Военен експерт: Може би отсега Путин залага всичко най-вече на една карта, на която пише "Тръмп". Символично или не, на английски думата Trump буквално означава коз

Камен Невенкин анализира възможните ходове на Путин

Доналд Тръмп и Владимир Путин
Доналд Тръмп и Владимир Путин Източник: Прессекретариат на Президента на РФ

Камен Невенкин, БНТ

Война по време на война

И стана така, че вниманието на целия свят към голяма война беше внезапно отклонено заради... друга война. Нещо като яйце в яйце, двойно дъно или най-вече матрьошка. Именно последното като че ли най-подхожда на сегашната напечена ситуация развиваща се едновременно и в Украйна и в Близкия Изток. Не само защото май Русия на Путин като че ли има най-голяма полза от него, а и защото сякаш от нищото внезапно избухна конфликт, който всъщност тлееше доста отдавна. Може би от десетилетия, а може би от библейски времена. Оказа се, че заспалото зло под камък всъщност никога не спи, а упорито и методично подготвя поредния си безумно кървав набег. Без реален дългосрочен план, без рационална идея, просто ей така да се покаже на светло, да избие пред целия свят подтисканите с поколения комплекси, демонстративно да се пожертва когато започне да бъде систематично унищожавано от превъзхождаща го по интелект и практично мислене сила и накрая отново да се затаи под същия този камък, изпод който е изпълзяло. Там пак ще се притаи, ще се свие като пружина до следващото изскачане. Може би след година, или пък след едно-две поколения, но със същата злоба и ярост, каквато са показали предците му. Това което отново ще излезе наяве, независимо как ще са се променили технологиите тогава, ще бъде неистовото и неконтролируемо желание да се руши, убива и унищожава най-вече защото то и тези преди него не са могли (и най-вече не им е било позволено) да изградят живота, който виждат в двора на съседите.

 

Ще спра до тук защото не смятам тепърва да се впускам в коментиране на една война, която реално е започнала далеч преди Рим да стане империя и която най-вероятно ще продължи бог знае още колко. Защото тя може да е привидно цивилизационна, но дълбоко в себе си е и религиозна. А религиите не са шега работа, защото засягат дълбоко самата човешка същност. Със сигурност от време-навреме ще се налага в бъдещите ми коментари да засягам темата за конфликта в ивицата Газа, Израел, Иран и Близкия Изток. Това ще се случва в рамките на определен контекст.

 

Каква е новата стратегия на Русия?

През последните дни по бойните полета на Украйна и около тях се случиха цяла серия от събития и събитийца, на които едва ли сте обърнали внимание, но които събрани заедно ме карат да мисля, че Москва е привела в действие една нова, различна стратегия за водене на войната през следващите месеци и само в някои отношения ще си прилича със събитията от миналата зима. Ако трябва да бъде събрана в едно изречение, то от устата на Путин то би звучало така: "Да я добутаме някак си до другата есен и да се надяваме, че тогава американците ще изберат Тръмп за президент". Редно е преди да започна да разсъждавам върху новия руски генерален план, да припомня как се развиха събитията от Нова година насам, с акцент върху това кои от своите целите Москва успя да изпълни, а кои – не.

 

Военната стратегия

На бойното поле през зимните месеци доминираха руските офанзивни операции. Самият Путин заяви тогава, че целта им е "пълното освобождаване на Донбас". Е, както знаем не се случи. За сметка на това, бе постигната програмата-минимум – овладяването на многострадалния Бахмут. След многомесечни постоянни атаки над руините на града най-после се развяха руски флагове, но като че ли сред тях преобладаваха тези на ЧВК "Вагнер". На руската Z-публика най-накрая бе поднесена някаква победа, но цената й бе направо безумна – поне 20 000 убити нашественици, информация потвърдена и от двете страни. По-лошият резултат от т.нар. касапски атаки, които военачалниците на Путин предприемаха в Донбас бе, че към края на май, когато вагнеровците на Пригожин окончателно се изтеглиха от фронта, останалите руски войски бяха толкова изтощени, че вече не бяха в състояние да превземат даже един хълм. 

