Няма как без една от традиционните сили да се състави правителство – както в настоящия момент, така и след изборите наесен. Новите формации трябва да изберат между ГЕРБ, ДПС и БСП. Най-рационално е това да бъде БСП. Тази позиция изрази в интервю за БНР Ивайло Динев, политолог, доктор по политически науки от университета "Св. Анна" в Пиза.
"Няма какво да се лъжем – една от тези традиционни сили, трите, трябва да бъде част от формирането на парламентарно мнозинство и намирането на консенсус и новите политически формации трябва да срещнат тази реалност, да я изговорят пред своите избиратели, а не да вземат решения, които са тяснопартийни – няма да се коалираме с никого, няма да търсим споразумение с никого".
Важно е новите формации да изберат кои са основните им червени линии, заяви политологът. По думите му, ако допреди няколко месеца основен техен опонент са били ГЕРБ и предишният модел на управление, то в последните седмици критиките и атаките са били помежду им. Запитан очертават ли се нови играчи в предстоящата предизборна кампания Ивайло Динев подчерта, че ако се появи нов проект с участие на служебни министри или служебни министри отидат в настоящи политически проекти, това би променило коренно политическата конфигурация.
"Това е сигурно. Вследствие на голямата подкрепа към служебния кабинет те, ако дадат своята подкрепа или станат част от настоящ или нов политически проект, това ще промени конфигурацията и вече ще говорим за съвсем друга ситуация." Подобна нова формация би "изяла" голяма част от вота не само на протестните партии, но и на част от традиционните сили и би била свръхпобедител, коментира Ивайло Динев в предаването "Преди всички".
Той очерта три варианта: "Единият вариант някак не се получава, но се казва, че може и да се получи – намирането на споразумение между голяма част от политическите сили. Другият вариант е да се появи нов политически субект, който в това самоизяждане, на борба всеки срещу всеки, той просто да разруши това преходно състояние и да вземе голяма част от вота. Ако се появи такъв и той бива много популярен, с много популярни личности в него, той би бил новият свръхпобедител, новият хегемон в нашата политическа система. И третият вариант, който е най-неприятният – ако продължи тази нестабилност и тази борба на всеки срещу всеки, тенденциите да тръгнат от търсене на промяна, към търсенето на авторитарно управление, търсенето на силна ръка, която да даде ред и стабилност".
Само в един от тези сценарии новите, т.нар. протестни партии печелят – търсенето на консенсус, категоричен е политологът. Според него те или нямат дългосрочна стратегия, или тя е погрешна.