни от самите тях).

Затова и казвам, че тези президентски избори ще са екзистенциални – кое ще се окаже повече, кои ще се окажат повече? При това няма никакво значение кой кого подкрепя (партийно), а кой какви възгледи за света и бъдещето има. Защото и двамата кандидати не са тясно партийни кандидатури.

Който и да бъде избран няма да слугува на определена партия, която и да е тя – и в двамата ще са въплатени същностните тенденции за обществото ни – в единия случай реваншизма на егото, разчитащ на силата – не на идеите, в другия случай шанса за цивилизованост и работа за нормалност – позабравени и дори ненамерени досега.

Ще видим!