Пробив в ядрения щит на Русия и как грешката на Путин с атаката на Харков ще окаже решаваща за хода на войната

Операция "Отвъд Хоризонта"

Ако някой в края на февруари 2022 г. ми бе казал, че войната в Украйна ще се проточи с години, ще бъде класически позиционна и най-вече, че след 27 месеца интензивни боеве руските загуби ще надхвърлят половин милион, щях да го изгледам твърде скептически, а може би даже щях да реагирам доста спонтанно. Нямаше да бъда единствен, обаче. Така също щяха да реагират глашатаите на рашизма у нас, които рано-рано изчезнаха от телевизионните екрани, всевъзможни руски и про-руски медии по земното кълбо, цялото военно ръководство на армията на агресора и даже самият Путин. И може би наистина дума дупка не прави, но когато си начело на държава и не можеш да прецениш дълготрайните последствия от това, което ти се струва лесно изпълнимо в краткосрочна перспектива, то тогава за решенията ти ще плащат много поколения след теб.

За пореден път ще взема назаем класическата фраза на Ремарк и ще я изплагиатствам като "На украинския фронт нищо ново". Защото май наистина там в момента не се случва нищо толкова динамично, че да ангажира изцяло вниманието на медиите. Руснаците продължават със своите атаки по цялата дължина на фронтовата линия, която вече се е проточила от Херсон на юг чак до Харков на север. С изключение на два-три локални участъка в Донбас, където те напреднаха от няколкостотин метра до километър, никъде реално не настъпиха значителни промени в очертанията на военните карти. Иначе имаше поредните пострадали невинни цивилни граждани, след като през миналия уикенд мол за строителни материали в Харков получи директно попадение, в резултат на което загинаха до 20 украинци, а над 50 други бяха ранени. Загинали имаше и от другата страна на границата, и то пак в до болка позната място, Белгород, който ЗСУ (украинските въоръжени сили) не спират да обстрелват вече в продължение на много месеци.

На най-коментирания участък на фронта, този между Харков и Волчанск, ситуацията окончателно стигна равновесната си точка и сега май на ход ще бъдат ЗСУ. Твърди се че на няколко места ЗСУ вече са предприели силни локални контраатаки и ще се опитат постепенно да изтласкат агресорите обратно отвъд границата, подобно на сумото. Доколко ще успеят, ще разберем през следващите седмици, но на пръв поглед задачата им не би трябвало да бъде невъзможна за изпълнение, защото в крайна сметка от браздата ги делят едва няколко километра. Отделно от това, евентуален успех в едно такова локално контранастъпление ще бъде максимално използван от украинската пропаганда, дори защото от много месеци армията на Киев не може да се похвали с никакви успехи в това отношение. Иначе предпоставките за провеждане на контраофанзива са налице – руснаците са спрени окончателно, но от друга страна все още не са успели да се окопаят дълбоко, както в Донбас и Запорожието, за да могат да окажат толкова сериозна съпротива на ЗСУ. Освен това упорито се говори, че главното командване в Киев е прехвърлило толкова много резерви в района на Волчанск, че е постигнало там почти трикратно превъзходство над нашествениците и вече разполага с около 40 000 души. Любопитно е да се отбележи, че в този район на страната към ЗСУ се сражават и две руски опозиционни военни формирования – прословутият Руски Доброволчески Корпус, чийто членове са известни с крайно десните си политически възгледи, и Батальонът "Сибир", който е съставен най-вече от представители на "малките" народи на едноименната руска област.

