Съветските периоди на Иван Костов

Със заповед № 0227/24.09.1969 г. на командира на 87-и артилерийски полк-Кърджали, Иван Костов е уволнен със звание мл.сержант, военно-отчетна специалност "113" и длъжност "началник на радиостанция Р-104". След уволнението си Иван Костов започва работа като аеролог в "Централната Аерологична Обсерватория" (ЦАО) на НИМХ. През май 1970 г. Костов кандидатства в конкурс на ДСО "БГА-Балкан" за летци и авиодиспечери. След проведените през юни-юли медицински прегледи и психотехнически тестове, се класира за обучение в летателното училище за гражданска авиация в украинския град Кременчуг, където отива на 26 август 1970 г. След месец и половина-два се прибира в България, за да продължи образованието си във ВИИ "Карл Маркс", където е приет в специалността "политическа икономия".

Този кратък период от два месеца се превърна в повод за множество обвинения към него, че по време на това кратко и незавършило на практика обучение, Иван Костов е бил вербуван от ГРУ (военното разузнаване) на Съветската армия. Този казус иска много обективно, внимателно и честно анализиране. Всичко започна с една специална пресконференция на бившия вътрешен министър в правителството на ОДС Богомил Бонев през 2004 г. На нея той изговори много неща, като подкрепи твърденията си с догадки и предполоожения. Други, като напр. твърдението за "ГРУ връзката" на Костов бяха просто казани. Без нито едно доказателство, без нито един солиден и сериозен факт, без нито един документ. Беше хвърлено просто ей така. В бр. 16 от април 2010 г. в. "Уикенд" направи пространна публикация, в която се твърдеше, че Алексей Петров се е опитвал да оказва натиск върху Иван Костов с компромати по времето на главния прокурор Никола Филчев. В разгара на войната между експремиера и обвинител № 1, Алексей Петров твърдял според публикацията на вестника, че има секретни документи, предоставени му от бивш генерал от Държавна сигурност. От тях се виждало, че Костов е таен агент на съветското военно разузнаване ГРУ на ГЩ на Съветската армия и че методично и системно защитава интересите на Русия, макар за пред обществото да е сред най-яростните критици на Москва.  В публикацията се прогнозира, че документът скоро щял  бъде пуснат в обращение по медиите. Според съдържанието му лидерът на ДСБ бил вербуван в СССР през 1969 г.

Ето Ви и първата грешка на авторите на статията. Това, което мога документално да докажа е, че Иван Костов отива в Кременчуг на 26 август 1970 г. Пак според тази публикация, училището в Кременчуг не било никакво селскостопанско училище, а секретна база на ГРУ, където се обучавали летци на всякакви видове хеликоптери и самолети, които били използвани за нуждите на разузнавателното управление на Съветската армия. Мълвата разнасяла, че документът, с който Алексей Петров разполагал, датирал от 1972 г. и бил адресиран до Държавна сигурност. От съветското ГРУ пращали изходяща препоръка към ДС Костов да не бъде привличан за работа към специалните органи, което негласно означавало, че той е ангажиран със съветските служби. Толкова. Всичко звучи така подредено и толкова завладяващо, че щеше да е истински изследователски удар, ако имаше поне един лист, поне едно факсимиле на този документ, което да анализираме – истински ли е, фалшив ли е, съдържа ли неотменните атрибути на този вид документация, която ако се засече, то тогава с голяма доза вероятност може да се отговори на горните въпроси. Но уви - нито този документ, нито някой друг се е появил за тези седемнадесет години от 2004 г. досега.

В някои биографии на Иван Костов публикувани в различни вестници и електронни медии, където той е давал интервюта е написано, че става дума за училище за летци в селскостопанската авиация. Версията за пребиваване в училище за летци поддържа и самият Иван Костов в кратките, давани с видима неохота свидетелства по тази тема. Този период от живота му е старателно скриван години наред. Имам всички негови биографии през годините – в тези, които са публикувани в периода от 1990 до 1997 г. никъде не присъства споменаване за неговото обучение в Кременчуг. За пръв път тази информация се появява в една редакционна статия на в. "Капитал" от 21 април 1997 г. със заглавие "Една победа по пътя на Иван Костов". След това Иван Костов говори за същия факт в интервю за в. "Нощен Труд" от 12-13 февруари 1998 г. Икономистът Кольо Парамов дава своята версия на този епизод от биографията на Иван Костов. Преди години Парамов настоятелно твърдеше, че са карали една и съща школа с Иван Костов в Украйна. После свидетелствата му започнаха да търпят вариации, докато накрая съвсем затихнаха. За съжаление обаче,  освен твърдения и той, и Богомил Бонев не дават никакви други доказателства. Няма документи, няма архивни материали, няма снимки. Няма нищо! Само необосновани и произволни твърдения. А частното мнение, като се знае не е факт. То е такова, каквото го описвам – частно мнение и нищо повече. Не може да бъде солидно доказателство. Дори фактът, че Иван Костов никога не коментира или коментира противоречиво тези факти и тези интерпретации не може да бъде доказателство, че те са верни. Достатъчно дълго и твърде много са случаите на произволни твърдения по време на посткомунистическия преход, за да се задоволяваме с тях.

