Цинизмът и бюджетното планиране за 2022-а

Министърът на финансите Асен Василев и министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков заклеймиха като циници всички онези, които твърдят, че като увеличава социалните разходи в Бюджет 2022 правителството помпа инфлацията. Направиха го по време на заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което се гледаха законите за бюджетите за 2022-та на държавата, на Националния осигурителен институт (НОИ) и на здравната каса (НЗОК).

За да сме коректни ще цитираме: "Така че тезата, че като инвестираме малко в социалните системи, това щяло да доведе до инфлация и хората щели да обеднеят, извинете, но това е цинизъм. Тезата, че подпомагайки бедните хора в страната, ние ще вдигнем инфлацията толкова, че те щели да обеднеят, е цинизъм. Да инфлацията може да намали ефекта от тези средства, но със сигурност хората ще получат доста повече от онова, което инфлацията може да вземе", обяви финансовият министър.

А малко по-рано по време на заседанието той декларира: "Що се отнася до социалните разходи и твърдението, че те ще доведат до обедняване на хората, истината е, че като вдигнеш социалните разходи с 2 млрд. лева, колкото и да е инфлацията, тя няма да инфлира 2 млрд. лева в социални разходи. Тя може да инфлира 200 млн. лева. Тя може да инфлира 300 млн. лева, но не и 2 млрд. лева. Реално в джоба на хората, след като отчетем инфлацията, със сигурност ще влязат над 1.5 млрд. лева повече. Това означа, че е абсолютно социален." Със сигурност тази сакрална фраза за цинизма ще прозвучи и от трибуната в пленарна зала, когато в четвъртък Закона за държавния бюджет бъде гледан в нея на първо четене.

Тук веднага трябва да кажа, че доколкото цинизмът е известна в античността философска школа, чийто най-известен представител е Диоген, аз лично не виждам проблем да се причисля към групата на циниците. Още повече, че по дефиниция тази философска школа разглежда добродетелта като единственото необходимо условие за постигане на щастие. Така че, когато става дума за оценката на предлагания от правителството бюджет, аз съм циник, тъй като поддържам тезата, че и социалните и капиталовите разходи, предвидени в него, генерират инфлация. А тя ограбва моите доходи, които, за разлика от онези, на които хазната гарантира увеличение, не идват от държавния бюджет.

Напротив, аз съм един от онези, които ежемесечно наливат в приходната част на Консолидираната фискална програма (КФН) под формата на преки данъци и осигуровки над 800 лева и още по над 400 лева под формата на ДДС за закупените от мен стоки и услуги. Докато тези, на които държавата смята да увеличи социалните доходи, не плащат преки данъци в държавния бюджет и осигуровки и едва ли допринасят за приходите по ДДС и на половината от парите, които на мен ми събират. Но мен, който пълни хазната, инфлацията ме ограбва (като намалява покупателната способност на доходите ми) и една немалка част от нея се помпа от увеличените разходи на правителството.

Впрочем, по въпроса дали 2 млрд. лева социални разходи могат да бъдат инфлирани, или казано по друг начин - обезценени, финансовият министър бе репликиран от депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев. "Социалните разходи са над 20 млрд. лева, а вие ще имате инфлация около 10%, така че не е вярно, че инфлацията няма да изяде това увеличение на социалните разходи, което сте заложили", заяви той.

В самата Средносрочна бюджетна прогноза на правителството, в която се съдържат мотивите за предлагания държавен бюджет, има косвено доказателство как инфлацията може да изяде 2 млрд. лева, че и повече. В него е предвидено през 2022-а БВП да нарасне от 130.61 млрд. лева до 143.02 млрд. лева. Това е близо 9.5% ръст. Но в реално изражение, пак според тази прогноза на управляващите, той е 4.8% или близо два пъти по-нисък от номиналните 9.5 процента. И правилно, защото разликата е инфлация. А в парично изражение тя се равнява на над 6,1 млрд. лева. Може ли инфлацията да обезцени 2 млрд. лева? Явно може. И още един довод в тази посока. През 2021-а пенсиите бяха актуализирани с цел да няма пенсионер под границата на бедността. А в следствие на инфлацията дали сега тази цел е постигната, или въпреки актуализацията още има немалко лица, чийто пенсии са под тази граница?

