Почти 400 служители на руските тайни служби провеждат активната хибридна война на Москва в Европа

Русия не се е отказала от възможността за директна война с Европа и я разглежда като един от сценариите за въоръжени конфликти до 2045 г. Днес обаче основното ѝ средство срещу континента е хибридната война, за която в Европа работят почти 400 служители на специалните служби. Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) публикува тази оценка на 13 октомври на официалния сайт под заглавие "С какво всъщност Русия заплашва Европа?". 6 от сценариите засягат Северна Европа, а според ведомството тези за Полша и Прибалтика "активно се разработват".

 

Директната конфронтация остава дългосрочен сценарий. СЗРУ отбелязва, че настоящата цел в Европа е да подкопае подкрепата за Украйна, като поема сама възможно най-малък риск. За тази цел Русия разполага с много по-ефективни средства от директно нахлуване: диверсии, кибератаки, дезинформация, операции за влияние, "случайни посещения" на дронове и шпионаж. Почти 400-те души, които СЗРУ отчита в Европа, позволяват на Москва системно да проверява докъде може да стигне, като се стреми да действа под прага, който би задействал колективния отговор на НАТО.

 

Сценарият, който службата описва най-подробно, е контролирана регионална криза на източния фланг на алианса. По руски оценки, на които се позовава СЗРУ, балтийските републики са сед най-уязвимите звена на европейската сигурност. Подобна криза би принудила НАТО да взема решения в условия на несигурност с малко време за реакция. Целта на кризата не е постигане на военна победа над алианса, а демонстрация, че той уж не може да реагира бързо и да защити колективно членовете си. Според СЗРУ режимът на Путин "априори" се нуждае от външен враг, с който да оправдава политиката си, да мобилизира обществото и да запази контрола върху него.

 

Броят на сценариите за Северна Европа не е нов. На 25 март 2025 г. заместник-началникът на Главното управление за разузнаване (ГУРМО) към Министерство на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в изказване, цитирано от "Укринформ", че Москва е разработила 15 различни сценария за военни конфликти в годините до 2045 г. 6 от тях засягат Северна Европа, докато 4 – само Полша. Материалът на СЗРУ отново споменава 6 сценария за Северна Европа, без да уточни общия брой и без да описва тяхното съдържание.

 

Самата оценка е формулирана като отговор на президента Владимир Путин. На заседание на дискусионен клуб "Валдай" на 1 октомври руският президент заяви, че страната му не заплашва никого и не се кани да напада никого нито през 2029, нито през 2030, нито през 2050 г. В същия разговор, отговаряйки на въпрос за Калининград, той заплаши, че ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, "неизбежно и незабавно" ще възникне въпросът за употребата на "всички оръжия, с които разполага страната".

 

Путин не спомена изрично ядреното, като посочи, че изявлението и писмата на Министерство на външните работи по повод Калининград не го споменават. В същото време той отбеляза, че Франция и Обединеното кралство са ядрени сили, и допълни, че "такива средства за поразяване, каквито днес има Русия, няма никой". СЗРУ тълкува думите му като заплаха, включително с ядрено оръжие, и ги счита за част от системна кампания за сплашване на европейските правителства и общества. Целта на тази кампания, отбелязва СЗРУ, е да възпре военната подкрепа за Украйна, да отслаби готовността на Европа да укрепва отбраната си и да всее страх от пряка конфронтация.

 

ГУРМО описа конкретната форма на този натиск 11 дни по-рано. На 2 октомври то съобщи, че руските служби са получили инструкции да ескалират своята дейност в държавите от ЕС и НАТО и да готвят хибридни атаки срещу подкрепата за Украйна и способностите на алианса. За тези операции, в това число диверсии, Русия планира да използва агенти, вербувани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб и Федералната служба за сигурност (ФСБ). В полезрението са военни съоръжения, критична инфраструктура и системи за комуникация. Сред вероятните цели ГУРМО посочва приемните станции на сателитния интернет Starlink в европейски страни и съобщава, че е предупредило партньорите си.

 

Скорошен случай в Латвия илюстрира как протича работата с местни агенти. На 30 септември Службата за държавна сигурност (VDD) на страната обяви, че на 28 юни в резултат на съвместни действия със службата за военно контраразузнаване е арестувала двама съграждани по подозрение, че са събирали сведения за ГРУ относно авиобаза на въоръжените сили, за радари и бойна авиация. Според VDD по поръчка от Москва единият от двамата е извършил разузнаване с малък частен самолет и заснел военната база Адажи, където е разположена многонационалната бригада на НАТО в Латвия.

 

Случаят в Германия показа цялата верига – от полковник до пряк изпълнител. Съвместно разследване на The Insider и Der Spiegel от 8 октомври свърза нападението с дрон срещу украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август с полковника от ГРУ Денис Смолянинов, считан за висш офицер от звеното на ГРУ за диверсии на Запад. По-надолу във веригата се намират бизнесмен с руско и латвийско гражданство, с когото е осъществена логистиката, и бивш шофьор на камион от Беларус, чиято ДНК е била намерена по дрона. Берлин приписа нападението на Русия още на 1 септември и разпореди затварянето на последното руско генерално консулство в Германия – това в Бон.

 

Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия подреди заплахите по същия начин. На 5 октомври президентът ѝ Мартин Йегер каза пред парламентарната контролна комисия на Бундестага, че Русия "води срещу нас война в сянка" и се стреми да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна. Йегер очаква и нови ядрени заплахи. "Към момента не виждаме признаци за мащабно нападение на Русия срещу територията на НАТО", заяви Йегер, но допусна военни действия на Русия с ниска интензивност "особено в Балтика", както и операции под чужд флаг, т.е. инсценирани действия, приписани на друг.

 

Твърдението, че Кремъл се съобразява с настроенията, които витаят в руското общество, СЗРУ подкрепя с доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR), който стъпва на социологически проучвания и на 14 фокус групи на "Левада-център" от април до август 2026 г. Яна Кобзова и Кадри Лийк пишат, че руските граждани обикновено посочват първо Великобритания, Франция и Германия за неприятелски страни, които са следвани от Прибалтика, Финландия и Полша. Мнозинство от 61% смята, че е време за мирни преговори, но 59% смятат, че ако мир все още не може да бъде постигнат, е уместно атаките да се засилят, вместо да се правят нови отстъпки.

 

СЗРУ не е страничен наблюдател: текстът завършва с призив към Европа да вижда в Украйна не периферия на своята сигурност, а свой "незаменим преден рубеж". Киев има директен интерес от това европейските столици да възприемат заплахата като обща. Подредбата на заплахите обаче съвпада с тази, формулирана от BND, при положение че Германия не се намира във война: и двете служби виждат настоящата заплаха в хибридния натиск и сочат Балтика като особено уязвима. Мащабното нападение срещу НАТО е считано от СЗРУ за сценарий в периода до 2045 г. BND към момента не вижда признаци за него. Затова най-вероятно е натискът да продължи под прага на колективната отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.

 

Оценката ще бъде потвърдена, ако в европейски държави бъдат извършени нови арести или официално се посочи кой стои зад диверсиите срещу ъплинк станции на Starlink, военна инфраструктура или средства за комуникация, както и ако на източния фланг възникне инцидент, в резултат на който съюзниците трябва за броени часове да решат дали да поискат консултации по член 4. Тази оценка ще отслабне, ако през зимата предупреждението на ГУР не доведе до нито един установен случай.