Ще премине ли Западът поредната червена линия срещу Русия?

Анализ на военния експерт Камен Невенкин за БНТ

Безпилотно ежедневие

Основното събитие на изтичащата седмица свързано с войната в Украйна? В Курска област е намерил смъртта си Райън Гослинг. Всъщност не точно знаменитият холивудски актьор, а руски полицай, който досущ прилича на него. Приликата е толкова поразителна, че аз в продължение на няколко минути се взирах в снимката му и не успях да открия някаква разлика. Убеден съм, че ако я покажат на жена му или на роднините му и те ще бъдат толкова шокирани колкото бях аз, а невръстните му дъщери най-вероятно биха казали нещо от рода на "Татко се готви за нова роля". И за да бъде абсурдът пълен, убитият полицай се е казвал Родион Гослов, т.е. е имал същите инициали като холивудската звезда. Иди после доказвай че свръхестественото съществувало само в човешкото въображение...

Явно това няма как да е водещата новина. А какво ще кажете за тази – в зоната на бойните действия е бил убит Артьом Нефедов, 140-сантиметров 28-годишен колхозник от Белгородска област, доброволец в руската армия, който не се е развил според общоприетите ръстови стандарти заради проблеми с хормона на растежа. Ако бях малко по-груб в изказа си бих написал, че той е първото ликвидирано Z-джудже, но у мен случката по-скоро навява асоциации с филмови класики като "Уилоу", "Властелинът на пръстените", "Хобитът" и "Игра на тронове", където имаше видимо разделение между добро и зло.

Но нека да спра до тук с шеговитите асоциации. Личният ми избор за събитие на седмицата е, че войната отново преминава в до болка познатата позиционна фаза. Може да не ви се вярва, но ставаме свидетели как двата бойни локомотива, руският и украинският, постепенно губят темпото което бяха набрали през лятото и все повече изпускат пара на място. Сигурно на някои от вас все още им се привижда как бронираните машини на ЗСУ (украинските въоръжени сили) навлизат триумфално в Курск или пък как танковете на руските "освободители" достигат Днепър, но вярвайте ми, към настоящия момент няма абсолютно никакви признаци, че това може да се случи в обозримо бъдеще.

Това, което със сигурност ще наблюдаваме през предстоящите есен и зима в много отношения ще наподобява на това, което станахме свидетели през предишните студени месеци – брутална сумо схватка на фронта с минимални придвижвания от няколко стотин метра до километър в едната или другата посока, игра на нерви, заплахи и закани, плюс денонощни ракетно-дронови удари в тиловите зони на двете страни. И пак ще има немалко пострадали цивилни, а за тези които ще са се отървали само с "лека уплаха" колелото на кошмара сякаш никога няма да престава да се върти. Дроново еженощие и ракетно ежедневие. И пак, и пак.

Събития с перспектива или с отложена развръзка?

Тази вместо детайлен анализ на ситуацията на бойното поле, а ще съсредоточа коментара си върху случилото се далеч от него. Това е повод да припомня, че много често ефектът от дипломатическите совалки и взетите на четири очи решения в добре охранваните кабинети имат дълготраен ефект, който няма как да бъде усетен веднага.

На първо място в невоенната ми класация безспорно е дебатът Тръмп-Харис, който според всички сериозни анализатори е завършил с явно превъзходство на вероятната първа жена-президент на САЩ.

Както си му е редът, кой ще е новият силен човек във Вашингтон ще узнаем едва след 5 ноември, но ако предвижданията на политолозите и социолозите се окажат верни, то на Путин му предстоят много тревожни дни и нощи доминирани от пристъпи на мигрена.

Първите два коня, на които той бе заложил по-рано през годината, а именно блокиране на гласуването на военната помощ за Украйна в камарата на представителите и голям брой гласове за крайнодесните партии в Европарламента се провалиха. Сега и третият кон, Тръмп, който доскоро изглеждаше като сигурен победител, е на път да не финишира според очакванията. А още четири години непрекъсваща американска подкрепа с оръжия за ЗСУ направо ще подкопаят и без това нестабилните основи на Руската полуимперия.

