Нека бъдем реалисти.
Светът и частта в която се намира България, ги чакат тежки времена. Кланетата в Буча и разрушаването на християнска Украйна имат не само телевизионна и бързо преминаваща актуалност. ТЕ са предизвестие за побесняване на един народ, ръководен от метафизичен Бес. Докато гледаме телевизора все по-безучастно, съвсем близо до нас, един въоръжен с атомен Шпагин уплашен плъх е готов на всичко, за да бъде неговата воля. Волята на затиснатият в ъгъла плъх. Това е зла и много опасна воля. Начело на страната ни в този миг, е поставено едно нищожество, познало през живота си единствено кабината на съветския самолет и ароматът на руската партенка в качеството си на постсъветски младши кадър зачислен на столова храна в армейския стол. Злощастията идват бързо, когато мнозинството нехае за съдбата си, оставено без истински национален водач. Тази пролет не е само селско-етнически български надлъгвания и измами след деня на Лъжата, съобразно поредния измислен изборен кодекс. Тя е преди всичко жестока съдбоносна война за Донбас, Луганск и вероятно Крим, за Източна Украйна, но всъщност за нас, както и за цяла Европа.
Тази пролет и лято ще бъдат времена на глобални изпитания. Трябва да си много тъп, за да не разбереш, че е време да застанем окончателно с онези, които са на верната страна на историята и човечността.
И това не са руснаците.