 

Украински военни
Украински военни Източник: Telegram

С настъпването на пролетта бе пределно ясно, че се приближава моментът, в който ЗСУ (украинските въоръжени сили) най-после ще предприемат дълго отлаганата мощна контраофанзива. Тя започна с големи очаквания в началото на юни, но до момента не успява да постигне амбициозната цел, която в Киев са си поставили – излизане на Азовско море и разсичане на руската групировка на две изолирани части, едната в Крим, а другата в Донбас. Украинците буквално затънаха в многослойната и дълбоко ешелонирана руска отбрана и това наложи няколко пъти да променят тактиката си. След серия от проби и грешки, в Киев като че ли най-после напипаха нещо, което наистина работи – атаки с малки щурмови групи поддържани от единични танкове и бронетранспортьори – и започнаха методично и последователно да дълбаят руските позиции. Това наистина рано или късно ще им донесе успех в дългосрочен план, и най-вече ще сведе загубите им до възможния минимум. От друга страна, обаче, такъв тип настъпление е изключително монотонен, изисква железни нерви и далекоизточно търпение, и най-вече не е разбираем за масовата публика, която не е изкушена в тънкостите на военното дело и няма как да оцени важността превзимането на поредния окоп, горичка или ферма.

 

Ако приемем че през зимата, когато се изграждаше т.нар. линия "Суровикин" прикриваща подстъпите към Азовско море, идеята на руския Генерален Щаб е била просто да спре очертаващото се мощно контранастъпление на ЗСУ, то вече в нея прозира и политическо значение. В Москва вече разчитат, че удържайки украинците в Запорожието те не само ще затегнат редиците си у дома, но и ще постигнат значителни колебания и в международен план. Например, обезверяване сред украинското общество или пък умора от войната сред т.нар. Западни държави активно помагащи на Киев срещу агресията. И докато пречупване на украинците останали в тила едва ли ще се случи, то известни симптоми на апатия и изтощение сред определени прослойки в демократичните страни по света тук-таме вече си личат. Това намира своето проявление най-вече в обърканите изказвания на някои високопоставени западни политици и чиновници, които ту настояват за по-видими резултати на бойното поле, ту подхвърлят някакви недомлъвки за "мирно разрешаване на конфликта". Излишно е да споменавам, че Путин и шайката му следят много внимателно не само всяка казана дума от човек облечен в делови костюм и власт, но дори и интонацията с която са произнесени. И всичко казано с нотка на съмнение и примиренчество ще ги мотивира отново и отново да удържат фронта в Запорожието на всяка цена. Пък дано най-накрая хората в Европа и Америка се уморят от нереализираните надежди за украинска победа и притиснат политиците си да търсят мирен изход.

 

Въпреки, че не е известно кога точно ЗСУ ще успеят да пробият линията на Суровикин, на всеки реалистично мислещ висш военен в Киев и в Москва е ясно, че в дългосрочен план тя е обречена. Ключова роля в нейната съдба играе географията – руските части се сражават с гръб към морето и всеки изгубен квадратен метър означава, че зад тях остава все по-малко земя. Това е и изключително мотивиращ фактор в психологически план за украинците да продължават да вървят напред.

Извън чисто географския аспект, другото което обрича руският фронт в Запорожието на провал са значителните успехи на ЗСУ в логистичната война. Украинските удари срещу складове, летища, казарми, мостове, горивни бази и т.н. са ежедневни и те драстично снижават възможностите на руснаците да получават навреме необходимите им муниции, бензин, храна, попълнения, резервни части и др. Като добавим към това месечните успешни усилия на Киев да подкопае мощта на руската артилерия (чрез прицелно унищожаване на складове, радарни станции и най-вече на самите оръдия), ще разберем, че ситуацията на окупаторите въобще не е розова.

 

Авдеевка – акт на отчаяние или добре премислен ход?

Руската пропаганда може да разпространява каквито си иска небивалици, но съм убеден, че висшите военни в Москва разполагат с доста реалистична картина на случващото се на фронта. А то към момента в техните очи би трябвало да изглежда горе долу по следния начин:

1. Украинското контранастъпление, макар и бавно и с прекъсвания, продължава;

2. Руската армия загуби огромното си преимущество в артилерия и вече на бойното поле има нещо като паритет в това отношение, т.е. в отговор на всеки изстрелян руски снаряд долита по един украински;

3. Руските войски са много изтощени, няма достатъчно резерви, които да сменят обезкървените части и търпят сериозни загуби, когато предприемат контраатаки.

 

Не е нужно човек да е завършил военна академия, за да стигне до извода, че ако събитията продължават да се развиват по този начин, то рано или късно някъде на прословутата линия на Суровикин ще се случи колапс и Крим ще се окаже блокиран по суша. В такива случай генералите и ръководните фактори над тях обикновено прибягват до рискови ходове, само и само да направят нещо в опит да обърнат посоката на събитията. Подобно на притиснати картоиграчи, те вдигат залозите и са готови да играят вабанк с надеждата, че най-после ще им провърви и ще се случи чудото, което толкова дълго са чакали.

 

Примери в историята за подобни актове на отчаяние колкото искаш. Като битката при Зама, която римляните печелят и така слагат кръст и на кариерата на Ханибал, и на суверенитета на Картаген. Или пък Наполеон при Ватерло. А може би отбраната "до последния човек" на разните острови в Тихия Океан от японците през Втората Световна Война. Да не говорим, пък, за настъплението на Хитлер в Ардените през декември 1944 г., което има хем чисто военна задача - унищожаването на съюзническите армии), хем преследва ясно дефинирана политическа цел - заставянето на Рузвелт и Чърчъл да седнат на масата за преговори).

 

В този ред на мисли би трябвало да разглеждаме започналата по-рано през седмицата мощна руска офанзива в района на Авдеевка преди всичко като рискован ход съдържащ в себе си елементи на отчаяние. Поредният опит от страна на Путин да се постигне дългосрочна политическа цел с чисто военни средства. Проблемът на повечето такива ходове, обаче, е че са натоварени с изключително големи очаквания, залага се много на шанса и по правило завършват зле.

 

Авдеевка
Авдеевка Източник: Telegram

Авдеевка е град с довоенно население от почти 32 хиляди души, от които към момента в домовете си са останали не повече от 3 хиляди. Разположен е в самия център на Донбас. Основния поминък на жителите му е бил металургията, добивът на кварцов пясък и свързаните с тях производства. По интересното, обаче, е изключителното му стратегическо значение – намира се на по-малко от 10 км от някогашния областен център и сегашна столица на самопровъзгласилата се ДНР Донецк. От 2014 г. насам двата града са буквално разделени от фронтовата линия и този факт не дава нито миг покой до ден днешен на московските властелини и марионетките им в Донецк.

 

Девет години са предостатъчно време да се превърне което и да е населено място в крепост и очевидно е че украинците въобще не са си губили времето. Минни полета, окопи, бункери, картечни гнезда, командни пунктове, резервни позиции и т.н. Освен това се знае много добре откъде може да напредне противникът, както и откъде е най-удобно да се стреля. Допълнителен коз в ръцете на ЗСУ са и изкуствените хълмове появили се в резултат на добива на кварцовия пясък. И затова не е никак случаен фактът, че от началото на т.нар. специална военна операция през февруари м.г. досега руснаците са напреднали само 7 км южно от града и 9 км на север от него. Фронталните им придобивки при директните атаки срещу Авдеевка, пък, са направо нищожни и се равняват на не повече от 630 метра.

 

Руски военни, руски нашественици
Руски военни, руски нашественици Източник: Telegram

Руснаците, разбира се, също имат своите козове. Главният от тях е близостта Донецк и сателитният Макиевка до зоната на бойните действия. Двата града представляват една значителна по площ индустриална зона със съответните масивни сгради, тунели и подземия, което във военно време е изключителен плюс, защото предлага практически неограничен брой добре защитени складове, бази и укрития. Това от своя страна гарантира не само безпроблемно снабдяване, ремонт, евакуация на техника и ранени, но най-вече скришно придвижване на значителни сили до фронтовата линия.

 

Не по-малко изкусителна за погледа на всеки военен е и формата, която заема фронтовата линия в момента – това са две "изпъкналости", които образуват дъга около Авдеевка. На пръв поглед всичко изглежда пределно ясно – достатъчно е да се положи някакво усилие и както при Сталинград руските "клещи" ще се затворят зад гърбовете на защитниците на града. И именно това е основният проблем на настъплението на нашествениците срещу Авдеевка – че правят най-очевидното и най-очакваното, и съответно попадат отново и отново в капана на ЗСУ.

