Виктория Коутс, FOX News
През седмицата държавните глави от целия свят се събраха на заседание на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк, за да обсъждат въпроси, свързани с климата. В много от речите прозвучаха тържествени заявления за преход от въглеродни към неутрални възобновяеми източници на енергия. Но тази реторика изглежда в известна степен сюрреалистична, ако вземем предвид задълбочаващата се енергийна криза от другата страна на Атлантика. Недалновидната политика за климата доведе от една страна до нерационална зависимост от неустойчиви възобновляеми источници на енергия като вятъра и водата, а от друга - до внос и зависимост от природния газ на Путинова Русия.
За днешната задънена улици допринесоха немалко природните фактори, които показаха, че толкова желаните възобновяеми източници на енергия с нулеви въглеродни емисии, са все още недостатъчно надеждни и не могат да обезпечат с достатъчно енергия съвременния свят. Слабият вятър по британското крайбрежие и сушата в Скандинавия доведоха до съкращаване на на доставките от алтернативни енергийни източници. Възобновляемите енергийни източници представляват относително неголям процент от енергоснабдяването на Европа, която към днешна дата непропорционално много зависи от природния газ - особено след необмислените кампании за закриването на ядрените централи в Гермаия, Белгия и Испания. Руският газов гигант "Газпром" вече доставя около 40 % от необходимия природен газ в Европа и се стреми да увеличи този процент с пускането на новия газопровод "Северен поток-2" по дъното на Балтийско море, заобикаляйки съществуващата газопреносна система в бившата Източна Европа.
В Съединените щати както конгресмени, така и администрацията на Тръмп категорично възразяваха срещу изграждането на този проект като изтъкваха основния аргумент, че той ще създаде монополно положение за Русия на Путин и ще потави под заплаха американските съюзници в НАТО. Колкото и да е странно, но европейците бяха тези, които настояваха най-много за довършването му. Те решиха, че спасяването на климата за сметка на природен газ, който не е добит в собствените им страни и по-важно, отколкото да попаднат в зависимост от Русия, за противодействие на която НАТО беше създадено някога.
Изглежда, че Путин се възползва от ожесточаването на ситуацията на газовите пазари и заповяда на "Газпром" постепенно да съкрати експорта на газ за Европа с почти 20 % от обичайното за края на лятото ниво, в момент, когато потребителите в Европа трупат запаси за зимата. В резултат на това цените скочиха и обезпечиха на Путин инструменти за въздействие по отношение на европейските потребители да ускорят вноса на газ по газопровода "Северен поток-2".
Този газопровод може и да не стане жизнено важен източник за доставката на енергия за Европа през зимата, но ще позволи на Русия в бъдеще напълно да контролира доставките за Европа, с което ще се даде възможност на Путин във всеки един момент да може да генерира криза, подобна на днешната. По този начин той е този, който ще предопределя политиката от Лондон до Берлин.
Освен това, зависимостта на Европа от "Северен поток-2" ще избави Путин от всякакви опасения, свързани с предупрежденията на отиващия си германски канцлер Ангела Меркел, за предприемането на решителни действия, ако Русия започне да шантажира уязвимите държави от бившата Източна Европа. Това ще означава, че Путин ще заздрави и ускори своите опити да върне бивши членове на съветския блок в руската сфера на влияние - както със средствата на енергетиката, така и с военна сила.
Ако нашите европейски съюзници осъзнаят цялата слабост на своето положение, то САЩ са длъжни да им помогнат. Като начало администрацията на Джо Байдън трябва да престане да акцентира върху "неизбежността" на "Северен поток-2" и да заявява, че Съединените щати са безсилни да го спрат. Ние можем да заклеймим "Газпром" на Путин като безотговорен доставчик, който е превърнал енергийните суровини в оръжие. Можем да ожесточим санкциите срещу Русия дотолкова, че всяка поддръжка за този проект да се окаже непоносимо губеща в икономически и финансов смисъл.
Бихме могли да изразим подкрепа за протестиращите в Белгия, който не искат затварянето на АЕЦ и всячески да поощряваме развитието на чистата и безопасна ядрена енергетика. Ние можем да призовем Европа да разнообрази своите източници на природен газ - например като ускори строителството на газопровода в Източното Средиземноморие за транспортиране на природен газ от Израел и Кипър през Гърция, а така също и увеличаване на вноса на втечнен газ от САЩ и Египет.
И накрая най-важното - длъжни сме да признаем нашата собствена реалност: днешните енергийни проблеми в Европа могат много скоро да станат и наши, ако политическото ни ръководство не признае, че грандоманските планове за някакъв "Нов зелен курс" по нерационален начин ускоряват зависимостта от еленергията, без да обезпечават едновременно с това достатъчно разнообразни и стабилни източници на енергия, които да удовлетворяват растящите ни потребности. Вместо това ние би трябвало да използваме нашите вътрешни доставки от нефт и газ, докато алтернативните източници не се развият дотолкова, че да достигнат нужните нива за пълноценно заместване на традиционните източници на енергия.
Виктория Коутс е старши научен сътрудник в Center for Security Policy, бивш зам.-съветник по сигурността на Близкия Изток и Северна Африка в администрацията на Доналд Тръмп и старши политически съветник на министъра на енергетиката в тази администрация