Проф. Пламен Киров: Андрей Гюров не може да е служебен премиер

Сагата с Андрей Гюров вече има двегодишна давност, защото Управителният съвет на БНБ се произнесе с решение 340 от 16 юли 2024 г. С това решение се спира изпълнението на неговите функции като подуправител на БНБ. Управителният съвет на БНБ констатира на първо място несъвместимост със заеманата длъжност, доколкото той не е прекратил своето участие в търговско дружество, в срока, в който законът допуска той да излезе от това дружество. Това пише в свой анализ за в. "Труд" конституционалистът проф. Пламен Киров. 

Всъщност той напуска търговското дружество четири месеца след избирането му за подуправител на БНБ от Народното събрание, като е изпуснал срока, който законът дава възможност да се ликвидира тази несъвместимост.

Става въпрос за едно традиционно нарушение, извършено поради недоглеждане, не поради нещо друго. Подобно нарушение често пъти се случва на местните избори, когато новоизбрани кметове пропускат срока да излязат от търговските дружества. Има трайна практика и на административните съдилища, и на ВАС и на Конституционния съд по този въпрос - че несъвместимостта е налична е тя е основание за прекратяване на правомощията на мандата. Това е констатирано и от решението на УС на БНБ.

На второ място Управителният съвет намира, че Андрей Гюров е нарушил закона за БНБ като не е поискал разрешение от УС да участва в на обществени начала в управлението на две неправителствени организации, въпреки изличното изискване, че той може да участва в УС на такива организации, само след надлежно разрешение от УС на БНБ. В случая, УС трябва да констатира, че тези му участия не влияят върху неговите решения, т.. е той не е в конфликт на интереси. Това Андрей Гюров не е сторил.

Решението на УС е обжалвано, защото може да се обжалва пред ВАС и ВАС вместо да констатира тези безспорни факти отправя запитване до Европейския съд да тълкува понятието независимост на националните банки, включително в светлината на изискването на независимост на служителите в Европейската централна банка. Това запитване чака отговор вече повече от две години и не е ясно кога ще го получи.

В този смисъл нашият съд, отказва да приложи българското право, а не знам защо се опитва да си изясни какви са изискванията на европейското право, макар че в този случай то няма отношение, или по-скоро има странично отношение с решаването на казуса с Андрей Гюров.

Макар и на Андрей Гюров да не му е прекратен мандатът от НС като подуправител на БНБ, той не би могъл да заеме длъжността служебен министър-председател най-малкото защото е прекъснато изпълнението на неговите функции и освен това има неопровержими доказателства, че той е в несъвместимост на мандата, което води до пресрочно прекратяване на неговите правомощия.

Не разбирам и още нещо. След като Гюров обжалва решението на ВАС, защо се съгласява да приеме поста на служебен премиер. Законът на БНБ е категоричен по казуса - "В случай че управителят или подуправител е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, същият подава оставка." (чл.13 ал. 5).

Смятам, че ни беше достатъчен случаят с Кирил Петков, който беше назначен за служебен министър с двойно гражданство и след това указа на президента Румен Радев беше обявен за противоконституционен. Това бе първият за 35 години президентски указ, обявен от КС за противоконституционен. Не виждам защо да експериментираме "с особеното" положение на Андрей Гюров. Не е необходимо да настъпваме два пъти мотиката!