 

Украинската отбрана освен, че е много солидна е и доста гъвкава. На най-предни позиции обикновено се държат групи от по петнайсетина човека, които приемат първия бой, после постепенно се оттеглят, за да се намесят и основните им сили. Движението на руснаците напред е изключително затруднено заради минните полета и затова техниката им се движи предимно в дълги колони и практически веднага попада под ударите на украинската артилерия. Паралелно с това се намесва и авиацията, както и специалните подразделения насочващи дроновете-камикадзе. Резултатът от добре синхронизираната работа на различните части на ЗСУ обикновено са десетки горящи танкове, бронетранспортьори и камиони, както и сериозни човешки загуби. 

 

И така вече продължава почти цяла седмица. Опитът на руснаците да променят това като използват неголеми пехотни групи засега им носи само минимален успех, а като връх на отчаянието може да се счита безогледното хвърляне в пъкъла на сражението на амнистирани затворници от отрядите Щорм-Z. В цифрово изражение ситуацията започва да понамирисва на катастрофа. Към четвъртък вечерта руснаците бях завзели площ равняваща се на 4.52 кв.км, което би трябвало да означава напредък от няколкостотин метра до километър от двете страни на града. Много по-впечатляващи са данните за руските загуби публикувани от украинския генерален щаб. С уговорката, че не са съвсем точни и се отнасят за целия фронт, загубите по дни изглеждат така:

8 октомври: 350 убити, 2 танка, 3 бронетранспортьора, 1 оръдия

9 октомври: 450 убити, 6 танка, 3 бронетранспортьора, 7 оръдия

10 октомври: 820 убити, 34 танка, 91 бронетранспортьора, 18 оръдия

11 октомври: 990 убити, 42 танка, 44 бронетранспортьора, 32 оръдия

12 октомври: 1030 убити, 26 танка, 49 бронетранспортьора, 44 оръдия

 

При цялата условност на горепосочените цифри е очевидно, че с началото на настъплението на окупаторите при Авдеевка техните загуби нарастват главоломно и напомнят данните постъпващи през първите дни и седмици на войната, когато украинците разстрелваха по шосетата цели колони. Самите руснаци също вече като че ли не се опитват да ги скрият, появиха се информации, че болниците в прифронтовата зона са препълнени, а военна кореспондентка публикува отчаян призив към гражданите на РФ да изпращат чували за трупове в Донбас защото не достигат.

 

Руски военни загуби в жива сила
Руски военни загуби в жива сила Източник: ТАСС

От тук насетне следват въпросите. Например, колко дълго ще продължават руските атаки и въобще извлекли ли са някакви поуки военачалниците на Путин от касапниците при Бахмут, Соледар и Вухледар през миналата зима? Ако да, то би трябвало да спрат поне за малко и да променят нещо. Ако ли пък не – то отново ще станем свидетели на офанзива до дупка, на касапски атаки и много хиляди жертви, докато накрая някаква си Авдеевка бъде превзета за кеф на безмозъчните имперски патриоти.

 

И още въпроси. Ще принуди ли новото руско настъпление Киев да прекрати своите офанзивни операции и да прехвърли войски в района Авдеевка (каквато най-вероятно е целта му)? Или пък ЗСУ ще продължи да атакува по посока на Токмак и южно от Бахмут? Засега като че ли се случва второто и най-вероятно ще наблюдаваме с интерес как двете страни настъпват едновременно на различни направления. Все пак владеенето на инициатива по време на война е от решаващо значение и генерал Залужни и офицерите му едва ли ще се съгласят да предоставят топката на съперника в един от най-ключовия момент на мача.

 

Другите стратегии на Путин

Победата в една война се кове на бойното поле, но тя винаги се съпътства от правилно изиграни ходове в другите сфери, които имат само частично или даже отдалечено отношение към случващото се на фронта. Затова в заключение ще кажа няколко думи и за тях. Миналата есен руснаците неприятно изненадаха украинците като нанесоха серия от поразяващи удари с ракети и дронове срещу енергийната им инфраструктура. По всичко личи, че това ще се повтори отново през предстоящите месеци, най-вече поради факта, че това лято руснаците почти не използваха ракети срещу големите украински градове, а залагаха предимно на дронове. Това навежда на мисълта, че пестят ракетния си арсенал и даже го увеличават. Освен това вече са си направили необходимите изводи за миналогодишната кампания, изучили си внимателно действията на украинското ПВО, а и със сигурност отчитат и повишените му възможности.

 

Зенитно-ракетен комплекс NASAMS
Зенитно-ракетен комплекс NASAMS Източник: МО на САЩ

В Киев също не стоят със скръстени ръце. Отсега предупредиха гражданите, че едва ли предстоящата зима ще бъде по-спокойна от миналата и да бъдат готови дори за дори по-лоши дни и нощи от миналогодишните. Подготвят се най-разнообразни запаси, от генератори до резервни части за електроцентралите. Но основните усилия, разбира се, са насочени към усилването на тяхното ПВО. Осигурени бяха допълнителни системи Hawk (от Испания), NASAMS (от Литва) и IRIS-T (от Германия). Особено внимание заслужават обещаните от Великобритания модерни автоматични оръдия MSI-DS Terrahawk Paladin, които специално са предназначени за борба с дронове. При това не трябва да се забравя, че през предстоящите зимни месеци украинската противовъздушна отбрана ще има доста повече работа от обичайното, защото най-вероятно атаките срещу енергетиката ще бъдат комбинирани с продължаващите и в момента атаки срещу пристанищната инфраструктура, която не бе актуално миналата година заради зърнената сделка.

 

Но на руснаците никак няма да им е лесно да продължават да упражняват ракетния се терор със същата ефективност. От една страна, те ще се сблъскат със значително усилена украинска противоракетна и противодронова защита. От друга страна, ЗСУ най-вероятно отново ще предприемат активни контрамерки, като, например, изпреварващи удари по летищата от където излитат стратегическите бомбардировачи. Освен това се говори, че вече са готови да стигнат и по-далеч и на свой ред да нанесат удари по руските електроцентрали.

Най-голям проблем, обаче, за Москва като че ли се очертава съхраняването на боеспособността на морския елемент на ракетоносната им армада. Вече знаете, че в отговор на опитите на руснаците да провалят украинския ескспорт на зърно това лято, ЗСУ нанесоха серия от съкрушителни удари по Черноморския флот на Путин и реално го принудиха да се изтегли от Крим. Това, което, най-вероятно все още не знаете е, че в средата на тази седмица са били извадени от строя още два бойни кораба, като този път това е станало с абсолютно непознато до момента оръжие – подводни дронове. Явно възможностите на украинците за противодействие и адекватен отговор непрекъснато се увеличават и тази зима едва ли смъртоносният мач ще се играе само пред едната врата.

 

Що се отнася до политическите стратегии на Путин, то едва ли ще станем свидетели на нещо принципно ново и изненадващо. В международен план, той ще продължи да врънка помощ от неколцината диктатори и режими намиращи се в подобна изолация като него. Също така ще продължава на думи да използва ядрения шантаж, както и да се опитва тук-таме да пробутва на власт хора като Орбан и словака Фицо. Пропагандата му ще продължава да се опитва да всява объркване и разделение в демократичните общества, най-вече чрез мъгляви призиви за мир и ненамеса във войната.

 

Путин и Тръмп
Путин и Тръмп Източник: Прессекретариат на Президента на РФ

В четвъртък шефът на украинското разузнаване генерал Буданов заяви, че по негови разчети руснаците ще имат достатъчно сили да воюват безпроблемно до края на 2025 г., а натрупаните през предходните десетилетия колосални количества военна техника ще им стигнат да избутат приблизително до края на 2026 г. След това като че ли единственият сравнително неизчерпаем ресурс ще им останат хората. Може би затова отсега Путин залага всичко най-вече на една карта, на която пише "Тръмп". Символично и ли не, на английски думата Trump буквално означава коз.

Още от "Мнения и анализи"

Евродепутатът Александър Йорданов: Въпросът как наследниците на терористи, на кадри на престъпната БКП, както и на нейна

Комунистите създадоха филм за възхвала на убийците - "Черните ангели" - и много български актьори се опозориха с участието си в него в ролята на терористи

Прочетете повече прочетете повече

Чуваш ли ги, Путин? Моряците на "Курск" те зоват при себе си! Путин бавно и постепенно губи разсъдъка си. Треперещи ръце

За един ден само в Авдеевка Русия губи толкова войници, колкото СССР е губил за цяла година в Афганистан през 80-те, пише експертът Камен Невенкин

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени