Проф. Екатерина Михайлова: Възможна е конституционна криза, ако НС не определи дата за президентските избори

По думите ѝ логиката на Конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори

Екатерина Михайлова
Екатерина Михайлова Източник: ДСБ

Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, каквото и да е това решение. И това решение да бъде ясно, публично, пред българските граждани, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голям проблем за институциите да си вършат работата. Това каза в "Денят започва" по БНТ проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право. Тя обясни, че българската конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство, макар в самата Конституция да няма краен срок за това докога третата политическа група може да го направи.

 

"Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение, и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси", допълни още Михайлова. Михайлова не изключи вероятността от конституционна криза.

 

"Ако бях народен представител и от мен ако зависеше нещо, а такива има в българския парламент, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Няколко пъти ваши колеги ме питат - възможно ли е да има конституционна криза. Да, ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза. Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители", каза тя.

 

По думите ѝ логиката на Конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция. Михайлова поясни, че няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1. "Възможно е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението", каза тя. Според нея това политическо решение е свързано с финанси и технически - дали изборите изобщо могат да се организират по отделно.

 

"При всички положения, ако се проведат заедно, ще имаме улеснение - технически най-вероятно, но ще имаме сливане на кампании. Идеята е за всеки избор да можем да сме достатъчно информирани. Честните избори са информирани избори за гражданите", заяви Михайлова. Михайлова коментира и ситуацията около изслушванията на главния прокурор в Народното събрание.

 

"Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всичко това е назад във времето. От 2015 г. прокуратурата и фигурата на главния прокурор с докладите и информацията, която се получава, е нещо, което не е тайна, то е за да можем да знаем всички начини, по които работи тази институция", обясни тя.

 

Според нея главният прокурор може да бъде изслушван в комисиите, създадени в парламента, и в това няма нищо противоконституционно. Тя обяви, че отдавна е привърженик на извеждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и повече отчетност.

Още от "Мнения и анализи"

ISW: Кремъл направи поредица от изявления за териториалните си апетити в Украйна

Представители на Кремъл директно заявиха кои части на Украйна искат да заграбят за себе си, което показва неизменната цел на Русия да унищожи украинската държава и да подчини украинския народ

Прочетете повече прочетете повече

Бившият евродепутат Асим Адемов: ПП-ДБ да се извинят заради подкрепата си на проруския кандидат Румен Радев 2021 г.

Подобни думи ми се искаше да чуя в началото на днешната кръгла маса за издигане на единна кандидатура за президент на самонареклата се "демократична общност" коалиция ПП-ДБ

Прочетете повече прочетете повече

SIPRI: Глобалният ядрен арсенал ще расте, тъй като ерата на разоръжаването приключи

Демонтирането на остарелите бойни глави на САЩ и Русия след края на Студената война доведе до значителен спад на ядрените арсенали, но този ефект сега се забавя, докато разполагането на нови ядрени оръжия се ускорява, посочи институтът

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени