Предсказуем ли е Тръмп за войната в Украйна?

Анализ на военния експерт Камен Невенкин за БНТ

Тръмп 2.0

Като че ли е излишно да споменавам кое е централното събитие на изтичащата седмица, макар че за мен това не е победата на Тръмп, а преминаването на още една психологическа граница на нивото на руските човешки жертви на фронта в Украйна. Улисани в следенето на надпреварата между двамата кандидати отвъд океана, най-вероятно сте пропуснали да забележите че в понеделник сутринта Генералният Щаб на ЗСУ (украинските въоръжени сили) съобщи, че загубите на агресорите от началото на войната насам са надхвърлили цифрата 700 хиляди. Разбира се, тези числа са донякъде условни, не съвсем точни и със сигурност включват не само убитите, но и ранените, контузените и безследно изчезналите, но при всички случаи са показателни за колосалните мащаби на касапницата в Източна Украйна. Както и обясняват поне отчасти защо се наложи на Путин да моли Ким Чен Ун да му заеме малко "човешки материал".

Жертвите досега надминават моята прогноза от началото на годината, че към Коледа руските загуби в Украйна ще достигнат ниво от около 600-650 хиляди. Но тогава все пак дневните стойности в тази графа бяха по-ниски, а освен това от пролетта насам активната фронтова линия значително се увеличи, включвайки спокойните тогава Харковска и Курска области. Това пък ме кара да мисля, че още през пролетта на 2025 г. ще бъде премината следващата психологическа граница, тази от един милион руски загуби. Все пак не мога да подмина победата на Тръмп, но през призмата на кървавите събития на североизток от нас, а не от гледна точка на предпочитанията на на американските граждани.

Изходните позиции

Каква бе ситуацията на фронта към края на 987-ят ден на войната, когато стана ясно името на новия-стар победител в битката за президентското кресло на САЩ? Критична ли е за ЗСУ, както твърдят някои, или пък е стабилна? Нека да проверим. Главните сражения, както и преди, се водят основно в североизточния и източния сектори на фронта, т.е. от Курска област на северозапад до Угледар на югоизток. И въпреки че това на картата би трябвало да представлява една дълга и доста крива непрекъсната линия, реално аз я разделям на две половини, на два автономни сектора или казано на простичък език – на две отделни битки със съответните бойни полета. От гледна точка на украинците, северното бойно поле, което се простира от Курска област до град Покровск в Донбас, като цяло е стабилно със статични сражения. За Киев, повече от месец насам най-сериозен проблем представлява южното бойно поле, т.е. южната част на Донбас, от Покровск до Угледар. Ако сте чули и чели напоследък, че ЗСУ отстъпват, а руснаците печелят територия - това се случва именно там. Но защо? Защо руснаците напредват към Курахово и се придвижват отвъд Угледар, а не успяват да речем, да овладеят Торецк или да си възвърнат контрола върху Курска област?

От всички анализи по тези въпроси и спрямо мой опит най-смислено ми прозвуча тезата на бивш американски военен със сериозен боен стаж, който твърди че в крайна сметка става дума за най-обикновена физическа география. Склонен съм да се съглася с него почти изцяло. Ето за какво иде реч.

Украйна от край време е делена на северна и южна част. Северната е по-гъстонаселена, с повече градове и по-големи села. И най-вече гори, както и горски насаждения. Южната част – това са степите – почти никакви гори, по-малко села и най-вече значителни по площ празни пространства между големите градове. И когато някой, макар и неголям град, е построен на възвишение – това във военно време го превръща в изключително ценна от стратегическа гледна точка крепост. Такъв бе Угледар, който ЗСУ успешно отбраняваха повече от две години, такъв сега е и Курахово. Много по-трудно е, обаче, да се отбраняват полеви позиции в степта, защото има твърде малко растителност за прикритие и не много хълмове и големи села, които да послужат като опорни пунктове. Всеки път когато са подложени на натиск в това т.нар. южно бойно поле, украинските старши командири се сблъскват с една и съща дилема – колко дълго трябва бъде отбранявана дадена позиция? Ако се отстъпи веднага, руснаците ще напредват доста бързо, а ако се защитава до последния човек и патрон загубите ще бъдат сериозни. Затова в Киев винаги се стремят да налучкат правилния баланс между двете крайности. Разбира се, те невинаги успяват, но така е на война. Някой наричат този подход размяна на време срещу територии или просто купуване на време. С други думи - ЗСУ отстъпват по малко земя като всеки път се стремят да накарат нашествениците да платят максимално висока цена за "придобивката" си.