Ако в края на краищата войските на РФ наистина бъдат изтласкани обратно "у дома", то това ще се превърне в едно от най-унизителните поражения за Путин през последно време на бойното поле. И то не защото ще претърпи чак толкова катастрофални загуби, че войската му да не може да съвземе, ами най-вече защото целият този шум с буферните зони, които щели да попречат на украинците да обстрелват постоянно руска територия ще се окаже поредният пропаганден балон на Москва. Да не говорим че човешките и материални загуби също ще се окажат без каквато и да е възвращаемост. Защото в момента болниците в Белгород са толкова препълнени с ранени руски войници, че леглата са разположени едно до друго даже в коридорите. Освен това никой пък не може да каже колко точно са убитите, сред които, както се случва често напоследък, има и немалко цветнокожи "братя по оръжие" съвсем наскоро нахлузили руските униформи. Предизвестеният провал на поредната харковска военна авантюра на руснаците отчасти се дължи и на това, че те така и не успяват надеждно да прикрият пътищата водещи до бойното поле срещу постоянните атаки на украинските дронове. Осведомени твърдят, че в злощастния Волчанск не е успяла да влезе нито една единица руска бронирана техника и затова в уличните боеве пехотата на Путин се бие почти без поддръжка, а някои от танковете на агресора биват унищожавани още на руска територия, докато се придвижват към бойното поле. Подобна е ситуацията с камионните опитващи се да доставят най-необходимото на фронтовата линия.

И за да приключа темата Харков – Волчанск остана да отговоря на един-единствен въпрос – постигна ли целта си новата руска офанзива в този район? Моят отговор е - категорично не. Защото ако целта е била да се създаде някаква буферна зона, да речем на 20 км навътре в украинска територия, то тя очевидно в обозримо бъдеще няма да се осъществи. Ако пък целта е била да се отклонят боеспособни резерви на ЗСУ от другите участци, тя също няма да бъде изпълнена. Наистина, в първите един-два дена на руската атака имаше известно объркване в украинските редици, но то бе бързо преодоляно, включително чрез смяна старшия командир. Руският пробив пък бе окончателно овладян след като наистина бяха прехвърлени някои опитни бойни части от района на Донбас, но те не бяха толкова многобройни, колкото са се надявали в Москва. От тук насетне топката е отново е в полето на руснаците. Ако те имат намерение на свой ред да си върнат инициативата на бойното поле и да възобновят опитите си да достигнат Харков, както и напълно да овладеят Волчанск, то задължително трябва да прехвърлят свежи резерви, за да усилят групировката си. Ако не го направят в обозримо бъдеще, това пък ще означава, че в момента просто не разполагат с някакви значителни резервни войски, което е поредният тревожен сигнал за сегашното състояние на армията на РФ.

Иначе и тази седмица русомелачката продължи да работи на пълни обороти и към четвъртък вечерта загубите на агресора (убити, ранени, контузени и пр.) според данни на украинския Генерален Щаб са достигнали умопомрачителните 507 650 души. Само през последните седем дни те са нараснали с още 8710, което прави средно по 1244 на ден. Към това трябва да добавим и обичайните няколко стотин единици техника, вариращи от танкове до камиони. Новият руски министър на отбраната Белоусов се опита да се намеси в битката на числата заявявайки, че руската армия само през изтичащия месец е унищожила над 35 000 бойци на ЗСУ и над 290 танка и друга бронирана техника. По правило такива гръмки заявления рядко хващат дикиш извън територията на РФ, дори и поради простичкият факт, че пропагандистите на Путин винаги успяват да ги доизкусурят така, че всеки път техните собствени загуби да бъдат по-ниски от украинските. Иначе ако има нещо, в което наистина агресорите преуспяват то това е броят на поразените украински артилерийски системи – според независими изследователи базиращи наблюденията си на разпространени в интернет клипове и фотографии от двете страни, напоследък руснаците успяват да извадят от строя около два пъти повече оръдия на ЗСУ отколкото самите те губят. Те успяват да постигнат това най-вече благодарение на изключително ефективните дронове "Ланцет" за които украинците от много месеци насам нямат ефективно противодействие. Дали се касае само за някакво моментно съотношение на силите или за устойчива тенденция – тепърва предстои да разберем.