Друго важно събитие намерило своето водещо място в медиите през изминалите дни е решението на основните западни военни партньори на Киев да разрешат на ЗСУ да нанася удари с доставени от тях оръжия дълбоко в руския тил. То може би вече е взето, но затова най-вероятно ще разберем едва след като някой ден (или нощ) американска, френска или британска ракета унищожи голям склад в Ростов-на-Дон или взриви летищен хангар край Воронеж, например. Просто такива неща никога не би трябвало да се съобщават предварително. Това е все едно в края на ноември 1941 г. японците да обявят на всеослушание "След две седмици ще атакуваме Пърл Харбър" или Радио Би Би Си да оповести точният ден, час и място на десанта в Нормандия.

Какви предимства би дало това на Украйна? Значителни, дори в психологически план. В момента ЗСУ атакуват обекти в дълбокия руски тил най-вече с дронове, които са леки, евтини и летят доста надалеч. Техният т.нар. полезен товар, т.е. количеството експлозив, което могат да носят, обаче, е твърде ограничен и реално те могат да причинят значителни щети само на определен вид обекти, като петролни рафинерии или горивни хранилища на открито. Ако трябва да бъдат нанесени поражения на някоя солидна сграда или подземен бункер например, дроновете няма да вършат работа поради очевидната си немощ. Именно затова Зеленски и министрите му толкова упорито настояват да получат въпросното разрешение.

Ако то все пак бъде дадено, целите няма да бъдат само летищата, от които излитат руските бомбардировачи в посока Украйна, но и редица други важни обекти за които даже не ви е хрумвало, че могат да бъдат ударени. Например щабове, казарми, полигони, складове, военни заводи или такива с двойно предназначение, жп гари, влакови композиции, мостове и какво ли още не. Вие сами можете да допълните списъка. Това реално би тотално нарушило цялата руска логистика в прифронтовата зона и би превърнало всяко съсредоточаване и придвижване на войски в посока Украйна в лотария със смъртта.

Решението касае най-вече два типа ракети – американските ATACMS и френско-британските SCALP/Storm Shadow. ATACMS се изстрелва от наземни установки, лети по балистична траектория със скорост около 3600 км/ч и е практически неуловима за руското ПВО. Бойната й глава е с над 200 кг експлозив. Най-опасната версия е касетъчната, т.е. заредена с голям брой смъртоносни топчета, които се разпръскват на десетки метри във всички посоки и на свой ред детонират. Радиусът на действие на ATACMS е до 300 км, а за момента ЗСУ ги използват най-често срещу цели в Крим. Опустошителният ефект на това оръжие бе вече неколкократно усетен от руснаците. През октомври 2023 г. например, до 21 руски бойни хеликоптера бяха извадени от строя на летищата в Бердянск и Луганск, а през април и май тази година в Крим и Донецка област бяха унищожени няколко безумно скъпи противовъздушни системи С-400, радарни инсталации и поне три бойни реактивни самолета.

SCALP/Storm Shadow е крилата ракета, обикновено лети ниско над земната повърхност, развива скорост над 1160 км/ч и се изстрелва от самолет. Това, което я прави изключително опасна е 450-килограмовата й бойна глава и радиусът й на действие е около 550 км. Последното пък означава че и на теория и на практика тя може да достигне до Москва. Особено ефективна е за унищожаването на сгради и бункери, а на нейните възможности стана свидетел целият свят, когато през септември миналата година, посред бял ден, поне три Storm Shadow превърнаха в руини щаба на руския Черноморски флот в Севастопол. Подобно на ATACMS, SCALP/Storm Shadow са реално неуловими за руското ПВО, като се говори, че откакто се използват от украинците повече от година, деветнайсет от всеки двайсет изстреляни ракети са достигнали зададените им цели.

Ако има нещо което обединява ATACMS и SCALP/Storm Shadow, това е изключителната им прецизност и много високата им цена. Те практически нямат отклонение от целта, дори тя да е прозорец на сграда, но струват много скъпо – до 1.7 милиона долара за ATACMS и около 2.3 милиона за Storm Shadow. Това, от своя страна, изисква използването им да е изключително отговорно и само по цели, които наистина си заслужават усилията. Затова, ако Байдън вземе прословутото решение, не бива да очакваме порой от ракети отправени към Русия, а по-скоро спорадични и най-вече изключително болезнени удари.

