Трябва ни повече капитализъм – не „червен“ и „назначен“, а западен

Антон Тодоров

Голяма част от сънародниците ни (трудно ми е да определя дали са по-голяма или по-малка част) си лягат, стават и живеят с дива ненавист към омразния им капитализъм и безкрайно глупавото очакване за римейк, повторение на едно соцвреме, което няма как да се върне. И Слава Богу за това. Няма да се върне, поне не в близките десетилетия. На нас толкова ни трябва – да знаем, че няма кой да плаща за социализъм отвън, защото ако имаше току-виж пак станал някой преврат. И ще настъпи отново проклятието. Нали така беше казал Чоран „ на юг от Виена настъпва проклятието“. Имал е предвид друго, но според мен философски е обощил в едно изречение случващото се и в бившия Източен блок.

А проклятието в България днес се съдържа в резултатите от онези стряскащи социологически изследвания, в които 18-20 % от днешните младежи изявявали желание да живеят във времената на Тодор Живков. Хрумна ми тези дни, че ако все пак много настояват – воала, ще им осигурим един презентационен „кауш“. Кауш, в който ще има всичко от онова, което отечеството ни преди 35-40 години. С всичките „хубавини“ на онова време, за които с безразсъдно умиление им разказват техните родители, баби и дядовци. С едно условие обаче - никакво самоволно напускане на „кауша“ преди да се нарадват на всичко, което се предлага там. Да кажем, в рамките на един месец. Ще сложим цербери около „презентационния кауш“- такива като днешните много гласовити „демократични“ партийни, комсомолски и ченгесарски вещества, които тогава, повярвайте ми, никак не са харесвали нито демокрацията, нито свободата на словото, нито свободното пътуване на Запад и т.н. Някои от тях са завършили в империята на злото, каквато Съветите представляваха и са се върнали завършени „homo sovieticus“ (като Маямата например). Или са били заклети – морално и идеологически – агенти на ДС (като кресливият и нагъл агент „Сашо“). Трети са завършили военно-политически училища пак в Съветите (като един агент „Академик“ например).

Не могат да бъдат изброени всички – името им е легион. Но всички до един са безкрайно поврътливи и от хранени люде на тоталитарния режим и негови цербери, днес са се превърнали в обсебени „защитници на свободата“. Същата, която техните гаулайтери така методично и последователно, с настървение газеха десетилетия наред. А днес са и първи „капиталисти“. Няма да намерите един от тях, който да има характерните материали затруднениея на, както обичат те да се изразяват, „обикновените хора в България“. Защо пиша всичко това ли? Защото ни е нужен повече капитализъм, за да ни спаси от отровната пелена на фейкове, лъжи и откровени манипулации, що се отнася до сравнението на онова време и днешното. Вече години наред чета строго поверителни, за лично ползване доклади, писани навремето за Тодор Живков. Писани са от министъра на финансите, от екипи към министър-председателя, аналитични доклади от службите, доклади от шефа на БНБ. На кой нечовек му се  роди в главата да каже, че „това, което Живков е построил, днес не можем само да го боядисаме“. Аланкоолу, за чий ни е да боядисваме резултата от нечия мегаломания, лоши управленски решения и съсипващо страната и финансите й подчинение на Съветите? Чета доклади за състоянието на външнотърговските дружества, които в средата на 80-те са над 480. Докладите са ревизии на тяхното финансово състояние. Почти всички са на загуба. При някой ситуацията години наред е направо катастрофална. Факт. Ето няколко примера:  

„Софбим“ – Париж. Образувано 1966 година. Координатори – ВТО „Машиноекспорт“, „Електроимпекс“, „Балканкаримпекс“ и „Изотимпекс“. Резултати от ревизията - има големи наличности от стоки. 1981 г. – за 112 970 000 франка, 1983 г. – за 37 360 000 франка, при ревизията 1986 г. – за 17 200 000 франка. Стоки за 7 196 000 франка са залежали от 6-7 години, от които за 687 000 франка следва да се върнат в НРБ, а за 3 7070 000 франка – да се преоценят с 20 до 50 на сто...“.
Това нали знаете какво означава? Означава, че прехвалените днес „пазарни позиции“ по времето на социализма са си били чиста съсипия. Плащали сме си основно със заеми, вътрешни и външни (това също е написано в докладите до др. Живков, но искрено и лично, в един екземпляр, както се казва), за да „присъстваме“ на западните пазари. Иначе, Живков приживе го докарваше на хвалби. Умря циганката, дето го хвалеше, та той реши освен да се хвали. И хвана дикиш. Вместо да бъде съден, че опропасти с дивотиите си живота на няколко поколения българи, опропасти и мисленето на децата им, дори и след като беше свален от власт. Ето още, от същото:

„Дружество „Технокар“ – Париж. Основен проблем е качеството на изнасяните от България и продавани от дружеството електрокари и мотокари. Те не се продават така, както се изпращат. Всяка машина минава през предпродажбен сервиз, в който се употребяват средно 40 – 60 часа и се разходват допълнително 8 000 – 11 000 фр.франка, като се подменят изцяло допълнителната окомплектовка, ел. системи, боя и други. Разходите през гаранционния период за времето 1983 – 1985 г. възлизат на 6 571 000 фр.франка, а полученият от „Балканкар“ рабат е 3 на сто или 592 000 фр. франка. До неоправдани разходи за лихви водят и големите складови наличности. През 1981 г. те са 9 млн. фр. франка. А през 1985 г. нарастват на 27 млн. фр. франка. Значително е намаляла продажбата на кари. През 1981 г. са продадени 314 бр., през 1985 г. – 143 бр., а за деветмесечието на 1986 г. – 73 бр.“.

Подобни  неща предприемаческият капитализъм не търпи. На българите  много финтово им подхвърлиха дъвката с глупостта „неолиберализъм“, който уж бил тровел възможността да се заживее по-добре. Да се говори за чудовищните престъпления на небългарските комунисти, които половин век тероризираха нацията – това не се позволява. Още в началото на прехода го заклеймиха като „пещерен антикомунизъм“, а днес минава за лош вкус. А истината е там – всички големи проблеми на България имат своите корени в просъветската диктатура, която неграмотни масови килъри като Тодор Живков и останалите от мафията на БКП стовариха върху сънародниците ни. Причината е пещерният комунизъм. Никой не обясни, че в България по време на прехода не е имало либерализъм, та днес да се пръкне чак и „неолиберализъм“. За сметка на това имаше половин век престъпна и незаконна червена диктатура и нито един от нейните проводници не получи осъдителна присъда за злодействата си. Както изглежда, няма и да получи. Затова пък поне може да сме сигурни, че няма да има и неокомунистически стопански римейк. Пропаганден, медиен, ментален – може да се пръкне, тъй като струва относително евтино. Но комунистическо стопанство няма да има, спете спокойно деца.

Но трябва да знаете и още нещо – никой не може да ни освободи от труда, който капитализмът налага. Истинският, западният, а не „червеният“, назначеният капитализъм. Когато заработите по 10-12-15 часа на ден, след като сте инвестирали десетилетия време и десетки хиляди в образование и експертиза – тогава може да се надявате на устойчиво дръпване напред. И запомнете какво показват днешните числа по тези казуси - над 1/3 от експорта на свободна и капиталистическа България е високотехнологична машиностроителна, електротехническа и електронна продукция, която с епродава на супер конкурентните западни пазари. Без лев дотация от страна на държавата. Защото всички предприятия, които произвеждат тази продукция са частни. Всичко друго е от Лукавия.