През октомври войските на Путин завзеха около 452 кв.км украинска територия, най-вече именно в Южен Донбас. Това е най-големият им месечен прогрес за последните две години. От друга страна, цената, която платиха за него – над 40 хиляди загуби (по данни на украинския генерален щаб) – е най-високият месечен показател от началото на войната насам. Изтъргуваното по този начин време, украинците използваха за изграждане на нови тилови отбранителни позиции, подготовка на резерви, евакуация на цивилни, засилване на отбранителната си промишленост и всичко друго за което се сетите. Дали една такава "сделка" си е струвала - оставям всеки за себе си за прецени. Аз само ще добавя, че това ще бъде реалността на фронта, която ще наблюдаваме и през следващите месеци.

Може ли руският натиск в крайна сметка да доведе до някакъв по-сериозен пробив и тотален колапс на украинската отбрана? Силно се съмнявам. Защо? В момента агресорите действат изключително по шаблон, като буквално изтласкват със сила ЗСУ от позициите им, подобно на схватка в сумото. Понякога успяват, понякога – не, но в почти всички случаи заплащат това с неимоверни загуби, което вече се отрази в октомврийската статистика. Очевидно е, че войските на Путин страдат от недостатъчна подготовка и на практика не са способни на бърз механизиран пробив в тила на противника, което се счита за "висш пилотаж" в съвременната война.

Другият видим проблем от който руснаците страдат това е неспособността им бързо да превземат големи градове. Уличният бой изисква почти перфектна координация и синхрон между различните родове войски (пехота, артилерия, танкове, авиация), което в армията на Москва почти винаги отсъства. Те вече бяха изтласкани обратно в покрайнините на ключови градове като Волчанск, Торецк и Курахово, все още не могат да проникнат в централната част на Часов Яр, и даже не са достигнали до периферията на Покровск. А без превземането на въпросните градове битката за Донбас ще се проточи много дълго. Всички твърдят, че схватката за Покровск ще бъде сражението с главно "С" на предстоящата зима. На мен, обаче, ми се струва, че в момента нашествениците просто нямат възможности за това, въпреки голямата армия, която са струпали в Украйна, защото са разпилели силите си като атакуват едновременно много направления, вместо да ги концентрират на един-два участъка. Аз лично залагам, че Курахово ще бъде новият Бахмут и Авдеевка на поредната украинска военна зима.

По-спокойна зима за Украйна?

Преди известно време точно така озаглавих един от седмичните ми анализи. Тогава аргументите ми за такова твърдение бяха няколко, между които фактът, че ЗСУ разполагат с доста по-силна противовъздушна отбрана, заради редовни доставки го няма вече снарядният глад, а и украинските части като цяло са доста по-опитни. Разбира се, възникват и контрааргументи като силната умора от войната, която обхваща украинското общество, както и факторът "Тръмп". Но не бива да забравяме, че милиардерът-политик ще се сдобие с реална власт не по-рано от февруари, а дотогава зимата на практика ще е свършила. Голямата въпросителна остава за след това.

Засега всичко е в сферата на догадките и спекулациите. Потвърждавам думите си от миналата седмица, двамата кандидати за президентския пост няма нужните качества да бъде новият Чърчил, които имаше куража сам да се опълчи срещу нацистката тирания. Надявах се че Харис все пак ще победи, въпреки че дълбоко в себе си усещах че тя няма нужните качества, харизма и ореол, за да бъде президент. Но Харис бе предсказуема и в много отношения щеше да продължи политиката на Байдън по отношение на Украйна. Тръмп е на обратния полюс, твърде импулсивен и непредсказуем. Понякога това е добре, но понякога е твърде лошо. Едно от основните послания на новия президент е, че ще са му нужни само 24 часа, за да спре окончателно войната в Украйна. Щял да се обади на Зеленски и на Путин, те като мъжки момчета щели да се разберат и всичко щяло да приключи. Изглежда ли ви това осъществимо на практика?

