Разпадът на "нерушимия съюз"

Изпълниха се 30 години от разпада на СССР. Имаше един анекдот: върви по московските улици човек и раздава листовки. Минувачите взимат, озъртат се и я поглеждат. А на нея нищо не пише – празен лист. "Защо раздавате празни листовки? – с възмущение попитал един. "А защо трябва да пише нещо? Всичко и така е ясно". Този анекдот тогава отразяваше деморализацията, завладяла съветското общество, безсмислието на партийните повели, недоверието в системата.

Тоталитарният режим, поставил си още при Хрушчов целта да построи комунизма през 1980 г., затъва във все по-дълбока икономическа криза. Морално остарели технологии бълват некачествена продукция, хроничният дефицит на стоки и услуги е начин на живот. Опитите за икономически реформи на Косигин не дават никакъв резултат, преливане от пусто е трансформирането на колхозите в совхози, мерките за укрепване на трудовата дисциплина, борба разхищенията и с пиянството. Всичко е покрито със струпеите на вездесъщата съветска бюрокрация, които изцеждат и разпиляват все по-оскъдните публични ресурси.

Номенклатурната каста, която съвкупно е наброявала около десет процента от населението, е обгрижвана с привилегии и снабдяване, които са недостъпни за "простосмъртните". Блясъкът, който първоначално се опитва да си придава съветската система, бързо се превръща в ръжда. Славословията дрънчат на кухо. За СССР вече се говори като за "геронтокрация", но това понятие съвсем не се свежда до високата възраст на висшия ешелон, а се отнася до самата система, която затъва в управленска деменция. Гласността, отприщена по-сетне при Горбачов, разкрива дълго потискани истини за същността на режима. Рухват илюзии, разпадат се идеали, все повече хора осъзнават, че са живели в една голяма лъжа.

На поредния "исторически" пленум на ЦК на КПСС Горбачов поставя за основна задача ускореното догонване на водещите капиталистически държави. Същият призив са отправяли преди това и Хрушчов, и Брежнев, и Черненко и даже Андропов. И резултатите винаги са били едни и същи, защото проблемите имат системен характер. Към това се прибавя и срива в цените на петрола през 1985-86 г., който лишава съветската икономика от живителен ресурс, както и натискът на САЩ при Рейгън за надпревара във въоръжаването. Тласък на деморализацията на режима дава и Чернобилската катастрофа през 1986 г.

Перестройката на Горбачов, посрещната с надежда в соцлагера и като сензация в свободния свят, е опит за мимикрия на старата система. Обективните исторически процеси слагат край на тази мимикрия и водят до ускорения разпад на стария режим и на самия СССР. Още през 1988 г. под полуоткрехнатия тоталитарен похлупак започват да избуяват дълго потисканите национални противоречия в СССР – Нагорни Карабах, населен предимно с арменци, но предаден от тоталитарната власт в състава на Азербайджан, взема решение за присъединяване към Армения. Централната власт въвежда извънредно положение в областта.

Дезинтеграцията и дерусификацията на отделните републики набират темпове още през есента на същата година - в Латвия и Естония дават на националните си езици статут на "държавен език". През 1989 г. същото правят Молдова, Узбекистан и др. Някои от републиките обявяват приоритет на националното законодателство пред съюзното. Опитите на централната власт да обявява подобни актове за неконституционни не дават ефект. Нищо не допринася и свиканият на 19 септември 1989 г. пленум на ЦК на КПСС "по националния въпрос". В държавния и партиен апарат на СССР се развихря ожесточена борба за власт. На 7 февруари 1990 г. е отменен чл. 6 от конституцията на СССР за ръководната роля на компартията. На 17 март 1991 г се провежда всесъюзен референдум, в който почти 80% от гласоподавателите подкрепят съхраняване на един "обновен СССР".

Но разпадът е необратим. Междувременно, в опит да удържи централната власт Горбачов въвежда постовете "президент и вицепрезидент на СССР". Започва и Новоогарьовския процес – преговори за нова конституционна формула на разпадащия се съюз, като конфедерация, наречена Съюз на съветските суверенни републики (пак СССР). Подписването й е осуетено от августовския пуч – опитът за преврат на хардлайнерите в КПСС и репресивния апарат на режима, състоял се на 19-21 август 1991 г. В 6.06 ч на 19 август ТАСС предава, че президентът на СССР Горбачов (намиращ се на почивка в кримския курорт Форос) е отстранен по здравословни причини, правомощията му се поемат от вицепрезидента Янаев, а държавното управление ще се осъществява от Държавен комитет за извънредното положение, в който влизат и шефът на КГБ, военният и вътрешният министри и др.

Елитните Таманска и Кантемировска дивизии са вдигнати по тревога и към Москва потеглят колони от 400 танка и бронетранспортьори. Те влизат в Москва по Кутузовски проспект, по който някога Наполеон нахлува в града. Повече от 10 хиляди войници се разполагат в центъра и на две от московските летища. КГБ изземва тиражите на независимите вестници и поставя под контрол държавните телевизия и радио. В ефира през целия ден звучи "Лебедово езеро". Но ръководството на Руската федерация, водено от Борис Елцин, с помощта на хиляди граждани се барикадира и обявява преврата за противоконституционен. В крайна сметка ключови подразделения от армията преминават на страната на Елцин, превратаджиите скоропостижно са арестувани. Горбачов се завръща в Москва, но вече е "цар без царство".

Започналият по-рано "парад на суверенитетите" се разраства и до края на септември независимост вече са обявили повечето републики. На 23 август Елцин издава указ за забрана на КПСС и конфискация на партийното имущество на територията на Русия. Същото правят и в Молдова. Това е политическият край на СССР. Фактическият настъпва на 8 декември 1991 г., когато в Беловежката гора, близо до Брест, ръководителите на Русия, Украйна и Беларус обявяват, че: "СССР като субект на международното право и геополитическа реалност прекратява съществуването си". Тримата лидери обявяват създаване на Общност на независимите държави, а още осем републики се присъединяват на 21 декември с подписването на Алматинската декларация.

Преди това, на 12 декември, Върховният съвет на РСФСР денонсира договора за образуване на СССР. Юридическият край на СССР настъпва на 24 декември 1991 г., когато съюзът прекратява членството си ООН, а на негово място встъпва като правоприемник Русия. На 25 декември в телевизионно обръщение Горбачов обявява указ за преустановяване на функциите си като президент и върховен главнокомандващ, ядреното куфарче е предадено на Елцин, а в 19.38 ч червеното съветско знаме над Кремъл е заменено с трибагреника на Русия. На 26 декември Върховният съвет на СССР признава независимостта на всички отделили се републики и се саморазпуска. Това е логичният край на "нерушимия съюз". Съюз, изиграл и решаващата роля за разгрома на мракобесието на германския нацизъм, но сам ликвидирал Свободата и управлявал с репресии и потисничество.