Виктория Георгиева, Tribune.bg
След дълги родилни мъки, преди няколко дни най-накрая беше роден Бюджет 2022. "Бюджетът на растежа", както възторжено го определи министър-председателят Кирил Петков. Текстът на документа също звучи много оптимистично. Съвсем накратко: "Растежът на БВП ще се ускори до 4,8 % през 2022 г., движен от инвестициите"; "При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период.
Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 40,0 %, за 2023 г. - 40,3 % и за 2024 г. - 40,2 %"; "За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните й цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план"; "За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г. и в съответствие с приетите със Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021-2025 г. краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването, са осигурени допълнителни средства", "През периода 2022-2024 г. ще продължи реализирането на интегрирани политики, с фокус към образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал"; и т.н., и т.н. Не толкова оптимистично настроени са редица икономисти.
Мненията им се обединяват около няколко проблема – твърде разточителен е, без някакви съществени реформи е, не решава, а създава нови кризи, в него е планиран твърде голям дефицит. Предстои да разберем какво ще ни донесе бюджетът. Безспорно за момента е друго – намираме се на прага на икономическа криза, а вече жънем плодовете от ценовата и енергийна криза. Говорейки за енергийна криза, трябва да подчертаем, че тя не касае само страната ни. Цените на природния газ се утроиха миналата година, бъдещите доставки са съществен проблем, запасите в гaзoxpaнилищaтa в Eвpoпa ca минимални, a сме в разгара на зимата. Но редица европейски държави вече предприеха мерки за борба с енергийната криза. Правителството в Италия изготви план за защита на домакинствата от повишаването на цените на газа, включващ различни мерки.
В Нидерландия управляващите осигуриха пакет от мерки на стойност няколко милиарда евро за защита на домакинствата и малките предприятия, намалиха енергийните данъци, предоставиха и допълнителни средства за подобряване на изолацията на жилищата. Франция намали данъци върху електроенергията, също така ще окаже натиск върху държавната електрическа компания, за да намали цената на електроенергията. В Германия правителството предложи пакет от еднократни безвъзмездни помощи в размер на 130 млн. евро за домакинствата с ниски доходи. Мерки предприеха и Швеция, Испания, както и други страни.
България В края на декември миналата година парламентът наложи мораториум върху цените на електричеството, парното и водата за битовите потребители. Но според редица експерти, това е погрешен ход, защото след изтичането на мораториум, за обикновените потребители може да има тежки последици. С оглед на това решение, би трябвало цените да са замразени, но множество хора започнаха да се оплакват от фактури, които са тройно и четворно по-високи от предходните. Според Кирил Петков: "По-високата цена, която някои от потребителите в момента виждат, е на база новите цени, които бяха сложени през миналото лято. Няма нови цени за битовите потребители.
В момента работим много усърдно за това, когато махнем мораториума, да няма никакъв остър скок в тези цени". Все повече общини, институции, исторически обекти пропищяха от непосилните цени за ток и парно. Има цели отрасли, които са пред фалит, над 50 общини вече въведоха ограничение в потреблението на електроенергия чрез ограничаване на уличното осветление, болници търсят помощ да си платят сметките за ток, в Бургас спират тролеите и нощния транспорт, метрото и електротранспортът в София няма да могат да платят декемврийските си сметки за ток... Експерти говорят за ръст в цените на тока и газа между 300 и 400% в сравнение с миналата година.
Рилският манастир също въведе режим на отоплението, подобен е проблемът за още много храмове в страната. Положението с болниците не е по-различно, но енергийната комисия отхвърли предложението за 100% компенсации за общини, болници и храмове. В проекторешението, предложено от Десислава Атанасова и народни представители от ГЕРБ-СДС, беше заложено въвеждането на компенсации в пълен размер за някои небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар, като се предвиждаше компенсациите да се изплащат от 1 януари 2022 г. за срок от шест месеца.
Бизнесът също е в много тежко положение, вече има затворени заведения, пред затваряне са предприятия. Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева каза, че хлебарите и сладкарите са най-засегнати от цените на тока и газа, тъй като техният бранш е най-енергоемък сред малките и средните предприятия, но нямат достъп до финансиране. Ресторантьорите обявиха, че подготвят протести заради поскъпването на електрическата енергия.
А промяната наистина е безспорна, защото няма никакъв спор, че това правителството работи с пожелания и анализи. Ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Важното е, че всичко се върши с позитивно отношение и усмивка! Включително и откровено вредните за страната ни политики. Най-вече те. Продължаваме промяната!