В медиите вече се появиха някакви контури на мирния план на Тръмп за Украйна, който включва демилитаризирани зони, отказ от членство в НАТО и други подобни неща. Ще пропусна коментара, Тръмп все още не е влязъл в Белия Дом, пък и докато встъпи в длъжност ще минат много промени. Честно да ви кажа, въобще не виждам тази работа с мирния план на Тръм как ще проработи, дори поради чисто "технически" причини. В крайна сметка и двете страни се сражават за едни и същи територии,, които смятат за свои суверенни. За да получат някакъв особен статут те трябва да бъдат определени чрез съответните държавни актове за такива. В случая с руснаците означава и обратна промяна на конституцията, в която през есента на 2022 г. Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област бяха вписани като "изконни". За Путин това ще е равносилно на признаване на поражение и обезсмисляне на всичко, което е завоювал дотук във войната.

Вместо да спекулираме върху някакви мирни планове, които още никой не е видял черно на бяло, смятам че по-важното е да се опитаме да отговорим на въпроса защо Тръмп иска да спре войната в Украйна. Възможните отговори са три:

1. Защото иска да помогне на Путин да победи

2. Заради личния му престиж (Тръмп-миротворецът звучи много солидно)

3. Защото счита войната икономически неизгодна за Америка

Първият вариант не ми се струва чак толкова реалистичен, все пак Путин вече е сърбал попарата на Тръмп когато през 2018 г. американската авиация унищожи подразделение на ЧВК Вагнер в Сирия, а по-късно разреши ЗСУ да получат противотанкови гранатомети "Джавелин", които изиграха важна роля за спирането на руската агресия в началото на войната. Категорична победа на Путин пък ще означава и увеличаване на рисковете от директен сблъсък с НАТО и нова война в Европа, доста по-голяма от сегашната. Това пък ще е двоен финансов удар за САЩ, първо, защото европейска война ще означава невиждани по мащабите си финансови загуби за американския бизнес, и второ, защото неимоверно ще засили Китай и даже Иран. А вярвайте ми, това е последното нещо, което който и да е президент на САЩ би желал да се случи по време на управлението му.

Вторият вариант пък въобще не виждам смисъл да го коментирам защото като бизнесмен Тръм гледа на всичко от финансова гледна точка и е пределно наясно, че престижът ще си дойде сам в случай че успее да постигне траен мир.

Третият вариант ми изглежда най-близко до истината. По време на кампанията си Тръмп нееднократно атакува украинското ръководство, описвайки Зеленски като най-ловкия предприемач в света защото всеки път когато пристигал в САЩ си тръгвал обратно с огромен чек, да речем на стойност 20 милиарда долара. Това бе директно послание към по-лековерната част от неговата аудитория, че данъците които те плащат се разхищават ненужно в някоя далечна страна, за която почти никой не знае нищо. Това, разбира се, не е вярно дори поради факта, че украинският президент никога не си е тръгвал от САЩ с чекове, а въпросните пари по правило се наливат в американската икономика, която произвежда материална помощ за ЗСУ. С други думи, те са по-скоро стимул за бизнеса, отколкото финансово бреме. Но кой ще си губи времето да вниква в такива "подробности"...

С оглед непредсказуемостта на Тръмп е възможно да се случи всичко. Например, наистина да спре всякаква бюджетна помощ за Украйна. Това не значи обезателно, че потокът на американски оръжия и амуниции ще спре, просто финансовото бреме ще бъде прехвърлено върху Европа (отколешна мечта на Тръмп) и ЕС, Великобритания и другите директно ще плащат поръчките за ЗСУ на щатските компании. Почти невъзможно ми се струва Тръмп да забрани всякакъв експорт на въоръжение за Украйна, просто защото това ще е равносилно на самоубийство за американската оръжейна индустрия. И то точно в момент, когато тя започна да набира скорост и да разширява производствената си база, включително откривайки нови мощности за производство на муниции. Ще започнат едни позвънявания на най-видните представители на оръжейното лоби в Белият дом, разправии с банки заради преизчисленията на кредитите. Възможно е и друго. Веднъж Тръмп беше казал, че ако Путин откаже да спре войната той ще въоръжи до зъби Украйна, за да доведе тя войната до победен край. Дали все още разсъждава по този начин?

