Проф. Екатерина Михайлова: Възможна е конституционна криза, ако НС не определи дата за президентските избори

По думите ѝ логиката на Конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори

Екатерина Михайлова
Екатерина Михайлова Източник: ДСБ

Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, каквото и да е това решение. И това решение да бъде ясно, публично, пред българските граждани, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голям проблем за институциите да си вършат работата. Това каза в "Денят започва" по БНТ проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право. Тя обясни, че българската конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство, макар в самата Конституция да няма краен срок за това докога третата политическа група може да го направи.

 

"Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение, и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси", допълни още Михайлова. Михайлова не изключи вероятността от конституционна криза.

 

"Ако бях народен представител и от мен ако зависеше нещо, а такива има в българския парламент, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Няколко пъти ваши колеги ме питат - възможно ли е да има конституционна криза. Да, ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза. Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители", каза тя.

 

По думите ѝ логиката на Конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция. Михайлова поясни, че няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1. "Възможно е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението", каза тя. Според нея това политическо решение е свързано с финанси и технически - дали изборите изобщо могат да се организират по отделно.

 

"При всички положения, ако се проведат заедно, ще имаме улеснение - технически най-вероятно, но ще имаме сливане на кампании. Идеята е за всеки избор да можем да сме достатъчно информирани. Честните избори са информирани избори за гражданите", заяви Михайлова. Михайлова коментира и ситуацията около изслушванията на главния прокурор в Народното събрание.

 

"Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всичко това е назад във времето. От 2015 г. прокуратурата и фигурата на главния прокурор с докладите и информацията, която се получава, е нещо, което не е тайна, то е за да можем да знаем всички начини, по които работи тази институция", обясни тя.

 

Според нея главният прокурор може да бъде изслушван в комисиите, създадени в парламента, и в това няма нищо противоконституционно. Тя обяви, че отдавна е привърженик на извеждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и повече отчетност.

Още от "Мнения и анализи"

Ясно отхвърляне на мирните инициативи на САЩ. Какво каза Лавров в скандално интервю за американската аудитория - анализ

Лавров повтори, че Русия разглежда разширяването на НАТО и предполагаемото "нарушаване на руските интереси за сигурност" като една от "основните причини" за войната

Прочетете повече прочетете повече

Готов ли е Путин да прекрати т.н. "СВО" след срещата в Аляска: ISW даде неочакван отговор

На съвместната пресконференция с Тръмп Путин не каза нищо, което да показва готовност за компромис или отказ от военни цели, коментират анализаторите от института

Прочетете повече прочетете повече

Алфа Рисърч: Вече повечето българи подкрепят въвеждането на еврото, доста фирми ще вдигат заплатите

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени