Радев е руски политически проект, стратегическата му цел - максимална вътрешна дестабилизация на България

Струва ми се, че страдаме от сериозен дефицит на системен анализ. Разглеждаме отделните политически събития изолирано, без да търсим взаимовръзките и кумулативния им ефект.

Обсъждаме бюджета на Радев като икономическа политика, руските хибридни атаки като отделни инциденти, а натиска на КЗК и БАБХ срещу Kaufland и Lidl като поредната регулаторна саморазправа, или дори като идиотска некомпетентност. Нека обаче да отдалечим малко микроскопа.

Русия провежда последователна стратегия за икономическа и социална дестабилизация на цяла Европа: саботажи срещу критична инфраструктура, взривове в оръжейни заводи, кибератаки срещу ключови индустрии и икономически системи и логистични вериги. Целта е ерозия на институционалното доверие, икономическа несигурност и отслабване на обществената устойчивост.

При агрегиране на тези процеси чрез същата аналитична рамка, приложено към България, получаваме още по-тревожни резултати. Тук не са необходими скъпи кибератаки срещу бизнеса, когато можеш да използваш държавните институции като инструмент за въздействие.

Разградена армия отвътре, възстановяване на руските енергийни зависимости, бюджетна политика с разрушителен потенциал за бизнеса и публичните финанси, регулаторен натиск върху най-големите работодатели в страната. Това е система от взаимно усилващи се процеси, а не на сбор от случайни управленски провали.

Радев е руски политически проект, изграден с помощта на руски политически технологии. Той вече разполага с държавните лостове за въздействие. Наблюдаваните действия обслужват една стратегическа цел: максимална вътрешна дестабилизация на България. Това е ТЪРСЕНА ЦЕЛ, а не банална некадърност.

Европейското измерение също не е за подценяване. Всяка дестабилизирана държава в ЕС отслабва общата институционална устойчивост, отклонява политически и финансов ресурс и подкопава единството на Съюза – включително способността му да подкрепя Украйна.

Медийният шум, руските хибридни операции и тролските фабрики допълнително затрудняват разпознаването на тази закономерност, като фрагментират общественото внимание и превръщат всеки отделен проблем в самостоятелен скандал.

Хора, може би е време да престанем да анализираме събитията поотделно и да започнем да оценяваме общия им стратегически ефект. Защото ви гарантирам, че това, което изглежда като поредица от политически безумия, е именно търсеният резултат.

И най-страшното е, че този път Русия няма нужда да атакува България отвън. Те вече превзеха всичко, което им трябва, имат си генерал-губернатор, остава само да трошат.