Ако има нещо, за което със сигурност можем да твърдим, че се е случило за пръв път от началото на войната насам, то това е ударът на ЗСУ срещу фериботната връзка между Крим и Таманският полуостров, която дублира прословутия Кримски мост. В ранните часове на четвъртък, 30 май, ЗСУ нанесоха комбиниран удар с ракети и морски дронове в района на Керч, в непосредствена близост до западния край на моста, и записаха на своя сметка поредните успехи в тази толкова неравностойна морска война. Сериозни повреди са получили и двата ферибота натоварени с автомобили и влакове, което със сигурност ще ги извади от строя за няколко месеца.

Това пък няма как да не се отрази и на без това крехките логистични връзки на агресора в този район. Освен това са били поразени четири малки катера използвани за охраната на моста. Заслужава да се обърне внимание на факта, че руснаците се оказаха напълно неспособни да спрат устремилите се на висока скорост към набелязаните цели украински морски дронове "Магура", въпреки че опитаха всичко - от стрелба с автоматично оръжие, до атаки с хеликоптери и даже реактивни самолети. Дали елиминирането на фериботната връзка не е част от един по-голям план насочен към окончателното премахване на моста-символ?

Байдън каза "Може"

Миналата седмица вече коментирах очертаващата се вероятност Украйна да получи разрешение от западните си партньори да използва полученото от тях оръжие за удари по цели на международно призната руска територия. Наречете го табу, което би трябвало да се пише само с главни букви, наречете го най-дебелата червена линия на сегашната война, която никой не се осмелява да прекрачи, но е факт че доскоро никой даже не си помисляше, че такова нещо може да се случи. Всичко сякаш се преобърна за дни и вече почти всички страни, дори и традиционно несъгласните САЩ и Германия, побързаха да отменят своите категорични забрани. За това пресичане на поредната червена линия своята роля изиграха няколко фактора. Аз бих посочил трагедията на постоянно обстрелваният Харков, където всяка седмица има поне няколко пострадали, нарастващият страх в Европа и останалият демократичен сват, че Русия се превръща в глобална заплаха за цивилизацията, както и наближаващите президентски избори в САЩ, където републиканците сякаш изведнъж се обърнаха на 180 градуса и от най-яростни противници на всякаква помощ за Украйна изведнъж станаха най-ревностни поддръжници на Киев и даже обвиниха управляващите че не правят достатъчно по въпроса.

Най-голяма роля в поредното завъртане нагоре по спиралата на войната без съмнение има факторът "Путин". Самопровъзгалсилият се президент на РФ за пореден път доказа на всички, че едва ли има много мозък в черепната си кутия и че категорично не може да мисли дори не два ами половин ход напред. Защото ако не беше предприел напълно безсмислената от всякаква гледна точка и най-вече предварително обречена на неуспех офанзива в района на Харков, едва ли въпросът за използването на западни оръжия срещу цели в Русия въобще щеше да стои на дневен ред. Украинците обаче изиграха ходовете си перфектно и вдигнаха такъв шум в медиите, че светът нямаше как да остане безучастен. "Ето, вижте, те ни обстрелват, и са само на няколко километра от нас, но понеже са от другата страна на границата ние не можем да им попречим, най-вече защото нямаме с какво". И чувствителният и съпричастен Запад нямаше как да продължава да стои безучастен. Освен медиите, своята роля изигра и посещението на американския държавен секретар Блинкен в Киев преди седмица и турнето на Зеленски в Европа през тази, по време на което той не спираше отново и отново да настоява за това. Мнението на шефа на НАТО Столтенберг също имаше тежест. Просто комбинацията от висока дипломатическа и медийна активност, плюс традиционната за Путин липса на прозорливост се оказаха чудесно съчетани по време и място.

Към момента само две страни категорично отказват да дадат съгласие за използване на техни оръжия срещу цели на руска територия – Белгия и Италия. Белгийците досега са осигурили известно количество бронирани автомобили както и "малко" дронове, така че реално дори и да бяха дали разрешение, нямаше да има с какво то да се приложи на практика. При италианците все пак е по-различно защото те вече са доставяли артилерийски системи, както и такива за противовъздушна отбрана. На обратния полюс са над десет страни, включително САЩ и Германия. Най-крайна е Литва, чието държавно ръководство в прав текст заяви, че ако Киев сметне за нужно може да нанася удари с техни системи дори по Беларус.