Инфлацията се очертава като основен проблем пред държавата, гражданите, бизнеса и правителството. А като човек, преживял два държавни фалита, от опит ще ви кажа, че тя е нещо страшно. Първоначално изглежда безобидно. В края на 1995-та тя бе на рекордно ниски за това време нива от 29.5%. Година по-късно, дали заради политиката на тогавашното правителство, дали поради други причини, тя надхвърли 310%, а два месеца по-късно, през февруари 1997-а, достигна 2000 процента. Затова аз циникът не искам да преживея за трети път подобен кошмар. Не искам да видя сегашния премиер как подобно на един свой колега от 1991-а (Димитър Попов) се обръща към населението с призива "За Бога братя! Не купувайте!" . И всъщност кой е циникът в случая, аз - данъкоплатецът, който не се храни от държавната хазна, а напротив - пълни я, или онези - с държавните заплати, които се опитват да ме убедят, че допълнителни социални разходи 2 млрд. лева и още 8.2 млрд. лева капиталови разходи няма да увеличат инфлацията?

Самият факт, че тази тема стана основната в дебата за бюджета говори, че опасността от сериозна обезценка на доходите не е за пренебрегване. В бюджетната комисия тя се завъртя около декемврийската прогноза на БНБ, която даваше много по-нисък БВП именно заради по-голямата инфлация. Управителят на Централната банка вложи цялото си дипломатическо умение, за да извади тази информация от политическия дебат. И му се получи. Но сред многото финансови и икономически данни, с които той боравеше, обществеността чу единствено фразата: "Така че няма драма".

А финансовият министър Асен Василев побърза да закове: "Годишната инфлация за 2021-а според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПК) е 6.6 %". А БНБ бе предрекла 7.7%. Само че според Националния статистически институт има и една друга инфлация, наричана Индекс на потребителските цени (ИПЦ) и за 2021-а тя е 7.8%. Знаете ли откъде идва разликата с ХИПК? При изчисляването на ИПЦ теглото на хранителните стоки и издръжката на жилището - вода, ток, парно е близо 49.5% , а при ХИПЦ - около 36.3 процента. Всеки може сам да реши коя инфлация е по приложима за нашите, българските реалности.

Пред парламентарната комисия Асен Василев заяви, че това е един бюджет, който е насочен към инвестиции в основните фактори на икономическия растеж. "Има удвояване на капиталовите инвестиции спрямо реално направените и през 2021-а до 5.2% от БВП. Има значителен ръст на инвестициите в човешки капитал, основно здравеопазване, образование, но също така значително увеличение на бюджетите за спорт и за култура. И има, както вече стана дума, значителни инвестиции в социалните системи, за да може да се подобри животът на хората, които разчитат на бюджета за доходите си.

Основите параметри са 2.5% дефицит на касова основа без COVID мерките, с тях той достига до 4.5%. Капиталовите инвестиции са 5.8% от БВП, което означава че всички увеличени социални разходи, всички разходи за образование, за култура и за спорт са покрити от приходите. Остават 1.7% от приходите от БВП за капиталови инвестиции. Ако бяхме направили капиталовите инвестиции равни на това, което получаваме като евросредства, щяхме да сме със един сравнително малък дефицит от 1% или 1.5%. Това, което ние залагаме, е един голям ръст на инвестициите, който се финансира от националния бюджет. И на това се дължи целият дефицит на бюджета", обясни той.

Инвестициите са хубаво нещо, въпреки, че и те наливат в инфлацията. Спомнете си 2008-а. Въпросът обаче е дали те ще се случат в планирания размер от 8.2 млрд. лева. Съмнение в това изразиха дори депутати от управляващата коалиция. "Изразявам притеснение от начина за усвояване на капиталовите разходи, които са в особено големи размери", обяви председателят на комисията и депутат от "Има такъв народ" Любомир Каримански.

В същия дух подходи и депутатът от "Демократична България" Георги Ганев. Но той потърси и добрата страна в евентуалното неизпълнение на заложените инвестиции. "Виждам възможности за неизпълнение на разходната част, защото, ако заложените капиталови разходи не се случат, бюджетът е на нула, няма дефицит, няма нов дълг. Понеже амбициозно залагаме на капиталовите разходи имаме и този дефицит, но аз си мисля, че голяма чат от тях за 2021-а няма да бъдат записани касово и дефицитът ще е по-нисък", каза Ганев.

