Politico: Путин си намери нова "площадка за игра" - Западните Балкани

Интересът на Путин е да дестабилизира региона

Напрежението в Западните Балкани се покачва, а лидерите в региона – както и във Великобритания – се притесняват, че руският президент Владимир Путин ще използва момента, за да продължи да използва разломните линии в бивша Югославия.

Западните Балкани са определяни като "другата гореща точка" от лица от висшите етажи на британското правителство – и тъй като сега температурата се увеличава, Великобритания настоява всичките шест държави в региона да се присъединят към ЕС, за да се предпазят от руското влияние.

"В този момент, когато има война в Европа и се вижда дългата ръка на руската намеса и в региона, би било глупаво, ако откъснете поглед от Западните Балкани, където все още има наследени проблеми, които предстои да бъдат преодолени", заяви британският външен министър Дейвид Лами пред  Politico  по време на посещение в региона миналата седмица.

"Интересите на Путин тук са да поддържа региона дестабилизиран. В негов интерес е да държи страните, които съставляват Западните Балкани, в напрежение, да има дестабилизирано население и да води кибер и хибридна война".

Всичките шест държави от Западните Балкани се опитват да станат членки на ЕС, което е продължителен процес, в който геополитиката може да бъде толкова важна, колкото и изпълнението на задачите по привеждане в съответствие. Те са изправени пред сериозни предизвикателства както във вътрешен план, така и в отношенията със съседите си.

Босна и Херцеговина например изпадна в криза, тъй като Милорад Додик, сръбският член на тричленното председателство на страната, се укрива от арест заради сепаратистката си политика. Междувременно Сърбия обвинява Косово, че потиска сръбското малцинство, а Косово обвинява Сърбия за насилието на своя територия.

Както експертите по външна политика, така и министрите се опасяват, че Кремъл ще се опита да се възползва от дълбоко вкорененото етническо и религиозно напрежение, за да разпали още повече размирици на Балканите, да засили интересите на Русия и да създаде още повече проблеми в задния двор на ЕС.

"Точно сега те трябва да се придвижат напред или ще продължат да бъдат игрална площадка на Русия", заяви един от служителите на Обединеното кралство, на когото бе предоставена анонимност, за да обсъди въпроси, които не е упълномощен да коментира публично. Сега има "съвсем малък прозорец", в който балканските държави трябва да "спрат да седят на оградата", преди Брюксел да бъде погълнат от присъединяването на Украйна, казаха те.

"Парадоксът е жив тук"

Лами вярва, че Сърбия – въпреки отстъплението от демокрацията, сближаването с Русия и продължаващия отказ да признае Косово – наистина иска да се присъедини към ЕС – процес, който започна през 2009 г.

"Но има различни гледни точки за това как да се постигне това, колко бързо и колко сериозно", каза Лами по време на интервю в сръбската столица Белград.

"Съществува и алтернативна визия, която е по-мрачна. Това е позиция, която клони към олигархия, корупция, тежък държавен контрол, много повече към полицейска държава. Има и такава визия и тези неща са спорни в тази част на света".

Огромните препятствия, които Сърбия трябва да преодолее, за да се присъедини към блока, са нагледно показани по улиците на Белград. Все по-авторитарното правителство, ръководено от президента Александър Вучич, който неотдавна посрещна Додик с отворени обятия, е подложено на сериозно изпитание от вълна от протести с невиждан досега мащаб в Сърбия.

Стотици хиляди излязоха на протест срещу корупцията в правителството, на демонстрации, организирани от студенти, заради срутването на покрива на ремонтирана железопътна гара в град Нови Сад, при което през ноември загинаха 16 души. Те продължават да блокират пътища ежедневно.

Те дори разшириха протестите си, за да се противопоставят на предложение за строеж на луксозен недвижим имот от зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп – Джаред Кушнер. Хотелският комплекс е планиран на мястото на бомбардираното бивше югославско министерство на отбраната, което е паметник на въздушните удари на НАТО, довели до края на войната с Косово през 1999 г. Студентите свързват този план с други сделки с недвижими имоти, които според тях са корупционни. Много хора в страната също изпитват неприязън към това, че семейство Тръмп се възползва от обект, разрушен от бомбардировките, водени от Вашингтон.

Децентрализираният модел на организиране на студентите означава, че няма ясен лидер, който да бъде насочен към репресии, но властите са обвинени, че използват незаконно звуково оръдие срещу демонстрантите. Белград също така заяви, че руските шпионски служби са помогнали да се реагира на размириците.

Лами заяви пред POLITICO, че "ние сме заедно с хората", преди да повдигне въпроса за протестите и твърденията за използване на звуково оръжие по време на срещата с Вучич в президентския дворец в сряда. Външният министър беше там, за да подпише серия от споразумения с двойна цел – справяне с нелегалната миграция и сближаване на Сърбия със Запада.

