Путин продължава да губи. Той не може да направи единственото нещо, което неговите твърдолинейни избиратели изискват - да спечели войната

"Институтът за изследване на войната" (ISW) посвещава последния си анализ на бойните действия във войната в Украйна специално на експлозията на Керченския мост на 9 октомври и промените в руската командна верига.

Атаката срещу моста на Керченския пролив, съчетана с неотдавнашните руски военни провали и частична мобилизация, генерира пряка критика към руския президент Владимир Путин и Кремъл от руската провоенна националистическа общност. Някои военни блогъри, които представляват и говорят с тази общност в Telegram, критикуваха неуспеха на Путин и Кремъл да се обърнат директно към големите събития, отбелязвайки, че е предизвикателство да се обединиш зад Путин, когато правителството му разчита на секретност.

Други отбелязват, че Путин последователно не успява да обърне внимание на инциденти като потъването на крайцера Москва или размяната на пленници на бойци от "Азовстал", които прокремълската пропаганда последователно демонизира след битката при Мариупол.

Според някои, Путин трябва да отмъсти за експлозията на Керченския мост, за да не се възприеме мълчанието му като "слабост".

Тези, които не критикуваха Путин, разкритикуваха мълчанието на руския заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, тъй като той направи няколко публични твърдения, че атака срещу Кримския мост е руска "червена линия".

Пряката критика на Путин от тази общност е почти безпрецедентна. Военните блогъри и други националистически фигури продължават да изразяват огромна подкрепа за целите на Путин в Украйна и досега са обвинявали руското военно командване или руското Министерство на отбраната (MO) за провалите и неуспехите.

Тези критики от провоенния лагер може да показват нарастващи съмнения относно способността на Путин да изпълни обещаната си цел за "денацификация" на Украйна и могат да подкопаят образа и доверието на Путин в рамките на основния му електорат. Обявените цели на Путин за инвазията, която той започна на 24 февруари, дълбоко отекнаха сред националистическата общност, която твърдо се присъедини към идеологията за историческото и културно превъзходство на Русия и правото да контролира териториите на бившия Съветски съюз и Руската империя.

Неотдавнашните военни неуспехи обаче накараха някои блогърите да се загрижат за ангажираността на Путин с тази идеология, като някои военни блогъри дори го обвиняват, че не е успял да поддържа идеологията дори преди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Един блогър отбеляза на 7 октомври своето отвращение към руския политически елит, включително Путин, за последователния неуспех да превземе Украйна след революцията на Евромайдана през 2014 г. и за провеждането на "грозна специална военна операция", която само допълнително обедини украинците и Запада срещу Русия.

Недоволството от неспособността на Путин да наложи собствените си "червени линии" се корени в неуспеха му да създаде правилно информационни условия преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Путин беше определил червените линии като разширяване на НАТО и доставка на стратегически оръжейни системи, включително системи с ядрен капацитет, но той не е коригирал публично тези "червени линии" от началото на инвазията.

По този начин военните блогъри и националистическата общност се хванаха за обявените от Медведев "червени линии", които Путин не потвърди публично, камо ли да ги наложи - факти, които само допълнително ги разочароваха. Кремъл остави място за объркване по отношение на собствената си визия за войната от самото начало, факт, който може да застраши продължаващата му подкрепа сред хората, за които резонират най-крайните и грандиозни цели.

Други руски националисти, пропагандисти и подставени лица обвиняват службите за сигурност и руското Министерство на отбраната (МО), феномен, който може да подкопае режима на Путин в дългосрочен план. Журналистът от "Комсомолкая правда" и руски полковник от запаса Виктор Баранец прехвърли отговорността за експлозията на Керченския мост на руските служби за сигурност, които нарече "предатели".

Изявленията на Баранец предизвикаха вълна от критики от милблогърите, като някои дори го обвиниха, че се застъпва за цензура сред блогърите и е свързан с чуждестранни агенти. Руският пропагандист Владимир Соловьов открито обвини руското МО, че само пуска безполезни изявления, вместо действително да си върне инициативата на бойното поле.

Кремъл може би удвоява известната вече неприязън на блогърите към руското МО, за да използва военното си ръководство като изкупителна жертва за военните си провали.

Възприемането на траекторията на войната и на украинските възможности също се променя и на руснаците предстои грубо пробуждане. Руски източници вече признават, че украинската контраофанзива представлява значителна заплаха за руските сили в Южна Украйна.

Това признание е значително отклонение от тезата, че украинците са се провалили в Херсонска област.

Руските източници променят значително линията на пропагандата и вече твърдят, че украинците не биха успели без прякото участие на НАТО, прокарвайки версията, че Русия се бие срещу мощния западен блок, а не срещу долната Украйна.

