Валери Найденов: Големият въпрос пред новото правителство е – кога ще падне? Президентът назначи правителство, а парламентът го изгласува

Големият въпрос пред новото правителство е – кога ще падне? На пръв поглед то се крепи от коалиция между орел, рак и щука плюс москвич. То е толкова разнородно, че не би трябвало да издържи повече от 5-6 месеца. Още тази зима ще бъде подложено на жестоко изпитание - небивал скок в цените на тока и газа, двуцифрена инфлация, нов напън на епидемията, пореден срив на туризма и свалките в дискотеките.

Да се надяваме, че зимата няма да е чак като Лукановата и Виденовата, но тогава народът бе много по-закален в несгодите. Но пък новата коалиция може да се окаже много по-монолитна, отколкото изглежда. Нищо чудно това вече да не са 4 отделни партии, а една - партията на президента.

Тя бе създадена подобно на дамаски меч, изкован от 4 различни парчета стомана чрез многократно нажежаване, изчукване, потапяне в охладителна течност и така още 100 пъти, докато не се получи единна сплав с различни свойства по ръбовете. Пещта бе 8-месечното извънредно положение, в което парламентът 2 пъти абдикира и на третия път за малко да се самоубие, ако президентът не бе го топнал в охлаждащата течност.

Разбира се, президентът изигра ролята на чука, ГЕРБ – на наковалнята. Тези изпитания напълно изчистиха персоналните и идеологическите различия между партиите. Лидерите им (Корнелия Нинова, Христо Иванов) са в оставка и краката им се клатят над бездната. Няма ли я коалицията – тяхната политическа кариера се изпарява. ИТН пък преживя изумителна трансформация – вече не е нито партията на Слави, нито на сценаристите, а на реалисти от кариерата, които умеят да ценят каквото имат.

Само една партия е в горд възход - "Продължаваме промяната". Но тя пък съществува по волята на президента. Бих казал, че ПП е дръжката на изкования от другите 3 партии меч. Де факто България навлиза в полупрезидентски режим, който спокойно може да продължи още 5 години, до края на новия президентски мандат. Президентът назначи правителство, а парламентът ще го изгласува.

Това е нов и много интересен етап в развитието на българската държава. Добре, това не е орел, рак и щука плюс Москвич. Но какво да кажем за тежката зима и народното недоволство? Аз бих казал, че недоволството следва библейската цикличност на 7-те тлъсти и 7-те мършави крави. То избухна през пролетта на 2013, после дълго почиваше и се върна чак през 2020 г. Сега пак навлезе в етапа на умората и отегчението.

Неслучайно на 14 ноември бе поставен рекорд по избирателна пасивност. Изводът е, че тази пролет героите ще са уморени. Духът на бунта ще се завърне някъде през 2027 – 2028 година. Затова аз лично очаквам, че здравата коалиционна сплав спокойно може да си изкара целия мандат. Ако гледаме на нея като на една партия, значи вече имаме класическа двупартийна система.

Проблемът е, че и двете ѝ части са еднакви, т. е. десни. Ако човек прегледа коалиционното споразумение, ще види една голяма липса. В него няма нищо, което би намалило социалното неравенство, нито пък каквото и да било развитие на демокрацията. Единствената партия с претенции за левичарство вече е претопена в единната дясна сплав и само бълбука едни условни червени линии. Липсата на лява визия в най-дясната държава в Европа ще задълбочи системната криза на българското общество, от която извират всички вторични кризисни явления – корупция, демографска катастрофа, производствен и технологичен упадък.

Уви, и властта, и партиите са напълно лишени и от леви възгледи, и от демократичен мироглед. Ще успее ли все пак коалицията да реформира съдебната система и най-вече да смени главния прокурор? Тук сметките са различни. Заедно 4-те партии имат 134 мандата, което е предостатъчно за текущото управление и приемането на обикновени закони. За да се промени конституцията обаче, са нужни две трети, а коалицията ги няма. За Велико народно събрание – и дума не може да става.

Ако се предложи промяна в конституционен текст с цел да се изчегърта Иван Гешев, ГЕРБ и ДПС вероятно ще гласуват против. Но пък много хора са убедени, че ИТН е проект на ДПС. Ако по тази точка се присъедини към извънкоалиционните партии, опозицията ще има общо 118 гласа. Като махнем “Възраждане”, президентската партия ще е в малцинство. Според тази хипотеза ИТН е троянският кон в президентската коалиция, но само когато става дума за отделни закони и най-вече за конституционните изменения.

Чегъртането също ще трябва да се поограничи, за да не засяга ДПС и неговите най-видни бизнесмени, знаете кои. Сметката е проста – без ИТН коалицията ще има едва 99 депутати и ще трябва да се прости с властта. Кажи-речи същото ще стане, ако парламентът се опита да ратифицира Истанбулската конвенция. Не знам дали това е възможно, тъй като Конституционният съд вече има 2 решения, които не го допускат, но в България е допустимо всичко.

И всичко, което е допустимо, вече се е случвало. Та, ако се допусне и това, към ДПС, ГЕРБ и ИТН ще се присъедини и БСП. Ще се образува антиистанбулско мнозинство от 144 депутати, което постепенно може да се консолидира, да вземе властта и да управлява, подобно на правителството на Беров през 1992 – 1994 година. В такъв случай ще се образува консервативна коалиция, която ще се противопостави на една реформаторската президентска коалиция от ПП и ДБ.

Тори срещу виги – една прекрасна комбинация. Ако всички партии играеха с открити карти, вече щеше да е на масата. А какво ще прави ГЕРБ, докато я чегъртат? В една от последните си изяви пред актива Бойко Борисов каза: "Ние имаме нужда от нова идеология!". В този момент над главата му беше емблемата на германската фондация "Конрад Аденауер", която е филиал на Християндемократическия съюз, партията на Меркел.

В монолога си Борисов споменаваше за християнските ценности около 3 пъти по-често, отколкото досега. Дали това не е новата идеология? Ако е така, мога да го посъветвам веднага да вземе на въоръжение Хартата на християндемократическите ценности, която СДС прие някъде през 1999 г., ако не се лъжа. Тя бе вдъхновена от същата фондация "Аденауер" да се превърне в консервативна партия.

Като се замисли човек, след последните промени германското влияние в България май поизгуби позиции. Сигурен съм, че сега някой ще запретне ръкави да го възстанови.

Източник "24 часа"