Но в изявлението си пред събралите се телевизионни оператори Вучич, двуметровият популист, който повече от десетилетие е на върха на сръбската политика, не приема с добро предизвикателството. "Дори не ми идва на ум да коментирам протестите и демонстрациите във Великобритания, тъй като уважавам суверенитета на Великобритания", каза той пред строго контролираните сръбски медии.

Вучич също така отрече срещу протестиращите да е била използвана сила или акустични оръжия и излезе с твърда защита на Додик, след като Лами повдигна въпроса за неговите "противоконституционни" действия по време на изявленията им пред пресата. (Сръбското правителство не отговори на исканията за интервю.)

На протестите не се развяват знамена на ЕС. Студентите смятат, че Брюксел си е затворил очите за ендемичната корупция, която те осъждат, тъй като ЕС се опитва както да привлече Вучич в редиците си, така и да получи достъп до сръбските литиеви находища за производителите на батерии за електрически автомобили.

За разлика от други балкански страни, сръбското одобрение за присъединяване към ЕС не изглежда огромно, а широко разпространената подкрепа за Русия остава. Процесът може да се окаже още по-труден, ако страната трябва да признае Косово като условие за присъединяване. Графити в Белград гласят "Косово е Сърбия". От централния площад "Република" се вижда отричането на геноцида в Сребреница през 1995 г., когато бяха убити повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета. Често срещани са и надписите "fuck NATO, fuck EU".

Сърбия дискретно позволи на своите боеприпаси да попаднат в Украйна, но е една от двете европейски държави, които не санкционират Русия. Нейното ръководство се застъпва за присъединяване към ЕС, но също така поддържа близки отношения с Москва и Китай, с които Белград задълбочава икономическите и военните си връзки. "Парадоксът е жив тук", както казва Лами.

Линии на разлома и увертюри в Косово

Посещението на Лами в региона започна на 150 мили южно от Косово, където в столицата Прищина посрещането му не можеше да бъде по-топло. Великобритания, САЩ и НАТО се ползват с най-голямо уважение там заради това, че са дошли на помощ на Косово във войната със Сърбия. Поколение деца, кръстени Тониблер, Клинтън или Мадлен на името на западните лидери, помогнали на страната да извоюва независимост, вече са в средата на 20-те си години.

В интервю за "Политико" в офиса си президентът на Косово Вьоса Османи, която заема високия пост от 2021 г., дава ясно да се разбере, че не всичко е наред в отношенията със Сърбия, която тя описва като техния "луд съсед-хегемон".

Неотдавнашните огнища на напрежение включват обсадата на сръбския православен манастир в село Банска в Северно Косово през 2023 г. от въоръжени лица в бронирани автомобили. Един полицай и трима етнически сръбски нападатели са убити в тежка престрелка, за която Косово обвинява Сърбия, което Белград оспорва.

През декември миналата година експлозия повреди енергийните и водните системи на важен канал, което Косово нарече "терористична атака". Сърбия отрича да е замесена и твърди, че инцидентът е използван като претекст за репресии срещу сърбите в Косово.

Министър-председателят на Косово Албин Курти, когото Белград обвинява, че репресира сърбите в страната си, отдавна предупреждава, че "заплахата от нова война" е реална, позовавайки се на засилващото се сътрудничество на Сърбия с това, което Османи нарича "триъгълника на злото" – Русия, Китай и Иран. Вучич също така често повтаря предзнаменованието за нов конфликт в региона, твърдейки, че Косово се отнася несправедливо към сръбската общност.

Войските на НАТО от 29 държави, разпределени в Силите за Косово, или КФОР, са от решаващо значение за поддържането на крехкия мир. POLITICO беше в базата им в Кемп Филм Сити, когато британските войски заявиха пред Лами, че според тях Русия подкрепя сръбските дейности в Косово, включително с разузнавателни операции – оценка, която високопоставен служител в Прищина потвърди. Войниците също така наблюдават политически митинги и избори, както и ключова инфраструктура след експлозията в канала.

Османи твърди, че Сърбия се е намесила в неотдавнашните парламентарни избори в Косово; че "Сръбско-руският хуманитарен център" на границата с Косово всъщност е "руски шпионски център"; и че Москва е утроила сумата, изразходвана за дезинформация в Западните Балкани след нахлуването в Украйна.

Тя настоява, че Америка под ръководството на Тръмп е надежден съюзник, но предупреждава, че ако Путин излезе окуражен от водените от САЩ преговори за поддържане на мира с Украйна, Балканите могат да се окажат "плодородна почва" за "разпространение" на този конфликт.

"Ако тези автократи, стремящи се към дестабилизация, са в състояние да правят каквото си поискат ... нещата могат да ескалират много, много бързо в този регион", казва тя. "Така че превенцията и възпирането са от ключово значение и ние не трябва да позволяваме на Путин да се разпорежда. Вучич танцува по мелодията на Путин твърде дълго. Крайно време е той да реши накъде иска да отведе страната си."

