Тридневна специална военна операция, ден 954-и... Не, това вече май доста се изтърка... А защо да не опитам така – ден 954-и от втората фаза на десетгодишната руско-украинска война. Не, и това не е много оригинално. Ето това обаче май става – ден 954-и от най-новата война в близо хилядагодишния руско-украински конфликт. Защото, за мое най-голямо учудване, неотдавна открих, че за първи път руски войски (ако въобще можем да ги наречем така) са нахлули в днешните украински земи през много далечната вече 1169 г., когато Андрей I Боголюбски, владетел на Владимир-Суздалското княжество, превзел и ограбил Киев. Той, разбира се, както много други след него, не успял да се задържи дълго в новозавоюваните земи, но от тогава сякаш на руските предводители им станало навик да нахлуват на територията на днешна Украйна. И така чак до наши дни. Практически няма столетие, през което руски войски да не са нападали или водили бойни действия в обширните равнини от двете страни на Днепър. Помислете за това.
Ако трябва да отлича основното събитие на седмицата, то това безспорно е фактът, че нито един жител на планетата не загина в резултат на ядрена експлозия. Не се шегувам. След заплахите на Путин, озвучени чрез промените в т.нар. ядрена доктрина, мнозина бяха като на тръни какво ще последва. Както написах в последния ми анализ, риториката на Кремълския недоимператор преследва чисто политически и най-вече психологически цели и няма никаква практическа насоченост. Най-малко от нея са се впечатлили украинците, които през миналата седмица удариха с дронове склад за амуниции край Воронеж, както и две петролни бази, едната в района на същия Воронеж, а другата чак в Перм, отвъд Москва, на около 700 км от украинската граница.
През нощта на сряда срещу четвъртък, пък, безпилотните апарати на ЗСУ (украинските въоръжени сили) поразиха и военното летище край Борисоглебск, където също са възникнали пожари и експлозии.
Че всичко е прах в очите за наивните, стана ясно още в края на миналата седмица. Тогава на въпроса дали ще бъдат приведени в действие новите пунктове в ядрената доктрина заради украинските атаки с дронове по складовете във Воронеж, говорителят на Путин Дмитрий Песков отговори, че крайната дума е на военните и те ще решават кога и за какво ще се използват. Демек прехвърли горещия картоф направо в ръцете на тези, които така или иначе изпълняват безпрекословно всичко, каквото им се заповяда от Кремъл. С други думи - всичко си остава, както досега, т.е. заплашителна риторика без покритие е чертаене на червени линии, които така или иначе никой не спазва.
Редовно ме питат дали Путин ще употреби ядрено оръжие и аз винаги отговарям, че засега няма видими признаци за привеждане в действие на такъв зловещ план. Един от основните ми аргументи е, че самодържецът твърде много обича живота и най-вече луксозно-бляскавата му страна, за да прибегне към такъв радикален самоубийствен ход. Разсъжденията в тази насока през изминалата седмица намериха своето изненадващо потвърждение в официално разпространения бюджет на президентството на РФ за следващата година. От публикуваните данни става ясно, че догодина за нуждите на тиранина и обкръжението му ще бъдат похарчени около 31 милиарда рубли (приблизително 300 милиона евро) като 25%-то увеличение спрямо настоящата се дължи най-вече нарасналите заплати и нуждата да се закупуват стоки от "първа необходимост". Едва ли някой, който има намерение да загива в пламъците на ядрен холокост, ще си вдига джобните за следващите 12 месеца.
На фронта през изминалите дни сраженията се водеха почти по цялата му дължина, от курска област, на североизток до долното течение на Днепър при Херсон на югозапад. Интензивността им варираше от изключително ожесточена до незначителна. По-сериозна промяна се случи единствено в югоизточната част на страната, където руснаците след близо две и половина години нон-стоп атаки в крайна сметка успяха да превземат "крепостта" Угледар. Какви ще бъдат последствията от този чисто тактически успех и ще има ли той някакво развитие в полза на Кремъл? Как изглежда ситуацията на фронта в този момент като цяло? Ето това ще се опитам да обясня.
Пукнатини в крепостната стена
В момента ситуацията на бойното поле от гледна точка на Киев донякъде наподобява кораб в бурно море, хванат в капана на невиждана буря. Екипажът ту успява да го овладее, ту отново плавателният съд бива разклатен, а отнякъде се появява теч и започва да пълни трюма с вода. После този теч някак си бива запушен, но веднага след това се появяват на друго място два нови. И тази ситуация се повтаря отново и отново, като безкраен кошмар наяве.
От всичките места с "течове" три засега не могат да бъдат окончателно запушени и това причинява големи главоболия на Зеленски и екипа му. Това са районите на Торецк, Покровск и Угледар, които в момента с право могат да бъдат считани за най-критичните точки на войната.
