Проруските групи са риск за "стабилно нестабилната" България, сочи доклад на "Фрийдъм хаус"

Войната на Русия в Украйна не се отрази силно на политическия хаос и задълбочаващата се нефукционалност, като особено Румъния, Словакия и България продължават да показват склонност за стабилна нестабилност. Това се казва в годишния доклад за страни в преход на американската фондация "Фрийдъм хаус".

Изследвани са 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики - т.нар. източен блок от времето на студената война - за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати). Текстът е за периода до края на 2022 г. В общия доклад за тези държави споменаването на България (както и на много други, с изключение например на Русия и Украйна) е сравнително ограничено. Събитията от миналата година се описват по-скоро лаконично, с акцент върху разделенията и неспособността да се състави трайно правителство в София, накратко е описана и политическата ситуация в Румъния и Словакия.

Същевременно е "важно да се отбележи, че политическите събития в тези страни нямаха значимо въздействие върху демократичните им институции или оценката им в "Страни в преход" през годината, отвъд малкия спад в категория "Национално демократично управление" в Словакия. "Партийни спорове или спорове за политики се водеха според парламентарните процедури, а избирателите бяха призовани да решат сериозните случаи на безизходица."

В отсъствие на по-трайни системни решения обаче има риск влиянието на проруските групи в България, мощната култура на нетолерантност в Словакия и хроничните пробиви в етиката в Румъния постоянно да отслабят доверието на обществеността в самата демокрация. В одклада н ес еконкретизират кои са "проруските групи".

Какво се казва за България в общия доклад

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично управление (национални институции); избори; гражданско общество; медии; местни институции; съдебна система; борба с корупцията.

Това е втората година без промяна в рейтинга на България, която според текста остава в категорията "полуконсолидирана демокрация" (между 4.01 и 5 единици в специалния индекс; от ЕС такива са още Полша, Хърватия и Румъния). "Консолидирани демокрации" (между 5.01 и 7) са само Чехия, Словакия и балтийските страни. "Хибриден режим" (между 3.01 и 4) е само Унгария.

Тази година промяната в рейтинга е по-скоро изключение за източноевропейските членки на ЕС, за разлика от миналата, когато такава не бе отчетена само в България и Хърватия. Последният спад, през 2021 г., бе заради съдебната система. Друг извод, където България се споменава, е свързан със "силата на ЕС" за влияние в периферията, както е озаглавена част от една от статиите в доклада с автор Майк Смелцър. Отбелязва се, че от 10 държави, класифицирани като "хибридни режими" (и нечленуващи в ЕС), пет са отбелязали подобрения, три - влошаване, но ги обединява едно: "подновената инвазия на Москва срещу съседа ѝ даде да се разбере, че ЕС е единствената им жизнеспособна възможност за политическа и икономическа солидарност".

Материални ползи от членството в ЕС
Независимо какви критики могат да се направят към ЕС, продължава докладът, "членството донесе материални ползи за държавите, които се присъединиха". Отчасти заради преразпределянето на средства и инвестициите по линия на кохезионната политика "дори България, най-бедната страна в блока, се справя по-добре както в социалноикономически план, така и с демократичните индикатори на "Страни в преход", отколкото всички стремящи се (към членство - бел. ред.) страни в Западните Балкани, Източна Европа и Кавказ".

С други думи, близките отношения с ЕС, изглежда, са "единственият път напред за държави в региона, които искат мир и благоденствие". "Хибриден режим" е с обща оценка между 3.01 и 4. В Европейския съюз така се описва само Унгария. Извън него "хибридни режими" са: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна.