Камен Невенкин, анализ за БНТ
Русия – терористична държава
Тази седмица на бойните полета на Украйна за пореден път не се случи нищо запомнящо се, което на езика на военните означава, че и в Киев, и в Москва подготвят следващите си военно-стратегически ходове. Иначе далеч от фронтовата линия напрежението се покачва, но от това за съжаление на повечето украинци, мръзнещи в затъмнените си градове, не им става по-топло.
В средата на седмицата Путин нанесе поредния си ракетен удар по украинската гражданска инфраструктура, но моментално понесе няколко такива на външно-политическата сцена. В Ереван, на редовната среща на страните-членки на ОДКБ (Организация на Договора за колективна сигурност, чиято цел е да функционира като някаква източна версия на НАТО), полуприятелите и полусъюзниците на кремълския диктатор даже физически се дистанцираха от Путин, а домакинът, арменският премиер Пашинян, дори отказа да подпише заключителната декларация.
Почти едновременно с това Европейският парламент прие с огромно мнозинство резолюция, обявяваща Русия за държава спонсор на тероризма. Специално внимание в нея бе отделено на ЧВК "Вагнер" на олигарха-престъпник Пригожин и на чеченските "умиротворители" на кавказкия велможа Кадиров. За капак на всичко в Русия за пореден път се заговори за мобилизация, чийто единствен ефект (ако наистина тя бъде подновена), е че ще отнесе още хора в гроба.
Поредният ракетен обстрел
Няма никакво съмнение, че декларацията на Европарламента бе провокирана най-вече от циклично повтарящите се руски ракетни удари срещу украинската гражданска инфраструктура. Последният такъв бе в сряда и доведе до поредното масово спиране на тока в цялата страна. При това в момент, когато температурите навън на много места са под нулата.
Неслучайно вече се говори, че Сталин се е опитал да пречупи украинците чрез Голодомор, а Путин – чрез Холодомор. Всички твърдения на руски официални лица, че Украйна е обстрелвана, за да бъде принудена да преговаря звучат направо абсурдно.
Това е все едно някакви маскирани лица да превземат някоя обществена сграда в работен ден, да заплашат, че ще започнат да избиват заложници, ако не им бъдат изплатени 100 млн. долара и накрая да приведат в действие заплахата си. Е, кажете ми, след тази банална аналогия, не се ли управлява Русия от хора практикуващи терористични методи?
Засега руснаците действат по възможно най-подлия начин. Те изчакват две-три седмици, т.е. докато украинците успеят криво-ляво да поправят щетите от предишните обстрели и удрят отново. Изстрелват максимално голям брой ракети наведнъж, за да могат да затруднят и преодолеят украинската ПВО. Украинците засега успяват да свалят приблизително 75% от руските крилати ракети, но тези, които все пак се промъкнат, се оказват достатъчни, за да нанесат страшна вреда.
Най-много от всичко това, разбира се, страдат най-уязвимите – болниците и децата. Първите са принудени да функционират при практически невъзможни условия, а дечицата, които на много места са преминали на онлайн обучение, почти е невъзможно да следят уроците си, защото интернет има само от време навреме.
На 23 ноември войната в Украйна взе най-младата си жертва, току-що родено бебе загинало в родилното по време на ракетните обстрели.
От цялата ситуация има само два изхода – капитулация на Украйна или нейна победа. Колкото да им е трудно в момента, почти никой от украинците даже и не допуска каквато и да е мисъл за поражение. Но за да се постигне победа, едно от задължителните условия е в максимално възможна степен да се ограничат страданията на цивилното население.
Затова в Киев правят всичко възможно да ограничават щетите от ударите. Създават се специални пунктове, където хората да могат да се стоплят и да получат вода, да ползват интернет и да заредят електронните си устройства. Също се осигурява всякаква помощ от приятелски страни, от внос на електричество и резервни части до доставка на генератори и съдействие от специалисти в енергетиката.
Най-важното обаче си остава усилването на противоракетната отбрана. Зеленски и други хора от украинското висше ръководство ежедневно упражняват натиск върху основните играчи в НАТО за допълнителни доставки на модерно противоракетно въоръжение.
Те са наясно, че няма система в света, която да гарантира абсолютна успеваемост, но е изчислено, че допълнително усилване на най-критичните зони с нови противоракетни комплекси ще доведе до унищожаване на 90% от изстреляните от Русия крилати ракети. А това до голяма степен ще гарантира функционирането на националната електропреносна система.
Декларацията на Европарламента
В деня, в който Киев и другите големи украински градове за пореден път бяха подложени на ракетни удари, Европейският парламент с голямо мнозинство прие резолюция, определяща Русия за "държава, спонсорираща тероризма, и за държава, която използва средства за тероризъм".
Поставя се акцент върху някои от ударните формации на Путин като ЧВК "Вагнер" и кадировците, на които предстои да бъдат включени в официалния регистър на Европейския съюз за терористичните организации. Ще бъде приет и нов пакет икономически санкции срещу Москва с акцент върху енергийния сектор.
Декларацията няма задължителен характер и затова някои мерки в нея засега се считат само за препоръчителни. Например ограничаване до възможния минимум на дипломатическите контакти и закриване на официалните руски културни центрове и всякакви други организацийки. Въобще няма да се гледа с добро око на всички мероприятия, които сме свикнали да определяме като "културни".
И, ако у нас някои решат да прилагат въпросните препоръки, безспорно ще настане голям вой. Повече никакви общи позирания за снимки с Митрофанова и никакви награди за нея от старозагорски митрополити, да не говорим за съвместни чествания на важни национални празници. Закриване на руския културен център на "Шипка" в столицата и никакви "безсмъртни полкове" на 9 май.
Без гастроли на любимата рок група на Путин "Любе", чийто вокалист Николай Расторгуев при последното си гостуване у нас заяви, че "от Русия всички трябва да се страхуват". Не би трябвало повече да има и концерти на родения в България голям почитател на "Руский мир" (както и на спонтанните луксозни пътешествия в чужбина) Филип Киркоров.
Самото гласуване на резолюцията в Страсбург не мина без поредната "българска следа". Петимата евродепутати от БСП бяха сред онези 58 парламентаристи, които гласуваха "против". Имената им са известни, доводите също. Но проблемът, според мен, е в това дали тези хора гласуват по съвест или е налице традиционна историческа обремененост по партийна линия.
Една бърза справка показва, че всеки път, когато в пленарната зала бива внасян документ, осъждащ по някакъв начин Русия, родните ни евродепутати социалисти гласуват отрицателно. Техни колеги от други европейски парламентарни групи явно, обаче, нямат никакво намерение повече да приемат с мълчание такива позиции, защото намериха оригинален начин да изразят отношението си – вратите на кабинетите на тези, които не подкрепиха декларацията, осъмнаха с плакати "С гласа си поддържам тероризма".
Армия или сбирщина?
В осъдителна резолюция приета в сряда в Страсбург, особено внимание се обръща на две от най-видимите проявления на Путинския режим – частната военна компания (ЧВК) "Вагнер" на олигарха-бандит Пригожин и базираният в Чечня 141-и специален моторизиран полк, известен най-вече като кадировците.
Присъствието им в Украйна отчасти е показателно за почти феодалния характер на властта в Русия в момента. Също така то подчертава силната зависимост на самодържеца Путин от определени кръгове, които гарантират стабилността на трона му в момента. Като такива засега се очертават ФСБ (тайните служби), мини-империята на Пригожин и квази-модерният султанат, който Кадиров си е спретнал в Кавказ. И докато ФСБ напълно логично се стараят да останат в сянка, то Пригожин и Кадиров се навират в очите на хората с бавно нарастваща наглост.
Проява на какви психологически дефицити е този късно избуял нарцисизъм може да каже само квалифициран психиатър, но е ясно, че колкото и да се правят на независими и Пригожин, и Кадиров ще дишат свободно само докато господарят им в Кремъл е на власт.
Първият нищо чудно да завърши земния си път като Мусолини, а на втория в родната му Чечня толкова много хора му точат ножа в буквалния смисъл на думата, че когато най-после настъпи неизбежният ден Х едва ли ще му остава много живот. Откъдето и да го погледнем в момента Руската Федерация се управлява като някаква сенчеста организация, където взаимните зависимости така са оплели хората във властта, че трудно може да се проследи някаква видима йерархия.
Често казват, че Путин бил символът на съвременна Русия, но според мен именно Пригожин е истинското олицетворение на това какво представлява тази държава днес. Известен като "готвача на Путин", биографията на този шишкав мъж с бръсната глава сякаш е писана от сценарист на холивудски клишета.
Съгражданин и ортак на диктатора, милиардер-олигарх прекарал последното десетилетие от съществуването на СССР в затвора заради широкомащабна криминална дейност, след това успешно превърнал убиването на хора в печеливш бизнес, формирайки ЧВК "Вагнер". Освен това контролира трол фермите разпространяващи фейкове из цял свят с цел да направлява политическите процеси в дадени страни и региони.
При това напоследък Пригожин упорито разраства дейността си, опитвайки се да се превърне нещо като държава в държавата. Първо откри в Санкт Петербург "Вагнер център", който в най-общи линии би могъл да бъде описан като частен военен институт извън контрола традиционните институции. Освен това започна да изгражда структури за военно обучение в някои от руските области.
За капак на всичко на северозападната граница на т.нар. Луганска народна република той стартира изграждането на отбранителна линия "Вагнер", т.е. Пригожин вече пряко се намесва в ръководенето на военните операции в Украйна. Доказателство за това е отправеното неотдавна искане от гологлавия олигарх към руската прокуратура да закрие достъпа на Youtube в страната, както и публичното изказване на мнение (заедно с Кадиров, че с кой друг) за това кой руски генерал е подходящ за военачалник и кой – не.
Докато сравнението на Путин с Хитлер вече е станало направо банално, то на Пригожин все още му се търси подходящ исторически "аналог". Според мен като място в йерархията и функция му в тази тоталитарна империя най би му прилягало да бъде оприличаван с Химлер. Подобно на зловещия човечец с очилцата, който създаде империята СС, Пригожин се опитва да изгради някакъв частен дубликат на Химлеровото чудовище в границите на днешната Руска федерация.