Заговори се дори за радикални мерки като смяна на цялото военно ръководство на страната, т.е. на главнокомандващия генерал Сирски, на шефа на разузнаването генерал Буданов и на военния министър Умеров. Засега единствените извършени промени са тези във военното министерство – там Умеров вече подписа заповедите за уволнение на четиримата си заместници.
Ако се вярва на "вътрешните източници", упреците отправени към всеки от тях са основателни. Умеров, например, допуснал "хаос" в повереното му министерство. Някои от тайните операции проведени в долното течение на Днепър от разузнавателната служба на Буданов завършили със сериозни човешки загуби, а Сирски бил упрекван, че проведената по негова идея внезапна операция в Курска област не била оправдала очакванията. Напълно разбираемо, аз няма как нито да потвърдя, нито да отрека написаното дотук. И все пак бих желал да кажа моето мнение по въпроса.
Никога не съм крил, че имах големи симпатии към предшественика на Сирски на поста главнокомандуващ ЗСУ генерал Залужни, сега посланик на Украйна в Лондон. Импонираше ми неговият "консервативен" стил на водене на бойни действия фокусиран изцяло на минимизирането на собствените загуби, като същевременно се нанася максимум поражения на противника. Залужни имаше два гряха – първо, не успя да доведе до успешен край прословутата украинска контраофанзива по посока Крим миналото лято и второ, постоянно се караше със Зеленски. Предполага се, че именно последното в крайна сметка му изяде главата и доведе до смяната му със Сирски.
И тук някъде видимо започват да се открояват разликите между двамата генерали. Например при Залужни руснаците не успяха да спечелят дори и педя земя. При Сирски, обаче, фронтът направо трещи по шевовете. От друга страна, именно Сирски (или поне така се твърди) е мозъкът и изпълнителят на станалото знаменито контранастъпление на ЗСУ в района на Харков през септември 2022 г. довело в крайна сметка до освобождаването на цялата област от агресорите и пълният им погром. Сирски също така показа "висш пилотаж" в планирането и провеждането на Курската операция преди няколко седмици. От казаното дотук следва изводът, че има някои генерали, които са наистина добри в разработването планове и предпоставки за едно бъдещо внезапно настъпление и такива, които се чувстват комфортно най-вече когато войските им са на сигурно място в окопите, бункерите и землянките, в очакване на поредната офанзива на врага. Не казвам, че едните са по-добри от другите, а просто, че са различни.
Конкретно за офанзивата на ЗСУ в Курска област пък въобще не виждам в какво точно може да бъде упрекван Сирски. Колкото и да разсъждавам, виждам само позитиви:
- Пренесе войната на вражеска територия и това послужи като невероятен морален стимул не само за въоръжените сили, но и за народа като цяло
- С около 10 хиляди собствени войски успя да прикове към себе си около 40 хилядна руска бойна групировка, по-голяма част от която със сигурност би била използвана на някои друг важен участък
- Успя да нанесе и продължава да нанася изключително тежки загуби на руснаците, при това на тяхна територия
Що се отнася до критичните точки на фронта споменати по-горе, то от трите най-мрачна картина се очертава в района на Угледар. Загубата на този неголям град, или по-точно на остатъчните му руини, бе като гръм от ясно небе за мнозина, включително и за мен самия. Все пак "крепостта" успяваше да отблъсне всички руски атаки в продължение на повече от две години, но явно нищо не трае вечно. Като причини за изтеглянето на ЗСУ от него се сочи голямото превъзходство на нашествениците в жива сила и артилерия. Но най-вече простичкият факт, че след толкова месеци непрестанни боеве от сградния фонд на Угледар не бе останало почти нищо и защитниците му на практика нямаше къде да се укриват.
В района на Угледар за пореден път видяхме в действие и най-новата тактика на руснаците, която от известно време им носи успех на някои участъци – разрушаване на украинските позиции чрез масиран обстрел и най-вече чрез управляеми планиращи авиобомби, като същевременно наземните руски части заплашват защитниците на града с обкръжение и по този начин ги принуждават да го напуснат. Този банален сценарий се повтаря многократно вече може би година и ЗСУ като, че ли все още не могат да намерят ефективно противодействие срещу това.
Най-работещото решение срещу опитите на противника да обкръжи дадено населено място и да го превземе с щурм е контраатаката. Т.е. при пробив противникът трябва да на свой ред да бъде контраатакуван веднага с всички налични сили, за да не може да се окопити и подготви някакви отбранителни позиции. Затова обаче са нужни добре въоръжени мобилни съединения, разчитащи предимно на бронирани машини, танкове и подкрепа от въздуха (дронове, хеликоптери и др.). Но най-вероятно ЗСУ не разполага с достатъчно мобилни средства, за да води такъв род високо подвижна война. Това де факто бе потвърдено неотдавна от самия Зеленски, който в интервю за западна медия се оплака, че от четиринайсетте сформирани наскоро бригади, само четири са въоръжени както трябва, докато за останалите в момента не е налично необходимото количество тежко въоръжение.