Към момента ситуацията със съдбоносното решение е доста мъглява. По-рано през седмицата в Киев практически едновременно пристигнаха главният дипломат на САЩ, държавният секретар Антъни Блинкен и британският му колега Дейвид Лами. Няма никакво съмнение, че една от основните теми за разговор със Зеленски и екипа му е била именно вдигане на ветото за нанасяне на удари по международно призната руска територия. Както можеше да се очаква, не последваха официални заявления по темата, но очевидно вече има някакво раздвижване и в Лондон, и във Вашингтон. Засега ситуацията като че ли е на кантар. Объркани са всички, дори и медии с дълбоки задкулисни връзки във висшите ешелони на властта като Ню Йорк Таймс, например.

В четвъртък изданието написа, че Байдън е категорично против, но само шест часа по-късно излезе с диаметрално противоположно твърдение – че отиващият си от голямата политика действащ американски президент е на път да се съгласи. Вероятна причина за тази промяна може би ще се окаже визитата на новия британски премиер Киър Стармър в САЩ. Великобритания вече изпрати ясен сигнал до целия свят че не се страхува от Русия и е склонна да разреши използването на Storm Shadow. Деликатният момент тук е, че от Лондон не искат да дават разрешение първи, а заедно с американците, защото искат тяхната политика по отношение на Русия да изглежда единодушна и лишена от разногласия.

Индикации за това, че в Лондон нямат нищо против изделия от техния арсенал да спират Путин на собствената му територия се появиха още в сряда. Тогава британският ежедневник "Гардиън" разпространи новината че Великобритания е съгласна Storm Shadow да бъдат използвани на максимална дълбочина отвъд руско-украинската граница, но правителството няма да го оповестява официално. В подобен дух се изказа и външният министър Лами, който придружава Стармър при посещението му в САЩ. В четвъртък пред "Телеграф" той изрази своята убеденост че "битката е навлязла в решаващата си фаза” и че се прави всичко възможно "Русия да не получи преимущество през зимата".

За мен, решителността с която действа британското ръководство не е учудваща, защото те са напълно наясно каква заплаха за цяла Европа представлява съвременна Русия. По-скоро ми е странно защо британците в това отношение са винаги една крачка по-напред в сравнение с колегите си отвъд океана. Откакто войната в Украйна избухна през резиденцията на Даунинг стрийт 10 в Лондон вече преминаха цели четирима министър-председатели, но никой от тях не промени дори и на инч политиката по възпирането на Путин. Дали ще видим по-голяма решителност у Камала Харис в случай че успее да замени Байдън след изборите на 5 ноември? Скоро ще разберем и това.

Натискът на който е подложен Байдън по отношение разширяване на обсега на далекобойните оръжие има и едно друго, не по-важно измерение. През лятото упорито се заговори, при това от официални лица в Киев, че предстои изтребителите Ф-16, които Украйна вече започна да получава, да бъдат въоръжени и с ракети AGM-158 JASSM, чийто характеристики са подобни на Storm Shadow, но с по-ограничен радиус на действие – около 370 км. Ако това стане факт, далекобойната мощ на ЗСУ ще се увеличи още повече, а с това и стресът и най-вече загубите, които ще претърпят руснаците вече на собствена територия.

Ако разрешението за нанасяне на прецизни удари дълбоко в руския тил стане факт, то това вероятно ще бъде поредната и най-вероятно последната от т.нар. червени линии пресечени от началото а войната. И май за пореден път ще се окаже, че те съществуват единствено в главата на Путин и в устите на пропагандистите му. По-темата по-рано през седмицата вече се изказаха външният министър Лавров и говорителят на диктатора Песков, но както винаги, те се опитваха да звучат заплашително без да казват нищо конкретно. Самият Путин взе думата по въпроса в четвъртък и единственото, което успя да измъдри е че това би означавало "война на НАТО с Русия" и че щели да бъдат взети съответните "контрамерки". С други думи – обичайните плашилки и страшилки.

Най-интересната част от изказването на полуръстовия диктатор безспорно е неволно изпуснатото признание, че окупираните и впоследствие анексирани области всъщност не са руски. Защото ако ги считаше за такива, би отправил същите заплахи, още преди украинците да се осмелят да атакуват Крим, Запорожието и Донбас с предоставените им ракети. А както знаем, това така и не се случи.

Ако има нещо, в което Путин е прав то това е, че поне на първо време ЗСУ ще им е трудно да обстрелват Русия със западните ракети без помощ отвън. Ще трябва допълнително обучение, има много тънкости при зареждането на данните за целите и други фини настройки. Най-важният въпрос на който аз нямам отговор в момента е - как ще бъдат избирани и набелязвани целите дълбоко в руския тил? За момента като че ли всичко е ясно – това, което Украйна обстрелва с тежки западни оръжия се намира в прифронтовата зона, където ЗСУ имат добре развита мрежа от агенти и съгледвачи, а освен това денонощно в небето летят дроновоете им с техните всевиждащи камери, които предават информация в реално време. Ситуацията обаче драстично ще се промени когато ракетите ще трябва да летят към Брянск, Смоленск, Воронеж и даже Москва. Защото Киев, за разлика от Великите сили, не разполага с изведени в орбита шпионски спътници. Те струват скъпо, сложни са за производство, а и си е направо абсурдно тепърва да се развива космическа програма в условията на пълномащабна война.

Засега в Киев нямаха проблеми от това естество поради факта, че се воюва изключително и само на международно призната територия и западните партньори безпроблемно споделяха с Киев получените по различни канали изображения и кадри. Как обаче ще стои въпросът ако разузнавателното управление на ЗСУ поискат информация за горивна база в Подмосковието или "подозрителен" обект някъде отвъд Курск? Честно казано нямам отговор на този въпрос. Информацията, с която разполагах поне доскоро бе, че страните членки на НАТО категорично отказват да споделят с украинците каквито и да е данни отнасящи се до т.нар. "изконна" руска територия, но така ли ще бъде и в бъдеще? Вярно е че Киев може да си закупи и сателитни изображения и на т.нар. свободен пазар в интернет, където те се продават легално от доста време насам, но обикновено те не са много прецизни и най-вече актуални, пък и постоянно да се разчита на един такъв източник на информация по време на война ми се струва несериозна работа.

Що се отнася до думите на Путин, че едва ли не помощта която ЗСУ ще получи от Запад при евентуална подготовка на удари срещу военни обекти дълбоко в руския тил ще означава директна намеса на НАТО в конфликта, то това е нищо друго освен поредната доза руска демагогия. И най-вече за пореден път показва страх и безсилие.

Путин очерта нови червени линии, които Западът "да не пресича"
Защото никога в историята доставката на оръжия от трети страни е означавало участие в конфликта. Да не говорим пък за помощ оказвана от военни инструктори и съветници. Да си припомним например Виетнамската война. Около 10 хиляди съветски военнослужещи, повечето от тях офицери-инструктори, помагат на армията на Ханой в титаничният им сблъсък с американците през периода 1965-1974 г. Отделно от това СССР и Китай доставят на северно виетнамците огромни обеми оръжие, муниции и друга помощ. Но никой, никога не определял битката за Индокитай като съветско-китайско-американска война. Подобен е случаят и в арабско-израелската война от 1967 г., когато съветски инструктори буквално ръководят египетският Генерален щаб, а съветски офицери има в много от египетските батальони на бойното поле. И въпреки това никой не му е минало през ума да назове този конфликт израело-съветски.

А какво да кажем за войната в Афганистан през 1980-1989 г.? И тя ли е съветско-американска, защото САЩ помагаха на афганистанските муджахидини с оръжие, материали и даже с инструктори? Но стига толкова риторика. Вече на всеки трезвомислещ човек е ясно че постоянният наратив на кремълската пропаганда "Ние воюваме с НАТО" е нищо повече от подготовка на общественото мнение за по-леко приемане на неизбежния неприятен край на авантюрата, която Путин толкова лекомислено започна на 24 февруари 2022 г.