Това, което за момента е успял да постигне, слава богу, е в твърде малки размери и твърде бледо подбие на някогашния зловещ оригинал. Пък и съдбата едва ли е отредила на "готвача на Путин" толкова време, че да може да развие изцяло новия СС до мащабите до които той би желал. И ако приемем, че Маркс е бил прав като е казал, че историята винаги се повтаря два пъти, то "Вагнерът" най-вероятно ще си остане в стадия на фарса.
В началото на миналия месец в живо предаване на БНТ споменах, че в момента в Украйна по-скоро действат някакви "въоръжени сбирщини" отколкото единна руска армия. Тогава имах предвид именно ЧВК "Вагнер" и кадировците, опълченията на ЛНР и ДНР, както и отделни отряди на руски доброволци-националисти, някои от които въобще не се притесняват да декларират привързаността си към нацистките идеи. Реално погледнато нито една от тези военни единици не притежава някаква особена бойна стойност от модерна гледна точка, за да получи друго определение.
Кадировците официално се водят към Росгвардия, т.е. към руското МВР, и не са подготвени за водене на интензивни бойни действия. На тях се разчита най-вече да плашат мирното население, както и да "повдигат" бойния дух на регулярните войски, предимно чрез репресии.
Страховитите кавказци прекараха твърде много време в заснемане на селфита и клипове, имитиращи участие в действителни боеве, което заслужено им спечели подигравателното прозвище "Тик-Ток войски". А грубото отношение към украинците, кулминацията на което бе участието им в клането в Буча, им навлече омразата на местните, да не говорим за войските на Зеленски. Няма съмнение, че престъпленията срещу цивилните са им гарантирали споменаването им в резолюцията на Европарламента.
За опълченците от ДНР и ЛНР вече съм писал многократно. Някои от тези части вече имат солиден боен опит, защото вече близо девет години участват в конфликта. Но иначе, като цяло, са толкова лошо екипирани, че по-скоро са подходящи за участия в масовки на исторически филми, отколкото в съвременен бой.
Световната общественост отдавна свързва милициите от "републиките" със свалянето на малайзийския Боинг над Донбас през 2014 година, така че присъствието им в разни санкционни списъци в една или друга степен изглежда осигурено.
ЧВК "Вагнер" първоначално е замислена като високопрофесионална армия от добре подготвени и екипирани бойци, които да действат на малки групи в зони на горещи конфликти. Това, от своя страна, би трябвало да донесе на всички участници и най-вече на собственика сериозни приходи.
Първите им военни акции в Сирия, Африка и Донбас осигуряват именно такъв имидж и довеждат до раждането на легендата "Вагнер". Във войната в Украйна вагнеровците взимат участие още от първия ден, като се отличават най-вече при превземането на град Попасная. Освен добрата подготовка и високата (финансова) мотивация, за това им помогна и добрата екипировка – малцина от вас вероятно знаят, че ЧВК "Вагнер" освен с щурмова пехота разполага и със собствени танкове, артилерия, реактивни установки и даже авиация.
Пригожин се подготвя да създаде собствени военни структури в областите граничещи с Украйна
След това дойдоха руските провали през лятото в района на Донбас и Пригожин смени стратегията. Започнаха да се привличат хора "от кол и въже", а "готвачът на Путин" си припомни своето минало зад решетките и започна открито да вербува затворници. За "каузата" бяха привлечени дори лица, които обикновено попадат в категорията "човешка измет", включително убийци и насилници. В боя бяха хвърлени и наркомани, болни от хепатит и даже ХИВ позитивни.
При това на тези нещастници им беше обещавано всичко, от пълна амнистия до финансово гарантирано бъдеще. И действително на някои тежко ранени, но все пак оцелели в боевете, им бяха връчвани медали и укази за освобождаване направо в болничните палати. Това, което новоизпечените вагнеровци не получават обаче, е достатъчно време за подготовка. Те обикновено биват хвърлени в боя скоро след като бъдат извадени извън съответното заведение.
Напълно логично е, че е при толкова много убийци и други криминални елементи с кратка подготовка, да няма нито висок боен дух, нито съответната дисциплина. За да бъде въдворен ред се прибягва до показни убийства на нарочените, понякога дори пред строя. Говори се, че в момента по този начин са убити около 40 души. Най-шокиращо от тях стана публично достояние неотдавна, когато показно с тежък чук бе умъртвен бивш затворник завърнал се от украински плен.
От гореизложеното може да се направи извод, че Пригожин донякъде вече е създал държава в държавата. Излиза, че той може да амнистира, награждава, наказва и убива по собствено усмотрение, при условие, че в Русия смъртното наказание е отменено със закон.
А затова че Пригожин се чувства недосегаем както у дома така и по света, най-добре говори фактът, че ден след като бе приета резолюцията той изпрати в Европарламента чук - копие на този, с който бе показно умъртвен гореспоменатият затворник. Най-подходящо на тази откровена наглост отговори естонският външен министър, който изпрати в Хага чифт белезници и обяви, че те ще чакат Пригожин, когато той бъде докаран там.