Затова преди десетина години реших, че най-доброто доказателство биха били документи от самото училище за летци в Кременчуг, което си функционира до ден-днешен. Свързах се с ръководството на училището и получих от тях два мейла – един на 18 ноември 2013 г. и втори - на следващия ден. Ето какво пишеше в първия:
"Информацию о Костове Иване Йордановиче мы не можем предоставить Вам без его согласия в соответствии с Законом Украины №2297-YI от 01.06.2010 "Про захист персональних даних" (ст.10.14)". Вторият мейл от 19 ноември прилагам като факсимиле. В него пише следното:
"Здраствуйте, anton!

Сообщаем Вам, что данные на Костова Ивана Йордановича у нас имеются. Для того, чтобы получить информацию нужно его согласие в письменной произвольной форме и заверенную копия паспорта.

С уважением,

Канцелярия".

Този мейл според мен дава известна информация. Първо, със сигурност научаваме, че Иван Костов е бил там, а не някъде другаде в Украйна. Второ, версията за вербуването му от ГРУ точно в Кременчуг става много неустойчива, защото ако беше така, там едва ли биха запазили каквито и да е документи за него. При това с възможност да се получат сравнително лесно (разбира се, ако самият Иван Костов се съгласи на това, което според мен е най-трудната част). И трето, прерових целия архив на БГА "Балкан", за да видя дали няма нещо свързано с командироване на служители в съветски авиационни училища. След едномесечно търсене за мое щастие в архива на БГА "Балкан" попаднах на документи, в които се споменаваше Кременчуг. Когато се прочетат непредубедено тези документи ще разберете, че периодичното изпращане на български пилоти и други служители на обучение в Кременчуг си е било съвсем рутинно упражнение. В края на август 1970 г. Иван Костов пристига за обучението си в Кременчуг. Остава там само месец и половина-два, защото е приет да учи във ВИИ "Карл Маркс".

Според твърдението на майка му Поликсена Димитрова в едно интервю от 27 септември 2000 г. във в-к "Труд":
"Още преди да го вземат студент тука, отиде в Съветския съюз и го приеха за летец. И там изкара две петици, стоя два-три месеца. Но аз не давах там да остава, исках да си дойде в България. И като го приеха тука, писах му и той се върна." В архива на ДСО "БГА Балкан" открих документ, който описва командированeто на служители на ДСО "БГА Балкан" в Кременчуг, със задача да заведат и настанят различни групи от обучаващи се български курсанти там. Преди няколко години, докато проучвах документи от отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП, който се пазят в Централния държавен архив, попаднах на изключително интересни документи. Става дума за автентични документи от ППО (първична-партийна организация) на българските курсанти в училището в Кременчуг. Находката наистина е впечатляваща и тя дава важна информация за хората, с които Иван Костов е бил там – той за кратко, а те са завършили целия курс и вероятно днес са пенсионирани пилоти от селскостопанската авиация.

Сред тях са Илия Златков, Атанас Ангелов, Кръстьо Кръстев. Тези хора са изкарали пълния курс на обучение там, не са вербувани от ГРУ и изобщо - пенсионирали са се като пилоти от селскостопанска авиация. Какъвто щеше да е и Костов, ако не беше вторият му период в Съветите. Мисля, че всички тези документи поставят под голямо съмнение твърденията за някакво "вербуване от ГРУ" на Иван Костов, която според авторите й се е случила по време на краткото му пребиваване в Кремечуг. Няма нито едно сериозно доказателство за това. Поне аз не съм открил или видял такова.

Вторият съветски период на Иван Костов е петмесечен – обхваща периода от есента на 1981 до зимата на 1982 г. За него имаме солидни, неопровержими документи от архива на Центъра за идеологически дисциплини, пълно копие от който притежавам в личния си архив. В периода 19-25 ноември 1979 г. внушителна делегация на ВМЕИ "В.И.Ленин", начело с ректора проф. Начо Начев посещава МЭИ (Московски енергетически институт) в Москва. В делегацията е и директорът на Центъра за идеологически дисциплини проф. Саркис Саркисян, където отскоро вече работи и Иван Костов. Ето какво свидетелствуват архивите за срещите на проф. Саркисян:

"На срещите на проф. Саркисян - директор на ЦИД - с ръководителите на идеологическите катедри на МЭИ бяха уточнени насоките на сътрудничеството и предмета на бъдещата съвместна дейност в областта на учебно-възпитателната и научноизследователската работа". В резултат на тези договорки за размяна Иван Костов ще замине през 1981 г. на петмесечна специализация в ИПК (Институт за повишаване на квалификацията) в Московския държавен университет. Цялата биография на Иван Костов през 80-те години на миналия век е жалонирана от многобройни ангажименти и зависимости от комунистическата идеология и номенклатура, контакти и обучения в специализирани идеологически структури в Съветския съюз, които са под юрисдикцията на ЦК на КПСС. Информацията както за пребиваването на Костов в летателното училище в Кременчуг, така и за специализациите в Съветския съюз бяха сред най-прикриваните в неговата биография факти. Когато открих, че Иван Костов е бил през 80-те години на обучение в ИПК в Москва, бях силно заинтригуван. Трябваше да си обясня какъв е този мистериозен институт, който се споменава в архивните документи.