Лами пътува в региона заедно с Карън Пиърс, наскоро назначения специален пратеник за Западните Балкани. До февруари Пиърс беше посланик на Великобритания във Вашингтон, където беше широко хвалена за работата си с администрациите на Байдън и Тръмп. Тя има дълга история в региона и назначението ѝ се разглежда като потвърждение на това "колко сериозно Великобритания се отнася към Балканите", каза един европейски дипломат.

По време на срещата на Османи с Лами президентът го притисна за подписването на споразумение за икономика и сигурност, което ще включва двустранно закупуване на оръжия и повече съвместни операции между техните войски. Тя също така заяви пред "Политико", че е "официално изразила" готовността на страната си да се присъедини към мироопазващите сили, които Великобритания и Франция се опитват да организират за Украйна – но го е поставила под условие Великобритания да подпише желаната от нея сделка.

Президентът се възмути от "активното умиротворяване" от страна на неназовани страни в ЕС, които критикува, че продължават да отпускат пари на Сърбия въпреки напрежението. Косово официално подаде молба за присъединяване към блока през 2022 г., но все още не е признато от пет държави членки и му беше казано, подобно на Сърбия, че трябва да направи повече за нормализиране на отношенията.

Тя каза, че Лами трябва да каже на Вучич да "спре да напада съседите си, много просто и ясно", въпреки че в интервюто за POLITICO той отказа да припише каквато и да е вина за обсадата на Банска. (В частен план британски служители признават, че има доказателства за сръбско участие.)

Додик ще успее ли да излъже Тръмп

В Босна и Херцеговина Додик, пламенният президент на управляваната от сърбите република, беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана да заема публични длъжности за това, че не е изпълнил заповедите на международния мирен пратеник, чиято позиция беше създадена, за да спре връщането на региона към война. Оттогава той избягва националната заповед за арест, за да бъде посрещнат от Вучич в Сърбия и от Путин в Москва.

САЩ и Великобритания го санкционираха през последните години, но има и такива, които искат да стигнат по-далеч, като Арминка Хелич, бежанка от югославските войни, която сега е член на Камарата на лордовете на Великобритания.

"Наложихме някои санкции, но те не са унищожителни", каза бившият съветник по външна политика на правителството. Тя също така се е застъпвала пред министрите Великобритания да изпрати войски в мироопазващата операция на ЕС в Босна и Херцеговина.

Лами не изключва възможността Додик да бъде подложен на нови санкции, като отказва да коментира подобни мерки, освен че "те винаги се преразглеждат". Един от катастрофичните сценарии, които Хелич предвижда, е Додик, позициониращ се като "десен от десните" и станал жертва на "голям ляв заговор", да успее да призове Тръмп да признае независимостта на неговия регион в Босна и Херцеговина.

Русия не иска стабилни Балкани, защото това е постоянен, безкраен зъбобол за Запада

В един от изпълнените с дим белградски барове Елена Иванов, научен сътрудник в мозъчния тръст "Обществото на Хенри Джаксън", предупреди, че ЕС не може "да си позволи да загуби" Сърбия предвид геополитическите обстоятелства, като заяви, че това може да предизвика вълна от проблеми в целия регион.

"Ако се върнем назад във времето на Югославия, ако някой беше обърнал повече внимание на това, което се случваше тук през 80-те години, мисля, че нещата можеха да се развият по съвсем различен начин. Мисля, че Западът се събуди за реалностите на това, което се случваше в Югославия, твърде късно", каза тя.

"И се чудя дали нещо много подобно може да се случи и сега, не по отношение на същия резултат – като че ли ще се стигне до война, не – а като че ли се събуждаме за реалността, в която руското и китайското влияние са толкова дълбоко вкоренени в тази страна, че вече е твърде късно".

Хелик е съгласен, че Западът обръща твърде малко внимание, и обяснява това с постепенното промъкване на Русия в региона. "Това е като болест, защото се развива бавно и незабележимо. Тя не е разрез, а е като бавно протичаща инфекция и зараза", казва тя.

Налице е влиянието на държавните медии "Русия днес" и "Спутник", както и на свързаната с Кремъл Руска православна църква. Кампании за дезинформация се водят и в социалните медии.

Подобно на Иванов, Хелич смята, че опасността може да стане очевидна за външните наблюдатели много внезапно, ако на Путин му бъде позволено да постигне своето, но може би едва когато стане твърде късно.

"Може да стане от лошо по-лошо за една нощ, защото това е процес на разграждане на държавните институции от 2006 г. насам, на всичко, което постигнахме след войните през 95-та година", казва Хелич. "Русия не иска стабилни Балкани, защото това е постоянен, безкраен зъбобол за Запада, а това я устройва".