Володимир Вятрович, украински народен представител, историк, бивш директор на Украинския институт за национална памет, специално за "Главред"
Контролираното разпадане на Русия на отделни национални образувания през следващите 50 години е неизбежен сценарий, ако режимът на Путин оцелее и агресивната политика на Руската федерация не се промени, смята Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана. Но едва ли можем да говорим за неизбежността на разпадането на Руската федерация, тъй като тя може да съществува дълго време с помощта на съседите си и поради ненамесата на демократичния Запад.
Сценарият за преформатиране на Русия в различни национално-демократични държави обаче е много желан за Украйна и целия демократичен свят. Но за да може този сценарий да стане реалност, трябва да се положат усилия. Разбира се, добре е, че сега се правят такива изявления, включително и от представители на Съвета за национална сигурност и отбрана, но е време да се премине от изразяване на желания към въплъщение на тези идеи в държавната политика.
Върховната Рада прие редица изявления в подкрепа на някои поробени народи на Руската федерация, последното от които се отнася до геноцида на черкезкия народ. Но това не е достатъчно. В парламента е регистриран законопроект за принципите на държавната политика за работа с поробените народи на Руската федерация. Той предвижда провеждането на целенасочена държавна политика, чиято цел е да подкрепи поробените народи на Русия, включително възможността им да придобият национална държавна независимост.
Този сценарий е много желан – той е не по-малко важна гаранция за сигурността на Украйна от интеграцията в НАТО и ЕС. В този случай Украйна може дори да се наложи да поеме инициативата и да убеди западните съюзници, че подобен сценарий не е заплаха, а възможност за изграждане на свят, базиран на нормални демократични принципи и премахване на заплахата от руския империализъм. Това е най-добрият вариант, който гарантира сигурността на демократичния свят.
За съжаление сега виждаме различна позиция: на Запад, особено в САЩ, мнозинството разглежда разпадането на Руската федерация почти като апокалиптичен сценарий поради заплахата от разпространение на ядрено оръжие. И в това Западът повтаря грешката от 1991 г., когато смяташе, че именно подкрепата на имперския център в Москва и на Горбачов гарантира стабилността в региона, застъпваше се за демократизацията на Съветския съюз и категорично се противопоставяше на разпадането му, защото се страхуваше от по-нататъшната съдба на ядрените оръжия. Следващите 30 години показаха на света заблудата на този подход.
Залогът на Запада, че притежаването на ядрени оръжия от Русия ще премахне заплахата от ядрени оръжия, изобщо не проработи. Освен това именно Русия стана първата държава, която открито започна да заплашва света с използването на ядрено оръжие. Ето защо изключително важна предпоставка за трансформацията на руската империя и превръщането й в група от национални демократични държави е одобрението на такава перспектива от западните политически елити и участието на Украйна в подкрепата на поробените народи на Руската федерация, така че националните демократични държави да се появят върху руините на сегашната Руска империя.
Вероятността от разпадане на Руската империя е много голяма. Но ако това е спонтанен и неконтролируем процес, без опити да се насочи в демократично русло, то, за съжаление, фрагментите на Руската империя, които ще се появят на руините й, могат да имат много опасен формат на някои крайни ислямистки форми и да се превърнат в източник на тероризъм, включително ядрен тероризъм. Затова най-доброто, което западните държави могат да направят, е да се опитат да контролират и направляват тези процеси, а не да ги ограничават, както са сега.
Страхът от разпространение на ядрени оръжия в случай на разпад на Руската федерация е най-очевидната причина, поради която Западът не иска разпадането на Русия. Но освен това, разбира се, Западът също има желание да продължи да работи както обикновено с Русия, като един голям пазар за продажби. Друга важна причина за подкрепа дори на такава отвратителна Русия, каквато е сега, е любовта на западните общества към руската култура. Тази русификация прониква в западните политически елити и не е толкова лесно да се отървете от нея. И това е и причината, поради която много хора на Запад, които вземат решения, дори разбирайки заплахите от съвременна Русия, все още не могат да си представят, че тя изведнъж ще изчезне и вместо това ще има непознати за тях национални държави.
До голяма степен перспективата за разпадане на Русия зависи от оставането на Путин на власт. Руската империя, както всяка империя, е много авторитарна и съобразена с конкретен лидер. Зависимостта на съществуването й от конкретни политически решения на най-високо равнище е голяма. Трябва да се отбележи, че липсата на механизми за смяна на властта в Русия в случай на изчезване, смърт, бягство и т.н. на Путин може да доведе до хаос, който ще даде шанс на поробените народи. Сега Путин олицетворява имперските настроения на руското общество и в същото време ги усилва. Тоест Путин е въплъщение на факта, че Русия е имперска и донякъде успешна сила, която се завръща в световната политика именно благодарение на поведението на Путин.
Далеч съм от очакването, че смъртта на Путин автоматично ще доведе до появата на друга Русия, но без него такива шансове определено ще се появят. И е важно да обясним на нашите западни съюзници, че простото отстраняване на Путин от власт в Русия по един или друг начин не означава премахване на руската агресия. Освен това наследникът на Путин може да е не по-малко носител на руските имперски настроения от Путин. Следователно той може да стане наследник на политиката, която сега е източник на опасност. Тоест проблемът не е в Путин, а в руския империализъм.
Освен това всяка времева рамка за евентуалното разпадане на Русия ще бъде абсолютно без значение. Събитията се развиват толкова неравномерно, че е невъзможно да се каже, че Русия ще се разпадне след 50 или 2-3 години. В крайна сметка през лятото на 1991 г. много малко хора можеха да предвидят разпадането на СССР.