Оказа се, че т.н. ИПК (Институти за повишаване на квалификацията) са съществували в Москва, Ленинград, Киев, Новосибирск, Ростов на Дон и т.н. Те са представлявали структури с висок идеологически статус и като такива са били под юрисдикцията на ЦК на КПСС - ректорите на всички ИПК през онези години са назначавани от същия ЦК на КПСС. Нека обобщя документалната истина за специализацията на Иван Костов в Института за повишаване на квалификацията на преподавателите по обществени науки при Московския държавен университет "М.В. Ломоносов". След като отива през 1981 г., Иван Костов е зачислен като слушател в 52 набор, 23 група на катедрата по "Политическа икономия" в МГУ. През 1981 г. той подготвя методически доклад на тема : "Използване на математическите методи в преподаването на политическа икономия в технически вузове" (на основата на лекциите по темата "Печалба и цена на производството"). Знаете, че работя единствено и само с документи, при това единствено и само автентични документи. Няма да се уморя да повтарям това. Ето факсимиле от този методически доклад, писан от слушателя в ИПК при МГУ Иван Костов. Докладът е 15 страници и в него освен математическите модели и формули, както може да се досетите присъства инеговият любимец Карл Маркс – авторът стъпва основно на марксовата теория на модификациите и превръщането на формите и подробно разглежда възможността за моделиране на взаимозависимостите между категориите на теорията за стойността на Маркс.

Научен ръководител на Иван Костов в ИПК при МГУ е д.и.н., професор Владимир Дорофеевич Камаев, заслужил деятел на науката, член на общество "Знание" в Москва и председател на неговата Ревизионна комисия. Владимир Камаев е автор на множество книги по политикономия на социализма, научно-техническата революция, стопанския механизъм при социализма и други подобни комунистически глупости.

На 8 януари 1982 г. Иван Костов предава втори доклад, този път на тема: "Теоретично-методологически проблеми на изследването на икономическия ръст".  Ето, казвам и веднага показвам факсимиле на този доклад. За да съм напълно обективен ще кажа, че тези специализации в Съветския съюз не са нещо изключително, нещо конспиративно или непременно отбелязващо причастност към секретни структури като КГБ или ГРУ.

Не казвам, че не е възможно да се е случило нещо подобно с Иван Костов, но такава причастност трябва да бъде доказана – документално. Иначе се постига обратен ефект – дава се възможност лесно да бъде атакувана самата хипотеза и така темата за зависимостите на българския политически елит преди и след 10 ноември 1989 г. отива в посока на профанизация.
Важно е да се каже, че от ВМЕИ "Ленин" и ЦИД в частност, са изпращани и десетки хора на обучение и специализация в съветски институти. Колеги на Иван Костов също са изпращани в Институтите за повишаване на квалификацията в МГУ (Московски държавен университет) и КДУ (Киевски държавен университет). Във втория е пребивавал асистентът по политикономия Любомир Владов, приятел и близък колега на Иван Костов от ЦИД. Няколко години след Костов на петмесечна специализация в ИПК към Московския държавен университет отива неговата колежка Марияна Стоянова, преподавател по "История на БКП" в ЦИД при ВМЕИ "Ленин". Какво е моето заключение? Оставете настрана приказките за "вербовка от ГРУ" – от този храст заек едва ли ще изскочи. Има много по-разобличителни за неговата фалшива природа на "антикомунист" и "десен политик" солидни, документално доказани факти, за които ще прочетете в следващи мои текстове в Zonanews.

Точно тези факти за дейностите на Иван Костов отпреди 10 ноември са най-силния и важен обвинителен акт за бившия премиер, който години  наред е работил за самите върхове на комунистическата държава (Тодор Живков, Гриша Филипов, Пеко Таков, проф. Иван Илиев, акад. Евгени Матеев и т.н.). Иван Костов неотменно и последователно колаборираше с бившите комунисти и през всички години след падането на комунистическия режим в България – по същия безсрамен начин, както го е правил преди падането на Живков, за когото е писал аналитични доклади. Затова Костича не допусна тук да се случи нито декомунизация, нито пълноценно разкриване на досиетата на комунистическите тайни служби, нито пък осъждане на комунистическите престъпници. Точно за технологията на тези предателства си заслужава да се говори и коментира, а не за недоказаната от никого "ГРУ връзка".