Не е ясно как подобни извинения стигат до местната публика, но внезапните отклонения от продължилите месеци декларации за неспособността на Украйна да напредне на юг може да предизвикат известно безпокойство сред руската общественост, която вече е заета със страхове от мобилизация.

Руски гласове в информационното пространство настояват руската армия да отвърне на експлозията на Керченския мост, като си върне инициативата на бойното поле и възобнови ракетната кампания срещу украинската инфраструктура. Соловьов цитира изявлението на Владимир Ленин, че "войната трябва да се води реално или изобщо не трябва да се води" и призова за мащабна кампания от удари по украинската критична инфраструктура.

Военни блогъри и пълномощници повториха изявленията на Соловьов, като отбелязаха опасенията си от повторно нападение срещу Кримския мост.

Става все по-очевидно, че руските гласове в информационното пространство все повече осъзнават, че войната не върви добре, атакувайки стратегията на Кремъл да мълчи и призовавайки за публично участие на Путин във войната. Един блогър дори отбеляза, че това е времето за "радикална, бърза и спешна промяна" в Русия.

Не е ясно дали Путин ще успее напълно да удовлетвори тези искания за промяна. Путин може да се опита да отговори или да отклони тези критики по време на срещата си с руския Съвет за сигурност, насрочена за 10 октомври.

Оформянето в рамките на информационното пространство на спешна нужда от промяна в Кремъл може да представлява заплаха за Путин, когато той не е в състояние да направи промените, необходими за промяна на траекторията на войната по смислен начин.

Путин продължава да размества своите висши военни командири, вероятно за да отклони вината от себе си и да възроди ентусиазма в екстремистката паравоенна общност. Кремъл обяви, че армейският генерал Сергей Суровикин е поел командването на цялата "специална военна операция".

Руската провоенна националистическа общност приветства това съобщение. Канал в Telegram, свързан с частната военна компания "Вагнер", контролирана от Евгений Пригожин, спекулира, че ще последват още промени. Каналът твърди, че Кремъл също планира да смени министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб на армията генерал Валерий Герасимов през следващата седмица в резултат на инцидента на Керченския мост.

Той добави, без да предлага доказателства, че губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин ще замени Шойгу и че заместник-началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Александър Матовников ще замени Герасимов.

Руската провоенна националистическа общност приветства назначаването на Суровикин с ирационален ентусиазъм. Някои милблогъри изглежда видяха издигането на Суровикин като доказателство, че Путин най-накрая създава обединен щаб за контрол на цялата военна операция и че Суровикин може да има повече власт дори от началника на руския генерален щаб.

Тези коментари описват назначаването на Суровикин като продължение на това, което те виждат като загуба на доверие от страна на Путин в руското МО и Генералния щаб и се обръщат към по-цялостния и брутален стил на командване и война, който предпочитат. Тези реакции са странни, като се има предвид, че Суровикин е обикновен руски офицер, за който се твърди, че командва руските операции в Южна Украйна от юли.

Той едва ли се е покрил със слава в тази роля, тъй като руските сили там не спечелиха значима позиция и всъщност претърпяха големи загуби в западен Херсон под негово командване.

Според руските власти, атентатът е организирана от украинските спецслужби, с помощта и на руски граждани

Путин не може да направи единственото нещо, което неговите твърдолинейни избиратели изискват - да спечели войната. Разместването на висши командири няма да реши системните проблеми, които възпрепятстваха руските операции, логистика, отбранителна индустрия и мобилизация от самото начало на инвазията.

Изкупителните жертви могат да отклонят критиките от Путин само за известно време и появата на директна критика към лидерството на Путин сред най-преданите му твърдолинейни избиратели вероятно е предвестник на бъдещо недоволство.

Ескалацията, било то конвенционална или ядрена, не може да реши проблемите на Путин. Ако руските сили успеят да разширят атаките си срещу украински населени центрове или критична инфраструктура, или ако Путин е готов да използва тактически ядрени оръжия срещу Украйна, той може само да се надява, че по този начин ще спре украинската контраофанзива за известно време.

Такива атаки няма да позволят на силите му да завладеят Украйна и да постигнат целите, които крайните провоенни руски националисти изискват. Те може и да предизвикат реакции на Запада, които руските хардлайнери биха възприели като потвърждение на своите аргументи - но с цената на опустошаване на оставащата военна мощ на Русия и способността й да постигне нещо с истинска стойност.

Какво може да се случи, ако Путин загуби подкрепата на избирателите, които са най-отдадени на неговата визия? Трудно е да се каже.