Очаквано депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Кирил Ананиев бе много по-остър. "Според мен предвидения растеж на икономиката е надценен и оптимистичен. Основният двигател на този растеж е предвидено да бъдат капиталовите разходи. Предвиждат се 8.2 млрд. лева и 5.8% от БВП. Исторически такива капиталови разходи не са усвоявани. През 2021-а бяха предвидени 6.1 млрд. лева, а в крайна сметка бяха реализирани само 3.7 млрд. лева. Като основа за този растеж на капиталовите разходи се посочва Планът за възстановяване и устойчивост. Той все още не е приет от ЕК. Не знам дали е изпратен, но ако е изпратен, не е минал през необходимото обществено обсъждане. Но до средата на годината, а може би и по-късно, този план няма да бъде приет. Знаейки инвестиционните процедури по европейски проекти, до края на годината ние в най-добрия случай по този план можем да разчитаме на някакъв аванс по определени проекти. Така че този основен източник за ръст на инвестициите през 2022-а е много несигурен, да не кажа - невъзможен да допринесе за реално икономическо нарастване", заяви Ананиев.

Изказването му срещна остър отпор от финансовия министър Асен Василев. Според него инвестиционният план въобще не разчитал на парите от ЕС по линия на националния План за възстановяване и устойчивост. "Дали ще бъде изпълнена капиталовата програма. Колегите от МРРБ ни увериха, че имат готови проекти за пълната сума, предвидена от Министерството на финансите. Същото ни казаха и колегите от Министерството на транспорта. Вие, г-н Ананиев, казахте, че двигател на капиталовите разходи е НПВУ. И това може би е остатък от онези времена, когато двигател на капиталовите разходи са били евросредствата. Сега от 8.2 млрд. лева капиталови разходи НПВУ е 1.6 млрд. лева, а 6.6 млрд. лева са национални средства. Ние не разчитаме на Европа, за да си оправим инфраструктурата. Ние вземаме собственото си бъдеще в собствените си ръце. И казваме, че в държавния бюджет са заложени достатъчно собствени средства, за да можем да си оправим инфраструктурата. И цялата политика на капиталови разходи е обвързана. Тя не е на принципа "от Европа можем да вземем еди колко си пари, дайте да помислим как да ги изхарчим", а е на принципа "от какво имаме нужда като икономика, дайте да намерим начин да го финансираме". Ако не можем с пари от Европа, ще го финансираме от национален бюджет. Всякакви тези за вземане на повече дълг и за дългови спирали са безпочвени. Дългът, заложен в нашия бюджет, е по-нисък като ниво от БВП спрямо онзи, който сте залагали вие. А ако махнем от общия дълг онзи, който планираме да вземем за капиталови разходи, сме на излишък от 1.7% в този бюджет. Реално допълнителният дълг, който вземаме, е за инвестиции", каза финансовият министър.

Това за "бъдещето в собствените си ръце" е прекрасно. Добре е обаче да видим какво пише по този въпрос в средносрочната бюджетна прогноза на същото това правителство. Там се казва: "Растежът на БВП ще се ускори до 4,8% през 2022 г., движен от инвестициите. Публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от средствата по НПВУ. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще стимулира и частните инвестиции." Може да е цинично, но аз оставам с впечатлението, че въпросните средства от ЕС по НПВУ не са чак толкова безобидни за икономическия ръст и не могат да бъдат толкова лесно подминати. А що се отнася до твърдението, че ако инвестиционният план не се случи, това ще свие дефицита и всичко ще е наред... Дано да е така. Но нали ще останат увеличените социални разходи и инфлацията, която яде доходите на такива циници като мен? Впрочем, аз въобще не съм против увеличаването на доходите за социално слабите, така че да покрият онова, което не могат да платят като комунални разходи, средства, за храна и лекарства. Но все си мисля, че тези финансови помощи трябва да са целеви - само за определени стоки и услуги и наистина да са само за онези, които са под границата на бедността и като доходи, и като имотно състояние. Точно за това е редно да са помощи, а не увеличение, актуализация или както щете го наречете, на пенсиите. Така според мен ще е честно и ще генерира по-малко инфлация. Нищо, че може да звучи цинично.

Източник: Петър Илиев, News.bg