Доста интересна ситуация ще се получи ако Тръмп спази още едно от предизборните си обещания – да увеличи добива на нефт и газ вътре в САЩ,. Както самият той каза, "ние си имаме много, повече от всеки друг на света". Ефектът от едно такова действие ще е сваляне на цените на петрола в световен мащаб на още по-ниско ниво, което за руската икономика, която в значителна степен зависи от доходите на експорт на нефт, ще бъде като лична среща с онази с косата. Путин вече се провали в опитите си да задържи цените на нефт високи, въпреки че миналия декември отиде на крака при саудитското кралско семейство. Успехът му бе кратковременен, а след като се оказа, че Русия чрез "сенчестия" си танкерен флот крие и манипулира данните си за добив и продажба на нефт, които подава в ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол), саудитците вдигнаха обемите на добива и цените пак тръгнаха надолу. Това, че в Рияд са силно обидени на руснаците, стана ясно и миналият месец, когато на шумно рекламирана среща на върха на БРИКС в Казан саудитците бяха представени не от престолонаследника, а от външния им министър. Песков, говорителят на Путин смотолеви нещо от рода, че Саудитска Арабия всъщност не била все още член на БРИКС, а само проявявала интерес. Но на всички запознати стана ясно за какво иде реч. Сега на ход е Тръмп.

Как, обаче, ние, простосмъртните, да разберем в каква посока ще духа вятъра за Украйна при новата американска администрация? Признаците не са много, но може би трябва да следим дали ще има ключови промени в конгреса, където през следващите две години републиканците ще имат мнозинство и в двете му камари, тази на представителите и в сената. Например, ще остане ли на поста си говорителят на камарата на представителите Майк Джонсън, който в крайна сметка през април разреши големия пакет помощ за Украйна? И ако не, кой ще го смени и най-вече каква политика ще представлява? Също так е ясно, че при очертаващото се абсолютно превъзходство на републиканците на всички нива във властта, голяма роля ще играят задкулисните разговори между различните течения вътре в партията, както и лобитата. Ако ви е нужен ветропоказател, то аз бих ви посъветвал да следите изявите на сенатор Линдзи Греъм, който се очертава като най-сериозният проукраински лобист в републиканската партия. Ако той зачести визитите си в Киев, както и медийните изяви, то това със сигурност означава, че се търсят начини помощта за Украйна да не спира и даже да бъде увеличена.

Често съм се питал какви точно хора гласуват за Тръмп. Може би най-правилният отговор би бил - класическите "бели" американци, горди наследници на милионите имигранти съградили Америка такава каквато е днес чрез неуморния си труд. Бидейки консервативни и традиционалисти до мозъка на костите си, те вероятно са прави за себе си да се възмущават срещу незаконната емигрантска вълна, която залива САЩ от юг от доста време насам. Друг е въпросът какви са личните им мотиви за това. Мисля че съм срещал такива хора. По време на служебно пътуване до Гърция попаднах в компанията на семейна двойка жизнерадостни американци, типични представители на средната класа. "Представяте ли си", възмутено ми казаха те, когато стигнахме до въпроса за латино емигрантите, "тези берачи на портокали и ябълки претендират за права, искат да имат свои собствени радиопредавания и вестници, НА ИСПАНСКИ?" "Ами върнете ги обратно, като толкова ви пречат", наивно предложих аз. "Аа, не може", в един глас ми отговори семейство Джонсън, "знаете ли тогава, колко много ще поскъпнат ябълките и портокалите?" Та си мисля напоследък, че ако на Тръмп и тръмпистите цената на украинските ябълки им се стори непоносимо висока, така ще се втурнат да помагат на Украйна с всичко необходимо, че на Путин светът ще му се стори тесен.