От казаното дотук човек може погрешно да си направи извода, че в близко бъдеще предстои безразборна стрелба по всичко, което се движи или даже стои на място в РФ. Всъщност въобще няма да е така. От Вашингтон, например, вече заявиха че хитът на сезона, ракетите ATACMS с радиус на действие 300 км, остават в забранителния списък. Така ЗСУ ще могат да използват най-вече ракети HIMARS и планиращи бомби, т.е. все оръжия, които могат да достигат обекти на не повече от 80 км и реално не са толкова мощни. Също така, предполагам, разрешението ще важи изключително и само за чисто военни цели, за да не стават "гафове". Със сигурност подобни условия са поставили и някои от другите "снабдители" на оръжия.

Какъв би трябвало да бъде непосредственият ефект от това като цяло революционно решение? Първо, психологически. По този начин демократичната коалиция стояща зад Киев за пореден път демонстрира на Путин, че не се страхува от него и най-вече, че е единна. Второ, би трябвало да подобри ситуацията на ЗСУ на бойното поле, защото ще могат да свалят руски самолети доста по-далеч от собствените си позиции, както и да поразяват летища, критични инсталации и артилерийски позиции. Това би трябвало да важи в пълна сила най-вече за Белгородска област, защото при подготовката на настъплението към Харков руснаците не са очаквали събитията да се развиват по такъв сценарии и са изнесли в непосредствена близост до границата голям брой складове, бази, полигони и т.н. Сега едва ли ще могат да ги преместят толкова бързо за да избегнат неизбежните при новите обстоятелства удари на ЗСУ. И тук е мястото да спомена, че противно на информацията отпетък за условието на Байдън да се нанасят уадари само по цели заплашващи непосредствено Харков, говорителят на Националния Съвет за Сигурност на САЩ Майкъл Карпентър заяви, че разрешението за нанасяне на удари с американско оръжие се отнася до цялата руска пригранична област с Украйна.

Реакцията на Путин бе по-скоро на уплашен тийнейджър, отколкото на зрял човек. По-разно през седмицата, когато най-после загря какво предстои да се случи, той започна да бъбри за нанасяне на някакви удари по малки европейски държави, които били гъсто населени. Типично изказване на загубил връзка с реалността предводител на държава-терорист. Ясно е, че всичко това са само приказки, защото междувременно се случи нещо, което е от изключителна важност за удържането на напъните на диктатора, а почти никой не му обърна внимание. Става въпрос за поразяването с украински дронове на две огромни руски радарни станции "Воронеж ДМ" в Армавир едната, недалеч от черноморския бряг на Кавказ, а другата чак Орск, на границата с Казахстан.

Въпросните радари са част от т.нар. ядрен щит на Русия и са известни като "отвъд хоризонтни", защото сигналът им се движи по овала на земното кълбо и могат да виждат чак до Лисабон, Париж и Осло. Те би трябвало и първи да видят приближаването на неприятелски ракети от голямо разстояние. Но сега, след като са извън строя, в руския щит зее огромна пробойна и то точно в посока на Украйна и източното Средиземноморие, където "случайно" или не е разположен голям американски флот способен наведнъж да изстреля до 500 крилати ракети.

Остава резонният въпрос защо украинците са решили да ударят точно тези радари? Реално те не им пречат, защото за руснаците те са като очила за далечно виждане, т.е. са слабоефективни срещу дронове пуснати отблизо, но същевременно са безгрешни срещу ракети долитащи откъм западна Франция, например. Дали не е, за да държат Путин в шах? Защото на този етап изглежда като предупреждение, че ако все пак реши да предприеме нещо радикално, през дупката в противоядрения му щит ще долети отговор, на който неговото ПВО няма да може да реагира достатъчно бързо. Просто защото никой няма да го види, преди да е станало късно.