Тук дебатът доколко дефицита на оръжия са дължи на нежеланието на западните партньори на Киев да го предоставят на ЗСУ, или просто на отсъствието му в складовете на съответните страни. Преди известно време, например, водеща международна медия написа, че на практика всичко, което е можело да се даде Украйна от Европа вече е било дадено и на Стария континент в общи линии били останали много малко бронетранспортьори, танкове и други подобни машини. Затова може би в Киев и в много други градове по света с надежда очакват президентските избори в САЩ, защото това може да склони отговорните фактори във Вашингтон значително да вдигнат обемите на доставяното въоръжение за ЗСУ. Междувременно самата Украйна също се опитва да си помогне като постоянно увеличава количествата произвеждано оръжие, при това в пъти, но това явно все още не е достатъчно.
Още един много труден за решаване проблем за ЗСУ са хората и най-вече липсата им. Счита се, че една от основните причини за падането на Угледар е пълното изтощаване на 72-ра бригада, която защитаваше този участък в продължение на повече от две години. В една нормална ситуация тя би трябвало отдавна да е изтеглена от фронта за попълване и възстановяване, но явно просто не е имало с какво. Наскоро се появи информация в медиите, че ЗСУ е сформирало двайсет нови бригади с номера от 150 до 169, десет от които се предвидени най-вече за ротация, т.е. да заменят на позициите такива изцедени докрай съединения като споменатата 72-ра бригада да им дадат време да се пооправят. Но те ще са готови чак другото лято. А дотогава? Всеки ден на фронта води до загуби, които на практика са невъзвратими, защото животът и здравето си губят най-опитните бойци, т.е. най-ценният човешки материал.
Друг аспект на проблема с човешките ресурси е недостатъчният брой нови попълнения. Големи надежди се възлагаха на приетия неотдавна от Радата (украинския парламент) нов закон за мобилизацията, но според редица източници той не работи според очакванията. Така, например, се посочва, че едва част от планираните за набиране до края на годината двеста хиляди нови мобилизирани ще навлекат униформите в указания срок. За момента долната граница е 25 години, с което Зеленски се опитва да даде възможност на колкото се може повече млади хора да се изучат в университет и създадат семейства, преди да застанат под знамената. Упорито се говори, обаче, че скоро тази граница ще бъде смъкната до 20 години, а именно двайсетгодишните, според някои изследвания, са най-малко склонни да воюват и даже да си дадат живота за родината.
Проблемът с набирането на достатъчно военнослужещи допълнително се усложнява от невероятната корупция сред всички, които имат отношение към мобилизацията, включително сред докторите от медицинските комисии. Всеки ден се появяват информации как е арестуван поредният член на комисия или неин шеф, който срещу "скромните" няколко хиляди долара е издавал напълно валидни свидетелства за негодност за строева служба.
Други пък заработват като каналджии, като срещу горе-долу подобна сума предлагат на тези, които им е мил животът да ги прекарат през границата с някоя от съседните държави. Според някои твърдения броят на "екскурзиантите" е около 30 на ден.
Освен всичко изброено дотук, има и два чисто армейски проблема с които ЗСУ трябва да се справи, за да постигне възможно най-скорошна стабилизация на фронта. Първият е повишаването на качеството на командния състав, защото не винаги офицерите на най-отговорни постове взимат правилните решения. Това се дължи отчасти на съветското наследство като стил на подготовка, отчасти и на личните качества на някои командири.
Вторият проблем е, че опитвайки се да защитават някой район или град, частите на ЗСУ разположени около него често откриват, че няма достатъчно на брой подготвени отбранителни позиции (окопи, бункери, укрития, ровове, противотанкови бетонни препятствия и д.р.) Те или трябва да си ги доизграждат сами (ако въобще има време и технически възможности за това) или да импровизират на място. Този проблем се поставя от няколко месеца насам толкова често от журналисти, анализатори и коментатори, че е очевидно проблемът е придобил епидемични размери.
Падането на Угледар донесе на руснаците поне две очевидни предимства. Първо, отдалечи украинските позиции от ключовата жп линия свързваща Крим с Донбас и по този начин тя вероятно вече няма да е под обстрела на ЗСУ. А това изключително много ще подобри логистиката на агресора. И второ, понеже градът (или по-точно това, което е останало от него) се намира на възвишение, това ще позволи на руснаците да доминират над околността на много километри навред. Руските коментатори даже започнаха да мечтаят за някакъв пробив, който ще позволи на войските на Путин за нула време да достигнат чак до Днепър. Сериозните анализатори, като прословутия ISW (Институт за изучаване на войната) засега не предвиждат такъв катастрофален за украинците сценарии.
.JPG?s=174621)
.JPG?s=215594)
